/Поглед.инфо/ Аз не познавах Пламен Горанов.
Но не можах да го забравя.
Сега, в навечерието на Коледа и Нова година, когато Колелото на националната ни история ще се завърти още веднъж, погледът ми назад вижда само Него. И тези, които го последваха в огнената прегръдка. Те осветиха случващото се по февруарските площади. Благодарение на тях, макар и без особен ентусиазъм, камерите на медиите не можаха да заобиколят събитията и бяха принудени да ги отразят.
Не мога да видя друго, по-ярко и по-самоотвержено действие, от трагичния подвиг на Пламен. 38 минути след него най-мракобесният режим в съвременната ни история падна.
Няма как да се мерят с Пламен артистичните изстъпления по площадите на извисената ни интелигенция, която 4 години се тресеше от страх и не смееше да каже и една дума против Вожда, а усмихнато и мазно го ласкаеше, правейки се на умряла лисица. Тя избра да не вижда безобразията и геноцида, на които беше подложен народът й, нехаеше за парализата на обществения, политическия и икономическия живот в цяла една държава. А след това, когато настъпи сигурното и безопасно време, подобно на жабата, и тя вдигна крак да я подковават. И заквака в пъстроцветния весел парад, горда, че ще сътворява историята.
Няма как да се мерят с Пламен и нареклите себе си ранобудни, които си играеха на окупация и революция с картонени пистолети и бутафорни танкове. Колкото и стени да запалят пред парламента, пламъкът на техните картонени напъни ще остане поредното политическо недоразумение.
И едните, и другите „будни“ проспаха времето, в което техният народ излезе по улиците на предела на своята човешка издръжливост. И едните, и другите изчакаха да настъпи благоприятният момент, в който можеха да разходят домашните си любимци по жълтите павета. И едните, и другите предадоха своя народ през Февруари.
Затова най-големият цинизъм е да бъдат обявени вкупом за Политик на годината.
Един Политик, който не даде нито една конкретна политическа идея.
Един политик, чиято алтернатива беше безотговорният хазарт в казиното на историята.
Един политик, който позволи да бъде яхнат от същите тези, които се вкопчиха в шанса да си върнат властта.
Един политик, който не издигна нито една политическа алтернатива.
Един политик, който отказа да влезе в диалог за решаване на най-спешните и наболели проблеми, притискащи и задушаващи цялата нация.
Един политик, който озверя в нарцистичния си нагон да се изтъкне като умен и извисен над простия и беден народ.
Един политик, който обяви себе си за качество, гнусящо се от количеството.
Не, това не беше Политикът на годината.
Това беше Предателят на годината. Всички до един. Вкупом. Това е първото място, което заеха те в класацията на своя народ.
Защото в техните действия имаше всичко друго, но не и политика.
Нещо повече. Техните действия шест месеца не доведоха до нищо друго, освен до крайно и драматично разделение на нацията. Вместо да се обединим като народ, за да минем през последиците на няколко безотговорни и престъпни управления, ние се оказахме отново разделени. По-разделени от всякога за последните 24 години.
Затова, въпреки всички измислени и изфабрикувани пиар-класации, тези усмихнати госпожици, госпожи и господа няма да бъдат запомнени от историята. Историята не може да бъде излъгана. Нито с игрички на революция, нито с пиене на кафе.
В историята остават тези, които са успели да погледнат Страха в очите. И са минали през него в името на своята свобода, чест и достойнство. В името на всички нас.
Аз не познавах Пламен Горанов.
Но никога няма да го забравя.
Неговата Смърт на 3 март може да се мери с подвига на всички онези герои, които принесоха себе си в жертва, за да се случи тази дата в българската история преди 135 години.
А модерните революционери могат да отидат до Френското посолство и да поискат да бъдат удостоени с приз за принос към френската история. Не може да им се отрече, че все пак дадоха своя дял към нейното популяризиране в България, като разголиха гръд, подобно на Свободата в картината на Дьолакроа.
Могат да отидат и до Българския Хелзинкски комитет, за да оспорят техния приз за Човек на годината. Който беше присъден на „бежанците“ и техните приятели.
Да, мили народе. Това са политиците и човеците на изминалата 2013 година. Разбра ли скритото послание на политическите пиари и техните класации?
Ти не си човек. Но бежанците са.
Ти не си политик. Но протестиращите за връщането на ГЕРБ и на разбитата десница са.
Твоят Пламен не може да бъде вписан в тази категория.
Като всеки Герой.
Защото Героите може да ги впише само Историята.
