/Поглед.инфо/ Ратификацията на Казахстан на споразумението със САЩ за използването от американците на казахстанските военни пристанища в Каспийско море за транзит на товари в Афганистан предизвиква притеснения у експертите и медиите. Изказват се опасения, че това може да доведе до появата на пълноценни американски военни бази в Каспийско море. Доколко е реално това и какво трябва да прави Русия?
Заплашителните прогнози за приближаващата поява на военни бази на САЩ в Каспийско море се появиха в редица руски медии. Решението на Сената на Казахстан да одобри споразумението за използването на местните пристанища „Актау“ и „Курък“ от американските ВМС за транзит на специални товари в Афганистан, ще превърне пристанищата в бази на Пентагона и съюзниците му, написаха медиите, позовавайки се на някои експерти.
Така експертите смятат, че след като президентът Нурсултан Назарбаев подпише ратифицираните от сената документи, „Актау“ автоматично ще стане база на Пентагона и на неговите съюзници, независимо дали го наричат „транзитен“ център или възел.
В медиите подчертават, че настоящият обрат на Казахстан към САЩ има антируска форма и появата на всеки американски кораб с военни или невоенни товари във водите на Каспийско море е крайно нежелано. Отбелязва се, че маршрутът през пристанищата на Черно море към Каспийско е абсолютно нелогична логистика, затова и настоящето споразумение е „военно-политическо прокарване на американските интереси“.
Експертите смятат, че използването на „Актау“ и „Курък“ за американски военен транзит може да разруши и без това крехката архитектура на каспийската безопасност. Американското присъствие в Каспийско море ще предизвика силно раздразнение както в Москва, така и в Техеран. Освен това възобновяването на т.нар. Северен разпределителен път през Каспийско море може да стане препятствие и за уреждането на въпроса за правния статут на морето.
Напомняме, че на 19 април Сенатът на Казахстан ратифицира протокол за внасяне на изменения в междуправителственото споразумение със САЩ за осигуряването на търговски транзит на специални товари през територията на републиката във връзка с участието на американците в усилията за стабилизирането на обстановката в Афганистан.
Транзитният маршрут на специалните товари към Афганистан, по предложение на САЩ сега ще минава от Грузия и Азербайджан през Каспийско море в Казахстан и по-нататък по железопътна линия през станции Саръгаш, Келес или Бейнеу-Каракалпакия в Узбекистан, а след това в Афганистан, съобщи външният министър на Казахстан Кайрат Абдрахманов.
„В списъка с контролно-пропускателните пунктове са добавени пристанища „Актау“ и „Курък“. Това се прави в интерес на Казахстан като стратегически партньор на САЩ, които се стремят да поддържат мира и стабилността в Афганистан“, заяви министърът.
За първи път за преговорите между САЩ и Казахстан за възможното използване на каспийското пристанище „Актау“ като транзитен пункт за прехвърляне на товари стана известно след публикация на „Уикилийкс“ от 2013 г. След това и Назарбаев призна, че се водят преговори.
Първият заместник-председател на комисията на Думата по въпросите за ОНД Константин Затулин е съгласен с опасенията на експертите и на медиите и вижда причини за загриженост. „Казахстан активно употребява думата „стратегическо партньорство“, когато говори за отношенията си със САЩ. При това по въпросите, които носят много важен характер за Москва, Астана всячески се опитва да заеме неутрална позиция“, заяви Затулин.
Депутатът отбеляза, че остава неизвестно дали Казахстан е обсъждал детайлите на това споразумение с Русия. „Ние се договорихме съвместно да вършим делата в Каспийско море. Появата на въоръжените сили на извънкаспийски държави е нарушение на самия дух на договореностите по него. Каспийско море мие границите не само на Русия и Казахстан, но и на Иран, с които САЩ имат изострени отношения. Как ще се отнесе Иран към това решение, доколко ще бъде удовлетворен от него“, задава въпроса Затулин.
„ВМС на САЩ едва ли ще се ограничат с транзит и накрая на територията на Казахстан ще има разгърната операционна база“, не изключва той. „Всички тези въпроси изискват сериозно обсъждане между съюзниците. Надявам се, че подобно обсъждане се води или ще се проведе, защото не мога да си представя подобно решение да се вземе без каквото и да е обсъждане с Русия, която има своя представа за Каспийско море“, добави политикът.
Ръководителят на казахстанската аналитична служба Real Politik Талгат Мамираймов обаче е уверен, че Астана е провела предварителни консултации с Кремъл. „Навярно, този въпрос се е обсъждал още преди посещението на Назарбаев във Вашингтон, защото по време на посещението президентът отбелязва важността на присъствието на американските въоръжени сили на територията на Афганистан. Вероятно той е водил разговор и с Путин и те са достигнали до взаимно съгласие, че пристанищата могат да действат за транзит“, заяви Мамираймов и допълни, че Русия се интересува от стабилен Афганистан и Путин одобрява присъствието на американските войски там.
„Астана използва афганистанския въпрос във външнополитическите си интереси, за да развива задълбочени отношения със Запада, в частност със САЩ. Астана разбира, че Вашингтон се интересува от стабилен транзит на военно снаряжение за своите части на територията на Афганистан“, смята експертът. „На фона на конфликта между Русия и САЩ Астана се опасява, че това ще засегне интересите на Казахстан, че страната може да попадне под санкции и съответно, опитва се да се хареса на САЩ, в частност предоставяйки му право на транзит“, отбелязва той.
При това Мамираймов е убеден, че споразумението ще се отнася единствено до транзит и „едва ли Астана ще се съгласи на разполагане на американски военни бази“. „Астана не се нуждае от конфликт с Москва или с Техеран заради разполагането на американски военни бази“, смята експертът.
Заместник-директорът на Института за политически и военен анализ Александър Храмчихин също изразява съмнения по повод възможната поява в Каспийско море на американски военни бази. Той подчерта, че по география това море прилича на Езеро, „в което може да се влезе единствено през Волга, изцяло намираща се на територията на Русия, или чрез волжко-донската система, която също се намира в страната“.
„Русия не трябва да реагира на това споразумение, защото може да става дума единствено за транспортна система. Дори и теоретично отсъства проблемът с появата на бази тук“, смята Храмчихин.
Наистина, трябва да се припомни, че доскоро транзитът на товари на НАТО беше извършван през територията на Русия, включително с използването на трансферната точка в Уляновск. След това започнаха дискусии за военната база в сърцето на Русия. Естествено, те нямат нищо общо с реалността.
Превод: Поглед.инфо