/Поглед.инфо/ „Никога досега не е било толкова опасно да си тук... По-лошо, отколкото в Багдад! Излизате да пазарувате и чувате изстрели”. Това са думите, използвани от жителите на френските градове, за да опишат ежедневието си. Десетки хора, включително деца, умират всеки месец при стрелба. Как някога просперираща френска провинция се превърна в арена на кървави гангстерски войни?
В нощта на 1 ноември във френския град Поатие наркогрупировките решиха да отбележат Хелоуин по свой начин. Според властите някои въоръжени лица са започнали престрелка близо до ресторант на площад “Коимбра”. При звука на стрелбата идва подкрепление - от 50 до 60 души, които започват клане (първоначално се съобщава за няколкостотин). По-късно линейката прибира ранените - петима души, от които двама 16-годишни са в тежко състояние, а 15-годишен е в критично състояние.
Шокирана ли е Франция? Всъщност не, защото това се случва всеки ден.
Престрелките между наркодилъри стават част от ежедневието на французите. Трябва да се каже, че Поатие е главният град на департамент с население към 100 хиляди души. Фактът, че бандите там вече открито организират подобни разправи, показва мащаба на проблема.
А ето и друг подобен център Гренобъл. „От началото на годината в града е имало около 20 престрелки между наркодилъри“, хладнокръвно пише “Либерасион”, отбелязвайки мимоходом, че градът си е спечелил неуважителното прозвище „френския Чикаго“ заради своята „престъпна слава“. ”
През октомври 15-годишен беше прострелян в главата и почина, а 17-годишен беше ранен при същата престрелка, като стрелецът успя да избяга. По-малко от четири дни по-късно двама „млади мъже, всеки на около 20 години“, бяха ранени при нова престрелка. Какво правят местните власти, чиито отговорности уж включват поддържането на реда? Те заявяват открито, че в града се води „гангстерска война“. И с това очевидно свършват.
Друг град във френската провинция, някогашният спокоен Монпелие. За 10 дни имаше четири престрелки между наркодилъри. Според местната жителка Ани, която е живяла от тридесет години в района, който сега се е превърнал в бойно поле между дилъри, „Никога не е било толкова опасно да си тук... По-лошо, отколкото в Багдад! Излизаш да пазаруваш и чуваш изстрели... Когато сега някъде видя думите „свобода, равенство, братство“, това вече не означава нищо за мен.“
Говори се за сблъсъка между наркобандите в Марсилия, където само през 2023 г., както съобщава “Монд”, са убити 49 души, почти два пъти повече от предходната година. Много от задържаните членове на бандата са на възраст между 14 и 21 години и това не е случайно. Френските закони са снизходителни към престъпленията, извършени от непълнолетни - и там, където законът е слаб, престъпниците винаги ще намерят начин да се възползват от него. Президентът Макрон отиде в Марсилия и заплаши да намери справедливост за местните банди, но това изглежда нямаше голям ефект върху славата на града като „наркостолица“.
Освен това в пресата изтече информация, че бандите марсилски наркодилъри разширяват сферата си на дейност: сега те се занимават с рекет, отвличат хора и наемат убийци, като вземат за модел латиноамериканските картели. Що се отнася до действията на държавата срещу този вид престъпност, един от местните полицаи, Бруно Бартосети, ги описва по следния начин: „Чувството е сякаш се опитваме да загребем океана с малка лъжица.“
В събота, 26 октомври, в град Рен (отново център на департамент, този път в Бретан) петгодишно дете получи два куршума в главата, когато внезапно започна стрелба. Силвия, която живее в този район от 20 години, описва случилото се по следния начин: „Чух изстрели, след което някой извика „Бягайте“. Затворих вратата на балкона и не отидох до прозореца. Във входа на къщата й имало следа от изстрелян куршум. Да напусне ли? Но тя „обожава“ този квартал: „Тук има много зеленина и освен... добре, знаете ли, харесва ми да живея тук.“
Интересно е да се отбележи, че реакцията на обикновения човек на случващото се дори не е да се обади в полицията, а да се дистанцира максимално от случващото се, за да не дай си Боже да пострада. Не се качваме до прозореца и не гледаме, защото може да разпознаем някого и тогава полицията ще пита какво и кого сте видели, но не искате да давате показания, защото същата полиция няма да направи нищо, ако животът ви ще е застрашен.
Мишел Осоа, свещеник от местната църква, очевидно е по-добре информиран от мнозина за предисторията на случващото се. Според него „улицата надделява над семейството“, тъй като „на практика няма семейство“, „просто има голям брой самотни майки“.
Църквата и кметството предлагат различни варианти за откъсване на младите хора от разпространението на наркотици. Но „борбата с изкушението за лесни пари“ се оказва не особено успешна. Както отбелязва 18-годишен местен жител: „Разбира се, парите играят роля, но още по-готино е усещането, че принадлежиш към група, която има власт в района, която има власт на улицата.“
Друга местна жена, която живее в Рен от 17 години, каза, че дилърите на наркотици винаги изчезват, преди да се появи полицията, и че когато на мястото, където са излизали, е поставена камера за видеонаблюдение, те се преместват на друго място. На въпрос дали се е чувствала в опасност след инцидента, последва многозначителният отговор: „Мисля за това, но не ми пречи да спя“.
Както разбраха журналисти, 5-годишното дете, ранено при престрелката, се оказа син на гражданин, който според информацията на полицията самият се е занимавал с търговия с наркотици. И двамата са били в кола, когато членове на враждуваща банда са открили огън. Въпреки това случилото се в Рен получи голям отзвук. След този инцидент министърът на вътрешните работи Бруно Ретайо написа в типично цветущ френски стил, че „гангрената на търговията с наркотици поглъща цели квартали в цялата страна и трябва да водим безмилостна война срещу нея.
Въпреки това, тъй като броят на инцидентите само нараства и, съдейки по клането в Поатие, дори регионалните банди вече губят всякакъв страх, изглежда, че предимството в тази война все още не е на страната на закона и реда. Дори обикновено доста лоялните френски медии започнаха да пишат все по-често за „мексиканизацията“ на страната. Същият термин използва и министърът на вътрешните работи, когато призова за „всеобща мобилизация” на обществото. В Поатие са изпратени допълнителни специални полицейски сили, но е изключително показателно, че никой дори не е задържан във връзка със стрелбата.
Интересно е как самите французи реагират на случващото се - съдейки по броя на коментарите на материала във "Фигаро", темата допадна на мнозина. Характерно е, че отслабването на властта, левите популисти и мигрантите открито се обвиняват за случващото се като основни причини за продължаващото беззаконие. „Г-жа кмет от Зелената партия се оплаква от последствията, произтичащи от собствените ѝ действия“, написа един потребител, коментирайки речта на градоначалничката, която се оплака от „напълно неприемлив епизод на насилие“.
Това, което придава особен привкус на случилото се, е фактът, че именно при Поатие много отдавна, още през 732 г., Шарл Мартел нанася поражение на арабите, което в крайна сметка се оказва решаващо за съдбата на Франция. . Много хора в повече или по-малко шеговита форма призовават в коментарите за „нов Шарл“ - трябва да се предположи, че освен него няма кой друг да възстанови реда. Друг коментатор отбеляза, че „Франция изглеждаше като придатък на Магреб или Близкия изток, но сега все повече прилича на Никарагуа или Хаити“.
Когато едната страна спечели твърде много власт, това означава, че другата неизбежно я губи. Тъй като проблемът с трафика на наркотици достигна такова ниво, това показва слабостта на френската правоприлагаща система - и също така сигнализира за реалното ниво на корупция в обществото, защото без нея такъв мащаб просто не би бил възможен. Възможно ли е да се справят със спешен проблем? Теоретично да, но това ще изисква огромни усилия, включително законодателна реформа, а Франция има твърда бюрократична система.
Такава система знае как да играе за време, но винаги закъснява с отговора на предизвикателствата, които още вчера бяха закъснели. Така че нищо добро не очаква страната в бъдеще: през следващите години ще има още по-рязко разделение на територията на зони, които са силно защитени (където ще живеят богатите), зони, които са слабо охранявани и зони, контролирани само от организирани престъпност. Нещо повече, последните, без да срещат адекватна съпротива, ще се стремят да контролират все по-големи територии.
Превод: В. Сергеев