Производството е образувано през 2006г. паралелно в Германия и България. На 31 май 2007 немските власти поискаха трансфер и през октомври 2008г. замесените в аферата там са осъдени, припомни Калпакчиев. Приемайки тези доказателства обаче, българската прокуратура не успява да ги развие у нас. Наказателното производство се разделя на две, обвиняемите и доказателствата също. Внасяйки обвинението през 2009 г. прокуратурата прави невъзможно доказването на престъплението, посочи Калпакчиев. На практика има разделяне на обвиняемите по двама в различни дела. За да бъдат обвинени в престъпна група обаче е необходимо да има най-малко трима обвиняеми, посочи Калпакчиев.
По отношение на работата на ВСС, той разкритикува досегашните си колеги, че са показали двоен стандарт при случая със съдия Петя Крънчева, която не беше уволнена независимо, че беше доказано забавянето на дела. Калин Калпакчиев, който беше избран за член на ВСС от съдийската квота припомни, че в същото време Мирослава Тодорова беше уволнена с този мотив. „Не ми е известно да е имало опит за намеса при избора на нови членове на ВСС. Процедурата беше прозрачна и видима", припомни Калпакчиев.
Той обаче призна, че се наблюдава процес на засилено влияние на административните ръководители върху съдиите при избора на делегати. Целият процес на избор на членовете на съдебната квота трябва да се подложи на анали. Калпакчиев е един от най-младите членове на ВСС със своите 40 години. Съпругата ми също е съдия, но тя е магистрат много преди да се запознаем, така че няма конфликт на интереси, посочи той.
