/Поглед.инфо/ Легендарните крилати ракети „Томахоук“, с които САЩ успяха да обстрелят много страни по света, повече не удовлетворяват изискванията на Пентагона. Взето е решение в близките години да се откажат от тях в полза н по-съвършени аналози. Изпращането на „Томахавките“ в пенсия е решено в това число и заради руските средства за ПВО.

Пентагонът реши да се откаже от крилатите ракети „Томахоук“ защото вече не отговарят на съвременните изисквания. Това стана ясно сред публикуването в четвъртък та проектобюджета на ВМС на САЩ за 2019 г. Военните са достигнали до извод, че съвременните средства за противовъздушна и противоракетна отбрана, комплексите за радиоелектронна борба са снижили твърде много ефективността на „Томахавките“.

Изиграва роля и това, че Русия и Китай, според САЩ, са успели да повторят редица американски разработки, а също така са създали ефективни средства за ПВО. В частност изданието Defense One нарича една от основните заплахи за „Томахавките“ руската зенитно-ракетна система с голям и среден обхват С-400 „Триумф“. Сега САЩ ще се съсредоточат върху усъвършенстването на противокорабната ракета с голям обхват AGM-158C LRASM (Long Range Anti-Ship Missile) и ракетите NGLAW (Next Generation Land Attack Weapon), предназначени за поразяване на наземни цели. Постъпването им на въоръжение е насрочено за 2030 г.

Известно е, че „Томахавките“ започват да бъдат проектирани в края на 60-те години, първите изпитания се провеждат в средата на 70-те, серийното производство започва през 1983 г. Основното предназначение е поразяването на важни цели в дълбоката отбрана на противника като летища, военни бази, системи за ПВО, пускови установки, командни центрове, електростанции и т.н.

Първото масово използване на това оръжие се случва през 1990 г. по време на операция „Пустинна буря“ срещу Ирак. Изстреляни са около 300 ракети, повечето от които, не по-малко от 85% достигат до целта си. По-късно ракетите се използват във всички големи конфликти с участието на САЩ. През последните години са използвани не по-малко от 2000 ракети. Според експертите, още около 2500 „Томахавки“ остават по складовете.

Американците използваха „Томахавки“ и в Сирия. През април миналата година те нанесоха удар по авиобаза „Шайрат“ в провинция Хомс. Но едва ли не на следващия ден от нея започна да излита авиация. В средата на април тази година САЩ и съюзниците им изстрелват по Сирия 103 ракети, но 46% от тях са свалени, а две невзривени са доставени в Русия за изучаване. Не е изключено, че САЩ са използвали тогава не само „Томахавки“, а сред взетите като трофеи може да се окаже и някоя перспективна разработка, на която Пентагона да залага на мястото на „Томахоук“.

Бившият заместник-командващ на войските за ПВО на Сухопътните войски генерал-лейтенант Александър Лузан е убеден, че повод за окончателното решение да се премине на нови ракети стават лошите резултати от удара по Сирия, когато много ракети са унищожени от ПВО още докато са летели към целите.

„Американците може би са били подтикнати към това, че „Томахавките“ показват в Сирия крайно низка ефективност. Преди нанасянето на удара Тръмп на всеослушание заявява: „Русия, готви се, ние ще използваме най-новите ракети“, но той това се получава едното нищо“, подчертава генералът.

Впрочем, самият Лузан е убеден, че всъщност „Томахоук“ не е остарял. Той напомни, че в концепцията за бързия глобален удар, американците залагат именно на подобни крилати ракети.

Противокорабните ракети с голям обхват AGM-158C LRASM и ракетите NGLAW са всъщност същия „Томахоук“ , но с усъвършенствана система за прицелване. Освен това американците доработват и носителя на тези ракети. Освен класическите крилати ракети тип „Томахоук“ американците интензивно разработват и хиперзвукови летателни апарати – същите крилати ракети, но способни да летят с хиперзвукова скорост. Те ще станат допълнение към класическите крилати ракети“, допълни Лузан.

Възразява му член-кореспондента на Руската академия за ракетни и артилерийски науки Константин Сивков: „Томахоук“ е морално остарял. Сега полетът на свръхмалки височини не спасява от поражение от средствата за ПВО. „Томахавките“ имат бойни глави с неголям обхват на самонасочването – както и у „Харпун“. Тези ракети не могат да откриват цели в голяма зона на неопределеност, те са принудени да маневрират в зоната на действие на средствата на ПВО и могат да бъдат свалени“, заяви Сивков.

„Друг проблем е в огромния размах на залпа – тоест времевия интервал между ракетните удари по една и съща цел. При обстрел на една мишена ракетите стартират една сред друга средно през пет секунди, но по време на полета и маневрирането размахът на залпа продължава да се увеличава и в резултат те лесно се прехващат от средствата за ПВО. „Томахавките“ бяха ефективни преди 35 години, когато руският флот нямаше такива зенитни ракетно-артилерийски комплекси като „Кортик“ и подобните му. Днес „Томахоук“ е неефективен срещу тях“, поясни експертът.

Сивков отбелязва, че в откритите източници информацията за AGM-158C LRASM и NGLAW е много малко, но новите ракети при всеки случай трябва да имат променена траектория на полета и да има установена „мощна глава за самонасочване със система за разпознаване на образа, тоест способност в условията на заглушаване да избира по навигационния портрет от множество цели основната“. „Ракетата с голям обхват трябва да се отличава принципно от ракетата с малък обхват“, поясни Сивков.

Според него опитът за създаване на подобни ракети го има още съветския флот. В частност ракетата П-35 от 60-те години осигурява надеждно изясняване на целите. След това се появяват „Базалт“ и „Гранит“. „Русия има школа. Американците нямат и ще имат проблеми при създаването на нови противокорабни ракети“, прогнозира Сивков.

Що се отнася до възможностите на Русия да противостои на новите американски крилати ракети, то Лузан уверява: с тази задача прекрасно ще се справи поне зенитно-ракетния комплекс „Бук-М2“. „Този ЗРК е най-ефективния в борбата с крилатите ракети, в това число и с тези, над които американците работят. В близките години „Бук-М2“ ще остане фаворит в борбата срещу крилатите ракети, най-малко с тези, които действат на пределно малки височини“, уверява Александър Лузан.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели