/Поглед.инфо/ Вече разбираме и от атентати, не само от футбол
Коментар на http://novinar.bg/
След терористичният акт на бургаското летище Сарафово на 18 юли България вече не е същата. Тогава избухнала бомба в автобус отне живота на петима израелски граждани и на българския шофьор. Това стана тъкмо когато си отдъхвахме от последното земетресение в Пернишко, което люля и столицата и ето че ни сполетя нова, невиждана хала. Кървавата баня на летището стъписа всички. Българите само бяха чували за това най-ново изобретение на терористите. Бяхме само гледали и слушали за това, което е сполетяло хората в САЩ, Лондон, Мадрид или на други места.
Първият атентат от 11 септември 2001 г., при който бяха разрушени кулите бизнаци – ембелма на Ню Йорк и загинаха хиляди невинни хора, също ни стъписа, но тогава ние си казвахме че това се е случило далеч от родината, на една силна страна каквато е САЩ, казвахме си още че терористичната организациа Ал Кайда, която извърши отвратителното дело е също твърде далеч от България. Когато това се случи и в други европейски страни, също се утешавахме че нас бомба не ни лови, защото сме твърде малка държава и терористите няма какво да искат от нас.
Ден след атентата из медиите започна да се показва как на летище Сарафово се разхожда един странен тип, който бил заснет от камерите на терминала за посрещачи. Той беше с дълга коса, карирани бермуди, с една раница отпред и една огромна – отзад. Като че ли изпълняваше някакъв странен ритуален танц. Този млад мъж, който сякаш се шляеше на терминала бе посочен за камикадзето – извършител на терористичния акт. Мъжът е с черти на европеец, със светли очи и кестенява коса, бяха първите коментари. След това анализаторите започнаха да се съмняват дали пък това не е било перука, тъй като в близост до взривения автобус била намерена такава. Чудеха се дали този перко е взривил чрез раницата си отпред автобуса, пълен с израелски летовници или пък първо е поставил взрива в багажното отделение на автобуса и после се е качил сред пътниците и дистанционно го взривил. Всеки коментираше така, както му изнася. Стигна се до там че фигурата на неизвестния мъж бе ту поставяна в епицентъра на взрива, ту бе изваждана на метри от там. Атентаторът не е само един, това е група на терористите от иранската Хизбула, твърдяха засегнатите от терористичния акт израелци. Те даже обявиха война на Иран. От Техеран пък отвърнаха подобаващо: Израелците сами са се взривили. Атентатът е тяхно дело. А дали няма да въвлекат и нас във война? Питахме се ние и нямахме конкретен отговор на това съждение. Но времето бе пред нас и версиите за убиеца-камикадзе започнаха да се роят. Колкото граждани в тази страна – толкова версии. Освен от футбол, започнахме да разбираме и от атентати. Даже се правехме на много вещи в тази област. А дали камикадзето не е жена, питаха някои. Не бе, не е. Камикадзето спал с проститутка, отговаряха други. По едно време съвсем отсвирихме кръжащият около себе си мъж с бермудите. Някой пусна мухата че от МОСАД го хвърлили за примамка, за да скрият същинския атентатор, да отвлекат с този хахо вниманието ни. Те от МОСАД така правели обикновено. Голямо чудене падна и по въпроса къде точно е отседнало камикадзето, подготвяйки се за атентата. Дали в Бургас, Равда, Созопол или пък във Варна? Трудолюбиви репортери обърнаха градовете с хастара нагоре, но откриха едно хотелче във Варна на тиха улица в което, твърдяха те е спал убиецът. Стаята обаче така и не бе единтифицирана.
Колко време е бил атентаторът у нас също не бе въпрос за консенсус. Едни твърдяха че е пребивавал две седмици, други казваха че е останал най-много четири дни. Толкова му били нужни да изработи бомбата. А откъде е взел материалите за нея? Ами от Петолъчката, разбира се. Та нали наскоро там стана онзи голям взрив, който толкова много ни уплаши. Другата част от населението пък се обедини около тезата, че материалите или пък цялата бомба е взета от Челопечене където пак гърмя преди време. Обаче тъкмо да се обединим около Челопечене и ето ти ново двайсет – взеха че обявиха мястото за изчистено от мини. Докато ние се дърлехме кой какво направил, потърпевшите от атентата израелци продължаваха да пристигат на почивка. Това, което биеше на очи бе, че са изключително спокойни хора за разлика от нас. Някой би казал че са претръпнали, защото израелските граждани са най-честата мишена на тероризма. Но не е точно така. Изглежда те бяха така възпитани. Говореха спокойно за атентата и мерките по летищата ни, които на нас се струваха драстични. Такива сме си ние. Ако видим някъде полицай, ни иде веднага да се жалваме в Страсбург от полицейско насилие. Освен униформени, на летищата се появиха и добре обучени полицейски кучета, които изглеждаха много по-спокойни от пътниците.
Напоследък стана модерно медиите да се надцакват с фотороботи. Тази мода е стара, от времето когато бе убит Андрей Луканов. Тогава бе пуснат в употреба фоторобот, чиито черти бяха характерни за почти всяко лице на бял мъж. След като това не свърши работа на разследването а само на медиите, фотороботът бе забравен. Но сега се появи отново. Даже се размножи на три и вече из пресата шестват цели три фоторобота на камикадзето.
Терор ли бе да го опишеш, ще възкликне някой, който си пълни главата с небивалиците около камикадзето. Разследващите обаче със сигурност знаят много повече отколкото медиите. И с право мълчат, защото наистина не е необходимо да се вдига шум около това, което са научили. Времето ще покаже кой крив, кой – прав.
Свои взривиха храма „Света Неделя”
Първият кървав атентат у нас е взрива, избухнал в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 година. Това беше един от най-големите терористични актове по броя на жертвите. На място загинаха 150 души а десетки починаха от раните си по-късно. Броят на жертвите достигна 213 души. Всички пострадали бяха общо 713 души. Атентатът е бил извършен с цел да се избият министри, депутати и висши военни заедно със семействата им. Стореното зло не бе извършено от чужденци, а от българи. Атентатът е бил замислен от тогавашната нелегална комунистическа партия и осъществен от военната й организация. Планирано е първо да бъде убит високопоставен човек, чието опело да събере много хора в църквата „Света Неделя”. Ударът е бил ръководен от Петър Абаджиев, който заплашил клисаря на храма с убийство, ако не сътрудничи на организацията. В църквата били заложени 25 кг експлозиви, които е трябвало да бъдат задействани от петнадесет метров шнур. Той трябвало да гарантира че терористите ще останат живи. Примамка станал убитият депутат ген. Константин Георгиев, заради когото стотици се стекли в храма за да си вземат последно сбогом. В разгара на службата взривът гръмнал . Така страната ни влиза в историята на тероризма с най-масовото убийство.