/Поглед.инфо/ Кражбите на телефонни кабели са хит в Северозапада. През последния месец видинското село Протопопинци пропищя от набезите на мургави грабители, които буквално изорали тротоарите, за да стигнат до ценния метал. При една от разправиите с кмета на селото едва не се стигнало до кърваво меле.

В Протопопинци живеят около 50 човека, съобщава бТВ. Повечето са възрастни и самотни. В селото няма магазин, а 85 къщи са необитаеми. В пограничния район контролът е затегнат и в годината я станат, я не 1-2 кражби, твърдят от полицията. Сред потърпевшите е 87-годишният Никифор Андреев, който останал без бакърените си котли. Оттогава се пази със секирчето за дърва.

В средата на декември тротоарът пред къщата на дядо Никофор бил превърнат в минно поле. Впоследствие се разбрало, че роми от Белоградчик решили първо през деня, но след като се скарали с кмета, избрали нощта за най-удачното време да стигнат необезпокоявани до старите телефонни кабели в селото, както и до метала в тях.

Съседката Бояна Найденова обаче ги видяла. Валентин Петров пък се разминал с тях на улицата. По думите му апашите не престават да копаят, а от полицията не са взели мерки по въпроса.

„Ако нещо им кажеш, ще те пребият. Дори оръжие да имаш да гръмнеш един, после ти отиваш”, казва Петров. На другата нощ кметът на селото започва обход заедно с още един човек, за да се сложи край на набезите.

„Заварихме ги в долния край на селото, току-що започнали да копаят, колата я оставили в странична улича. Всички те са от Белоградчик”, обясни кметският наместник Ваньо Тодоров.

Кметът не само попада на крадците, но и документира срещата с тях. „Винаги нося фотоапарат с мен и започнах да снимам колата и циганите. Ние сме двама, те - 5 души. Започнаха да вдигат гюрунтии, искаха да вземат фотоапарата, на другия мъж извадиха нож, единият тръгна срещу мен, другият с лопата”, разказва кметът.

След свадата ромите се оттеглят, а Тодоров вика полиция. „И докато разговаряхме кое как е било, започнаха да идват коли, всички с цигани, багажниците пълни с кирки, лопати, брадви, ножовки”, спомня си той.