/Поглед.инфо/ Публикацията в САЩ на т. нар. „Кремълски списък“ предизвика наистина симптоматична реакция у Владимир Путин. Но най-основното в тази история изобщо не е даденият списък, а това на какъв вътрешнополитически фон във Вашингтон бе обнародван той. Работата е, че разследването на „руската намеса“ взривява американската политика, а това ще даде на Тръмп възможност да се договори с Русия.

„Цялата администрация на президента, цялото правителство, целият бизнес: зад всеки от тези хора и зад всяка от тези структура стоят редови граждани на нашата страна, трудови колективи, цели производствени отрасли. Т.е. всъщност всички ние, всички 146 милиона руснаци сме вписани в някакъв списък. Не разбирам в какво е смисълът на подобни действия. Но това, безсъмнено е неприятелски акт, той усложнява и без това тежкото положение на руско-американските отношения и нанася вреда, безсъмнено, на международните отношения като цяло. Тези, които правят така, се занимават основно с вътрешната си политика, те атакуват избран президент“.

Така Владимир Путин коментира обнародвания във вторник „Кремълски доклад“, съдържащ фамилиите на 210 руснака. Смисълът на този списък не е ясен не само за президента на Русия, макар и официално да е отговор на приет от Конгреса миналото лято закон за антируските санкции.

Срещу присъстващите в настоящия списък не се въвеждат никакви мерки. Няма, просто тези лица съставят, според Вашингтон, руския елит, т.е. високопоставените политици и бизнесмени (близки към ръководството на страната и най-богатите). Тези, на които трябва да им се оказва натиск, за да може Русия в това число да се откаже от Крим. И ако е нужно, това въздействие може да бъде и санкционно. Всичко това е записано в американския закон. Законът за противодействие на противниците на Америка с помощта на санкции (CAATSA) преследва едновременно три цели:

  1. Да се запази натискът спрямо Русия, при това както като цяло, така и спрямо отделни личности.

  2. Да се подкрепи темата за „руската намеса“, използвана като основна бухалка срещу Доналд Тръмп

  3. Да се отложи нормализацията на американско-руските отношения, за което настоява Тръмп.

Законът в същността си е антитръмповски и антипутински – защото едновременно е насочен и срещу Путин и ограничава пълномощията на президента на САЩ.

Администрацията на Тръмп и така вече наруши първия срок за предоставяне на списъка на руските ВИП лица, но сега вече го изпратен в Конгреса. Но това се случи в такава форма и в такава атмосфера, че „по форма е правилно, но по същността си е издевателство“.

На първо място министерството на финансите просто изпрати в Конгреса списък с ръководителите на Русия (114 души) и на най-богатите руснаци според списъка на списание „Форбс“. Цялото ръководство на президентската администрация, целият министерски съвет, председателите и на двете камари на парламента, членовете на Съвета за национална сигурност, високопоставени лица от силовите ведомства. Плюс милиардери, някои от които отдавна прекарващи по-голямата част от времето си извън Русия. Ето го списъка – и ни се махайте от главата. Примерно така го оцениха някои американски анализатори, включително и бившият посланик в Русия Майкъл Макфол.

Но още по-важно е това, на какъв фон се появява тази новина. В Америка всички обсъждат не „кремълския списък“, а предстоящата публикация на секретния меморандум за хода на разследването на „руската намеса“. Комисията по разузнаване на Камарата на представителите на САЩ в неделя одобри публикуването на тези записки и след дни тези четири страници ще бъдат обнародвани. Но същността им е вече известна. В тях се прави извод, че цялото разследване на „руската връзка“ на Тръмп е инициирано от администрацията на Обама в разрез със закона. И към тази тема ще имат отношение не само различните разузнавателни организации – в резултат нишката ще достигне до Обама и Клинтън.

Ако тази бомба се взриви, това ще стане прелом в цялата продължаваща вече година обсада на Белия дом. Повечето американски медии, а след тях и общественото мнение, ще променят позицията си за броени седмици. Вместо искания „Тръмп да отговаря за връзките с Путин“ ще се слуша за „заговорниците, които трябва да отговарят за тайните операции срещу демокрацията“. Тръмп от враг на демокрацията ще се превърне в жертва на враговете на демокрацията. И в резултат „окови тежки ще се строшат“ и Тръмп ще получи свободата на действие, която е обичайна за президентите на САЩ.

Накратко казано, това ще хвърли в сянка и така съвършено техничната публикация на „Кремълския списък“.

Да, засега Тръмп и Тилърсън вървят в „усмирителни ризи“ – най малко при общуването с Кремъл. Те продължават да се движат в коловоза на американско-руската конфронтация. Но в Кремъл разбират прекрасно принудеността на действията на американските партньори. И чакат – без да правят никакви залози за „нашия Тръмп“, без да си изграждат каквито и да е илюзии, а просто хладнокръвно изчисляват траекторията на развитието на вътрешноамериканската политическа криза.

И сега, докато Тръмп все още не е направил прелом във вътрешноамериканската ситуация в своя полза, Путин в своите реплики отговоря не на него, а на този анонимен „вашингтонски списък“, който и започна политиката на сдържане първоначално срещу Русия, а след това и срещу Тръмп.

„Ние очаквахме този списък. Няма да крия, ние сме готови да предприемем ответни мерки. При това сериозни, които биха смъкнали нашите отношения съвсем на нулата. Ние се въздържаме засега от подобни мерки. Но ние внимателно ще следим как ще се развива ситуацията на практика. Защото там има още някакъв секретен списък. В него, казват, има нечии фамилии с някакви звездички, трябва да се разбере как всичко ще премине.

Ние не се интересуваме да разваляме отношенията, ние, напротив, искаме да развиваме своите отношения със САЩ. Уверен съм, че от това се интересуват и народът на Щатите, народът на Русия и като цяло в света ще въздъхнат с облекчение, ако видят, че двете най-големи ядрени държави изградят отношенията по-съвременно, с уважение една към друга. Но всички трябва да разберат, че не може да се очаква безкрайно отстъпване на позиции“.

Какво ли има предвид Путин с последната фраза – Русия така и не отстъпва пред САЩ, така че как може да се говори за отстъпване на позиции? Тези думи по-скоро са адресирани към Тръмп - в този смисъл, че Путин чака изменения на ситуацията на вътрешноамериканския фронт, но не може да го прави безкрайно дълго. Путин напомня, че се е уморил от проточилия се сериал „Естаблишмънтът срещу Тръмп“. Това не е упрек към Тръмп, не е призив да побърза – това е просто констатацията на факта, че Путин не може през цялото време да е отговаря на нападките от страна на САЩ. Всеки „празен ход“ на Путин е погрешен от гледна точна на вътрешноруската политика.

Дали в Белия дом разбират това? Разбира се. Тръмп още миналата пролет заяви, че сега, заради устроената му обсада на тема „руска намеса“, Путин ще се разочарова от него, от Тръмп, за възможността му да премине към уреждане на отношенията между двете страни. Сега, когато във Вашингтон делото се движи към обръщане на „руската следа“, Тръмп ще се готви за наваксване на загубеното време в руско-американските отношения.

Символично е, че именно сега прозвучават двете заявление на двамата посланици. Руският посланик във Вашингтон Анатоли Антонов съобщи, че директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин неотдавна е посетил Вашингтон „за консултации със своите колеги“ (И това след като Наришкин още от 2014 г. се намира под американските санкции). А американският посланик Джон Хънтсман заяви, че е настъпил моментът за провеждане на двустранна среща между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп: „Настъпи мигът за официална среща, всичко се движи именно в тази насока“.

Да напомним, че и досега такава отделна среща няма – президентите два пъти проведоха срещи в кулоарите на международните форуми, при това единствено първата бе официална. Пълноценна руско-американска среща на високо равнище стои на дневен ред не само пред двустранните отношения, но и пред цялата световна политика. На път към тази среща на Тръмп му остава да преодолее само едно препятствие – „Вашингтонския списък“ , т.е. съпротивата на тези формални и неформални ръководители на САЩ, които се опитват да попречат и на него, и на Русия.