/Поглед.инфо/ Според ръководителя на експертни съвет на Експертния институт за социални изследвания Глеб Кузнецов, „ако властите в Армения бъдат изгонени с майдана, това ще означава, че в Ереван няма да има международно призната власт и околните страни няма да имат нужда да изпълняват задълженията по отношение на Армения“. Той разказа за прогнозите за по-нататъшните развития в Ереван.

Опозиционният блок „Елк“ официално издигна кандидатурата на вожда на протестното движение Никол Пашинян на длъжността министър-председател на Армения. Но силата, която действа от името на уличните бунтари е слабо представена в парламента – едва с девет мандата. И макар и след свалянето на Серж Саркисян управляващата коалиция и да започна да се разпада, властта, както и преди, се контролира от армията (наистина, може и само условно).

Серж Саркисян остава лидер на управляващата Републиканска партия. Издигнатият от него служебен премиер Карен Карапетян е готов на отстъпки, но не и към капитулация. Но улицата вече обяви Никола Пашинян за „народен премиер“ и иска да му се предадат реалните лостове на властта. Към какво ще доведе двувластието по арменски. За ситуацията в републиката „Взгляд“ поговори с ръководителя на експертния съвет на Експертния институт за социални изследвания Глеб Кузнецов.

Избирането на „народен премиер“ е поредната заявка за власт. Пашинян наистина ли възнамерява да сломи режима?

Съществуват две мнения. Първото е, че Пашинян просто се пазари. Второто е,че той напълно сериозно иска да премине по пътя на Михаил Саакашвили или на лидерите на украинския Майдан. Според мен второто мнение е по-близо до истината.

Защо?

Прочетете биографията на този човек. Това е фанатик. Човек, който в своя живот не се е занимавал с нищо, освен това, което той смята за борба за правилното и по-добро бъдеще.При това, честно казано, не се разбира какво ще е то идеологически. Просто той „знае“, че за Армения ще бъде добре, ако той, Никола Пашинян, е на власт.

Затова и не съм склонен да се отнасям към него с хумор, както правят мнозина. И не съм склонен да недооценявам неговия потенциал. Напротив, трябва да се възприема като сериозна заплаха. Всички помним известната от детството фраза: „Революцията има начало, но няма край“. Ситуацията е нажежена, хората са раздразнени, властта показа своята слабост. Държавните институции се оказаха слаби и всички видяха това. Събитията могат да преминат към всеки сценарий, в това число и крайно негативен за Армения.

Какъв може да бъде този сценарий?

В случая не оценявам негативите за руско-арменските отношения или отношенията на Армения със Запада. Става дума за дълбоко вътрешноарменски дела. Но Армения е държава, намираща се под постоянен външен натиск. Ако държавността в нея претърпи крах, то тя ще се превърне в провалена държава. Ако властта в Армения бъде свалена на Майдана, това ще значи, че в Ереван няма международно призната власт. И обкръжаващите Армения държави (преди всичко Турция и Азербайджан) съвсем няма да имат нуждата да изпълняват задълженията си към Армения.

Помним, че в Баку има мнение, озвучено от Илхам

Алиев, че Ереван изобщо е „изконно азербайджански град“. Тоест не става дума единствено за Карабах.

Ще се възползва ли Азербайджан от наложилата се ситуация, за да размрази карабахския конфликт?

Всяка ситуация, при която има „два суверена в една столица“ – едната власт на площада, а другата в парламента, незабавно ще размрази този конфликт. Ще се пролее много кръв и не се знае как това ще завърши за Армения. Ако се обърнем към историята на конфликта може да си спомним, че Азербайджан преживя чудовищни военни поражения в Арцах-Карабах, когато властта в Баку бе крайно слаба. Тогава властта принадлежеше такъв обезумял фанатик, на лидера на „Народен фронт“ Абулфаз Елчибей, който не може да удържи под контрол държавата. Сега може да възникне обратната ситуация.

Гарант за това, че така няма да се случи, е армията. Но вие отбелязахте, че тя фактически присъди победата на опозицията.

Не армията даде властта на опозицията. Но тя осигури безкръвното и спокойно слизане на Серж Саркисян и на неговия клан. Нали една от причините, че събитията преминаха именно така бе, че от Саркисян и неговите братя се умориха собствените му партньори по карабахската група в арменския елит. Саркисян и неговото обкръжение произлизат от тази група и създадоха корумпирана среда. Бе невъзможно да се води каквато и да е икономическа дейност, без да имаш за партньор близък роднина на Саркисян.

Може много и красиво да се говори за „народната революция“, но всъщност залог за това, че „революцията“ ще се състои е това, че висшият елит на Армения отхвърли подходите на Саркисян, смятайки ги за вредни и рисковани. И би било лесно да се избавят от него и обкръжението му, надявайки се, че това може да се случи в спокойна обстановка, да се проведат изменения в дизайна на режима – без значение дали козметични или съществени. Сметки се правят дали гражданите ще бъдат доволни и дали елитите ще сключат някакъв пакт.

И тук се появява Никол Пашинян.

Да, планът е добър. Но Пашинян играе на нулева сума. Той не е готов да изгражда партньорство с никого, да влиза в коалиции. Той говори, че има народ и че го има него като представител на този народ. И никой в Армения, нито католикоса, нито генералът, нито президентът на Нагорни Карабах Бако Саакян, нито ветеранът от карабахската война без крака и с пет ордена за превземането на Шуши, никой, освен Пашинян няма право да се изказва от името на народа.

В своя личен блог вие прокарвате паралели между събитията в Ереван и португалската революция от 1974 г., когато армията сваля министър-председателя наследил диктатора Салазар. Възможен ли е вариант, при който някои „патриотично настроени офицери“ ще вземат властта по португалски образец?

В Португалия две години след революцията е чудовищен бардак. Групите „патриотично настроени офицери“ се сменят един след друг, а от време на време стрелят една към друга. В този момент Португалия се лишава от част от територията си (в нейния случай от колониите си), в страната пристигат милиони бежанци.

Да предположим, че „народът“, в представите на Пашинян го доведе до власт. На митингите имаше много студенти. Казват, че те, за разлика от баща си, не са готови да воюват за Карабах. Може и „новата власт“ да се съгласи на обещанията на Баку: да предаде на Азербайджан пояс на сигурност от пет района около Карабах в замяна на свалянето на блокадата?

Съдим за студентите в Армения по студентите в московската Висша школа по икономика. Арменските студенти са готови да защитят своята страна. Въпросът не е в Карабах. А в това, че „турците“ (те наричат така всички от Истанбул до Баку) се възприемат като пряка заплаха. Студент или не, но ако се окажеш неготов да защитаваш родината, значи ще убият теб и твоите близки. Тоест тази пропаст между поколенията, която се наблюдава в по-спокойните страни, я няма в Армения. Но в момента управлението на Саркисян доведе страната до съвършено възмутително състояние, когато ти се налага да се махаш от страната. И това не може да не раздразни младежите.

Постоянно се говори, че „Армения няма да се отдалечи от Русия“. Но какво пречи на страната да се „разприятели“ от нас при смяната на режима? Дали ще се обърне към САЩ и Франция, които имат арменски диаспори, ще успеят ли да се измъкнат от блокадата през прозападна Грузия…

Транзитът към Армения и така минава през Грузия. Но въпросът е друг.

Ние гледаме на всичко от гледната точка на великите сили, на „Голямата шахматна дъска. Предполагам да погледнем на положението на републиката с очите на арменците. Армения е малка държава с големи икономически проблеми. Те нямат идеи тип „Украйна превише всичко“. Те разбират своя размер и ролята си. Разбират, че нямат излаз на море и че Армения не е световна държава.

Затова и ценят отношенията с всички свои партньори. Армения и сега е „обърната“ към Русия, към Франция и към САЩ и навсякъде се опитва да намери някакъв интерес и някаква защита. Ситуация, при която някой ще дойде на власт и ще заложи на отказ от отношения с Русия е немислима. Също така е немислимо да си представим обратното: че в Москва ще пристигне условен Акопов, ще го преименуваме в Акопян и Армения ще престане да дружи със САЩ или с Франция. Затова и Пашинян говори чудовищни, глупави и неадекватни неща за всичко, освен за международните отношения.

Ситуацията засега е неустойчива. Саркисян остава лидер на управляващата партия. Каква е вашата прогноза – кой ще надделее?

Това, което прави Пашинян е Майдан. Засега неуспешен, защото властта не капитулира. Властта е готова да проведе предсрочни избори, да смени някои фигури. Но арменските елити разбират всички рискове. Те осъзнават, че Майдан в Армения по украински сценарий може да доведе по още по-големи загуби, отколкото в Украйна. С какво е опасна революцията? Че във всяка държава ражда непредсказуема ситуация. И както показва практиката, обикновено в подобна ситуация не побеждават най-добрите хора.

Превод: Поглед.инфо