/Поглед.инфо/ Публикацията на „Кремълския доклад“ от министерството на финансите на САЩ предизвика у Русия не толкова раздразнение, колкото ирония. От една страна по отношение на присъстващите в списъка няма въведени нови санкции. От друга страна самият състав на списъка предизвиква усмивка, защото в него просто са изброени редица водещи руски политици, чиновници и бизнесмени. Защо бе нужен този доклад?

Министерството на финансите на САЩ във вторник представи на Конгреса „Кремълския доклад“ – списък с лица, приближени до руското ръководство, които могат да попаднат под новите ограничителни мерки на Вашингтон. В „доклада“ има 210 имена. В частност в списъка са внесени имената на 114 едри руски чиновници, няколко глави на региони, военни, ръководители на институции и държавни компании, а също така 96 олигарси.

Кой влезе в черния списък на САЩ?

В новия доклад американското министерство на финансите вкара в пълен състав цялото руско правителство, включително премиера Дмитрий Медведев и външния министър Сергей Лавров.

Освен това, в него влизат председателя на Съвета на Федерацията Валентина Матвиенко, председателят на Думата Вячеслав Володин, специалният представител на президента Сергей Иванов, секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев. Главата на Федералната митническа служба Владимир Булавин, първият заместник министър на отбраната и началник на генералния щаб Валерий Герасимов, началникът на ГРУ Игор Коробов, главният прокурор Юрий Чайка, началникът на Следствения комитет Александър Бастрикин, директорът на ФСО Дмитрий Кочнев, директорът на ФСБ Александър Бортников, директорът на СВР Сергей Наришкин, губернаторът на Санкт Петербург Георгий Полтавченко, кметът на Москва Сергей Собянин и други чиновници, в това число и цялото ръководство на администрацията на президента на Русия.

Не се размина тази участ и на директора на „Ростех“ Сергей Чамезов, на „Россет“ Олег Бударгин, на генералния директор на „Росатом“ Алексей Лихачов, на началника на „Русхидро“ Николай Шулгинов, на генералния директор на РЖД Олег Белозеров, на директора на „Аерофлот“ Виталий Савелиев, на президента на „Обединена самолетостроителна корпорация“ Юрий Слюсар, а също така на редица други началници на държавни компании.

Освен това в списъка са включени руски бизнесмени със състояние повече от един милиард долара, в частност Олег Дерипаска, Роман Абрамович, Владимир Потанин, Вагит Алекперов, Герман Греф, Леонид Федун, Алишер Усманов, Виктор Векселберг, Вадим Якунин, Алексей Миллер, Игорь Сечин, Михаил Фридман, Михаил Гуцериев, Сюлейман Керимов, Андрей Костин, Зиявудин Магомедов, Михаил Прохоров, Евгений Касперский. И това е само част от открития списък, а има и секретен „Кремълски списък“, в който могат да влязат и по-малко високопоставени чиновници на Русия или лица със състояние от по-малко от един милиард долара. Освен това се обявява и още един доклад на американското министерство на финансите, в който ще бъдат изчислени потенциалните последствия от разширяването на санкциите на САЩ „върху държавния дълг на Русия и пълен спектър на дериватите“.

Новият списък е по-скоро „психологичен“

Въвеждането от САЩ на различни санкционни мерки в последно време става все по-банално събитие. Буквално няколко дни преди публикуването на „Кремълския доклад“, на 26 януари, американците за пореден път прибягнаха към разширение на санкциите – в списъка на фигурантите са добавени 21 граждани на Русия и на Украйна, а също девет компании.

В края на октомври Вашингтон обнародва списък с руски организации, за взаимодействието, с които американските компании и лица може да бъдат заплашени с наказание. Това е направено като развитие за закона за санкциите против Русия, който бе подписан от президента на САЩ Доналд Тръмп още през август миналата година. И което е любопитно, този закон влезе в сила на 29 януари, точно преди представянето на „Кремълския доклад“.

Но в новия списък има една важна особеност, отличаваща го от предишния. Сам по себе си той не води до автоматично въвеждане на санкции на САЩ против споменатите лица, но се разбира, че против тях могат да бъдат въведени такива, съобщава бившият координатор на санкционната политика на Държавния департамент Даниел Фрийд. Освен това редица присъстващи в списъка вече се намират под американските санкции. Върху останалите засега няма никакви ограничения и забрани. Т.е. това е по-скоро „психологически“ списък за тези, които американците смятат за „лоши момчета“.

„Въпреки това самото попадане в този списък увеличава риска за това. Върху останалите участници в „Кремълския доклад“ засега няма никакви наложени ограничения и забрани“, пояснява Фрийд. Освен това, например, американските и европейските банки могат да смятат, че щом човек е попаднал веднъж в списъка, взаимодействието с него е свързано с по-високи рискове, добави той.

„Просто преписаха телефонния указател на Кремъл“

В Русия незабавно реагираха на публикуването на „Кремълския доклад“. Най-често звучи ирония, преди всичко от страна на самите присъстващи в списъка и особено ги развесели това, че списъкът на практика просто изброява всички представители на политическото ръководство и едрия бизнес. Въпреки това прозвучаха и резки изказвания.

„Формално нашата страна има отношение, но включването в санкционния списък на практически цялото ръководство на нашата страна говори за това, че тези отношения фактически се прекъсват“, заяви първият заместник-председател на комисията на Съвета на Федерацията по международните въпроси Владимир Джабаров. Той обеща „достоен“ отговор от страна на Москва.

Председателят на Думата Вячеслав Володин нарече публикуването на „Кремълския списък“ на САЩ пореден опит на Вашингтон да повлияе на руската вътрешна политика. А председателят на комитета на Думата по финансовите пазари Анатолий Аксаков се отказа да лети на националната молитвена закуска с участието на президента на САЩ Доналд Тръмп след публикуването на „Кремълския списък“.

Още по-рязко се изказа лидерът на КПРФ Генадий Зюганов . „На страната е обявена мащабна война, наричат я хибридна понякога. Тя изобщо прие абсолютно недопустими форми. И скоро може да премине от студена към гореща война“, подчерта той.

Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков посочи, че в списъка на САЩ се намират „фамилиите на всички, това е някакъв обобщен подход“. „Може също да се обърне внимание, че фактически всички са наречени врагове на САЩ. Т. е., ако прочетете текста, заглавието на този документ, всичко се прави в рамките на закона за противодействие на враговете на САЩ. Затова и фактически цялата тази група лица е наречена врагове на САЩ. Това е подход, това е заявление“, допълни той. Относно своето попадане в новия списък Песков, по собствените му думи, се отнася „безразлично“.

Подобен бе тонът на Ирина Винер-Усманова, съпруга на бизнесмена Алишер Усманов: „Изобщо не се притеснява, а продължава да работи“.

Упълномощеният при президента по правата на детето Ана Кузнецова, напротив, дори се отнася позитивно към включването на фамилията си в доклада. „Предполагам, че такава оценка на моята дейност на поста детски омбудсман дори за толкова кратно време, свидетелства, че ние сме на прав път към нашата основна цел – щастието и благополучието на руските деца“, подчерта тя.

А вицепремиерът Аркадий Дворкович, също озовал се в новия списък отбеляза с ирония, че „това прилича на книжката „Кой-кой в руската политика“ и нищо повече“.

„Що се отнася до мен, аз съм в ужас“, шегува се съветника на президента по въпросите за развитие на интернет Герман Клименко. „В миналото в такива списъци попадаха Корьолев и Курчатов. Безкрайно далеч съм от такива хора, но ако някой ме поставя до тях, то разбира се, приятно е. В наше време съставянето на такива списъци в страна, претендираща за световно лидерство, е леко диво нещо“.

„Първото запознаване с „американския списък“, предаден вчера на министерството на финансите и на Конгреса, създава устойчиво усещане, че специалните служби на САЩ, отчаяли се да намерят обещания от тях и най-вече доказуем компромат за руските политици, просто преписаха телефонния указател на Кремъл“, не се удържа от сарказъм и председателят на комисията на Съвета на федерацията по международните въпроси Константин Косачев.

В медиите бе изразена и изненадата по повод на отсъствието в новия списък на председателя на „Роснано“ Анатолий Чубайс и на председателя на руската централна банка Елвира Набиулина.

„Кремълската безсъдържателност“ на американците

„Списъкът на министерството на финансите вече получи в Америка жаргонното название „списъка на Путин“, отбелязва в разговор с вестник „Взгляд“ политологът-американист Дмитрий Дробницкий.

С този списък, който всъщност не въвежда никакви санкции, Тръмп на практика избягна тези, които го насочват към санкционно противостоене с Русия. „Конгресът задължи президента да публикува подобни списъци, което отчасти завързва ръцете му, но въпросът какви действия ще се предприемат, все пак остава за администрацията на Белия дом“, напомня Дробницкий. „А тя засега взема решение да не въвежда никакви мерки и ограничения против хората в списъка“, добави той.

„В крайна сметка списъкът, от една страна, е пределно максимален и съответства на закона, в него влизат всички, които могат да влязат, но не е разбираемо как той може да се употреби“, отбелязва политологът. Според него законът е приет прибързано и така едва ли ще остави други изходи, освен или пълното прекъсване на отношенията с Русия, или напротив, да не се прави нищо в съответствие с този закон. „Сега се случва именно и второто“, констатира експертът.

„Публикацията на т.нар. „Кремълския списък“ е пореден опит на американския външнополитически естаблишмънт да влияе на развитието на руската икономика и да всее раздор в руския политически и бизнес елит“, заяви пред „Взгляд“ политологът-американист Виктор Олевич. „Въпреки това, както показва опитът от последните години, въведените и разширените икономически санкции против Русия не само, че не постигат своите цели, но и укрепват и правят страната по-силна“, отбелязва експертът.

Въпреки това във Вашингтон не са съгласни с него. Синхронно с публикуването на „Кремълския доклад“ Държавният департамент на САЩ направи гордо заявление за ползата от американската политика на санкции. Във външнополитическото ведомство се похвалиха, че законът „За противодействието на противниците на Америка чрез санкции“ е „спрял военните продажби“ на Русия, а „чуждестранните правителства са се отказали от планираните или обявените покупки“ на сума от милиарди долари и обещава да засили този ефект и по-нататък.

Вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин отбеляза във връзка с това, че „в тази част относно санкциите, ограничаващи износа на руско въоръжение, мога да кажа следното: американците остават верни на себе си. Те навсякъде и винаги използват принципа на „двата хода“: първоначално плашат купувачите на нашето въоръжение, а след това ги заставят да купуват единствено американско“.

Дробницкий смята, че на американците ще им е трудно да изпълнят своите заплахи. „Трудно е да се въвеждат санкции срещу тези пазари, на които ние присъстваме традиционно“, отбеляза той. „На западния пазар на оръжие ние на практика не работим. Ние работим основно на пазарите, грубо казано, на страните от Третия свят“, подчерта експертът.

Той напомни, че там, за разлика от евроатлантическите страни, почти всички държави приемат самостоятелни решения. „Съмнявам се, че опитът да се упражни натиск върху саудитска Арабия ще завърши с нещо добро, предвид наистина непростите отношения между Вашингтон и Риад в момента“, подчерта експертът. „Вече знаем до какво доведоха опитите за натиск върху Турция - на практика се води хибридна война между САЩ и Турция в северната част на Сирия“, допълни той.