/Поглед.инфо/ Колко овце и потури може да се преброят срещу 300 000 лева? Отговора го знаят единствено във фонда за научни изследвания. Ръководството му е отпуснало солидната сума за проект, който ще изследва брутния вътрешен продукт и стандарта на живот по родните земи от 1500 до 2000 година. "Ще смятат колко потури са ушили дедите ни за султанския аскер и колко овце са остригали", шегуват се учени, пише "Стандарт".
Парите ще бъдат усвоени от екип от Софийския университет начело с декана на Историческия факултет доц. Пламен Митев. "Разходите са основно за командировки на колегите, които ще проучват документи в турски архиви", обясни пред "Стандарт" доц. Митев.
Той обаче призна, че достъпът до самите архиви е безплатен. "В екипа ни са трима османисти и хора от държавния архив. Чисти сме пред себе си. Ще изчакаме обаче как ще приключат скандалите около фонда, преди да подпишем договор", каза още Митев.
Скандалът с парите за научни изследвания, раздадени у нас на последния конкурс, вече стигна до Брюксел. 1241 учени, подписали се за спирането му, изпратиха подписката си до Еврокомисията. На проблема посвещава страници в последния си брой и авторитетното международно научно списание "Нейчър". Което обаче не попречи на шефовете на фонда вече да преведат парите на спечелилите проекти, без да изчакат дори края на одита. Ако сега някой реши да стопира конкурса и да обяви нов, авторските колективи трябва да връщат парите, което ще бъде прецедент у нас. А за какво са раздадени те - "Стандарт" се разрови в списъка на спечелилите проекти и откри любопитни заглавия.
Изобилстват случаи, в които проучване, изискващо просто дълъг престой в библиотека, лист и химикалка, печели от 200 бона до половин милион, твърдят учените. Напълно неоправдани от научна гледна точка са десетки заглавия, докато други впечатляват предимно с това, че зад тях стоят хора, близки до шефовете на фонд "Научни изследвания". Най-често подобни проекти са представили не университети и институти на БАН, а фирми или консорциуми между тях и научни институти. 16 от компаниите, спечелили конкурса, изобщо нямат научноизследователски потенциал, твърдят от БАН. Част от учените, водещи се на заплата в академията или университетите, са кандидатствали с проекти именно чрез тези фирми. Или пък са наети от тях да свършат научната работа, за което големият пай ще отиде у шефовете на фирмата.
Сред любопитните проекти е например проучване "Изследване на отношението на публиката към музейната институция чрез теренни изследвания" на "АЗАРОФФ" ЕООД. То е оценено на 260 000 лева, които ще отидат за "анкети и анализ на документи". Ръководител на проекта е Вероника Азарова, която е преподавател в Нов български университет и е участвала с шефа на фонд "Научни изследвания" проф. Рангел Гюров и в други проекти. Главен асистент Ралица Берберова, работила заедно с Гюров, пък е спечелила 198 000 лева за мониторинг и превенция на екологични бедствия.
Учудване будят и 220 000 лева, отпуснати на Университета по библиотекознание, за да проучва авторско-правната политика на библиотеките и културните институции. Начело на въпросното изследване стои Таня Тодорова. Самият университет обаче напоследък стана известен с това, че спечели пари за най-висок процент от проектите, с които е кандидатствал, след като Гюров стана доктор на науките в него.