/Поглед.инфо/ Вашингтон пословично кратко отделя внимание на външнополитически кризи. Миналата година Сирия беше изместена в заглавията от битките в Ивицата Газа. След това Газа беше затъмнена от Украйна.

След това Украйна се превърна в стара новина с разрастването на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС). Сега и ИДИС заема второ място покрай политическата драма с ядрената сделка с Иран.

Този странстващ фокус на вниманието не означава, че конфликтът в Сирия е отшумял. Но означава, че Сирия често е наблюдавана само на фона на маниите от деня като Иран или липсата на стратегия по отношение на ИДИС на администрацията на Обама.

Например, беше направено внушение, че сирийският президент Башар Асад е големият печеливш от ядреното споразумение с Иран, поради което САЩ трябва да ускорят усилията си за „смяна на режима“ в Сирия, както стана в Либия и Ирак. Подобно на идеята, че ИДИС може да бъде елиминиран само чрез сваляне на правителството на Асад, чиито сили се сражават с ИДИС, както и срещу подобни, спонсорирани отвън джихадистки групировки като „Фронта ал-Нусра“, разклонение на „Ал Кайда“. Само че Сирия не е просто фон за Иран или ИДИС, или просто бойно поле за регионален сунитско-шиитски сектантски конфликт, подкрепян съответно от Саудитска Арабия и Иран. Сирийската нация е богат, с разнообразна култура гоблен с петхилядна история. Това не може да бъде умалено до миниатюрна карикатура.

В продължение на четири години погрешно беше пророкувана предстоящата смърт на Асад. Нарасналите усилия за сваляне на правителството в Дамаск вероятно да останат безполезни, но те ще удължи конфликта, ще убиват повече невинни сирийци и ще подтикват още по-отчаяни хора да бягат към Европа. Тези усилия ще доведат до по-нататъшно укрепване на войнстващите джихадисти - включително ИДИС - подкрепяни от Саудитска Арабия, Турция и държавите от Персийския залив.

Някои от нашите „съюзници“ в битката срещу ИДИС са най-големите фактори на страна на групировката и нейни финансисти. Например бившият служител на ЦРУ Филип Джиралди е документирал, че в предградия на Истанбул открито се набират средства за ИДИС и изнасяният през Турция петрол е финансовото спасително въже за ИДИС.

Сирийската арабска армия е основната пехотна сила, биеща се срещу ИДИС (Кюрдските милиции също се противопоставят на ИДИС в Северен Ирак и редовно са бомбардирани от нашия турски „съюзник“). Както заключава Робърт Мери от „Нешънъл интерест“ „ако Ислямска държава (ИДИС) е наш враг, тогава сирийският президент Башар Асад не е.“ Защо това не е очевидно за още хора във Вашингтон?

По същия начин оцеляването на сирийското правителство не може да бъде ограничено до „победата“ на Иран. Макар да е от стратегически интерес на Иран - и Америка - групи като „Ал Нусра“ или ИДИС да не завземат Сирия, Асад не е иранска марионетка. Администрацията, която той ръководи, не е теократична, а светско, националистическо правителство, разчитащо на подкрепата на членове на всички общности в Сирия, включително и на сунитското мнозинство.

Сирийското правителство не би оцеляло и един ден без подкрепата на милиони сунити в армията, в силите за сигурност, в глобалната дипломатическа служба, в бизнеса и в националния живот като цяло. Що за „управление на алевитското малцинство“ (както често е погрешно определяно) има при Ваел Надер ал-Халки ( сунит, премиер), Уалид Муалем (сунит, вицепремиер и министър на външните работи) , ген. Фахд Ясем ал-Фреиж (сунит, министър на отбраната ) и Асма Асад – сунит и първа дама?

Някои външни сили (особено уахабитска Саудитска Арабия, този добре известен образец на демокрация) искат на сирийската агония да бъде гледано като сектантски сблъсък. Но за сирийците това не е така. Бъдете сигурни, че алевити, християни, шиити и други общности ще бъдат елиминирани масово, ако джихадистите биха били победители. Но това би бил последният от американските проблеми ако Сирия се превърне в друга провалила се държава като Либия или, както предупреди губернаторът на Вирджиния сенатор Ричард Блек, ако черният флаг на ИДИС или Ал Каида се развее над Багдад.

Време е американските политици, когато обмислят плюсовете и минусите на ядрената сделка с Иран и как да се противопоставят на ИДИС, да гледат на конфликта в Сирия с нов поглед. Сирийското правителство не е американски враг, но джихадистите, срещу които се бие, са. Няма такова нещо като „умерен“ терорист. Време е да бъде направена сделка с правителството на Асад и да бъде оказан натиск на нашите съюзници да прекратят подкрепата си за терористите.

--------------------------

Мунзер Ахмад, председател на Syrian American Will Association (SAWA) . Анализът му е публикуван във в. „Вашингтон таймс“.

Вашингтон / САЩ