/Поглед.инфо/ Коментар на Анна Заркова, в. „Труд”
Трябва ни нов план за противодействие на международния тероризъм. Около този извод се обединиха политиците ни след кървавия атентат на летище Сарафово. . Преди това поспориха на Консултативния съвет при президента на психолингвистична тема: „ПРОБИВ" ли е убийственият взрив в националната ни сигурност, или е „ПРОБЛЕМ".
Да отминем този спор, за да не губим време. Наш читател е помирил страните в него със следното обобщение: „Сигурността в любезната ни татковина е така пробита, че сито да беше, само проблеми щеше да сее."
Нека обаче задържим вниманието си върху пропагандата на намерението „да се състави нов антитерористичен план и то непременно!"
Доста хора останаха заблудени от появилите се в политическата суматоха „компетентни" твърдения, че такъв план у нас изобщо няма и ако има в бъдеще такъв, това ще бъде епохална заслуга на сега управляващите.
Национален план за противодействие на тероризма (НППТ) има, разбира се. Ако не вярвате, питайте Чичко Гугъл. Там ще видите и последния му вариант - от ноември 2006 г. Той е в 32 страници. На тях както стратезите, така и бойците против зловещата заплаха за човечеството могат да намерят всички разчети и указания, които им трябват.
Отбелязваме това, за да не би мозъчният потенциал около властта да се е мобилизирал да разкрие неизвестни рискове и да постави никога небивали задачи на институциите и специалните служби.
Ако случайно има такава мобилизация, нека мобилизираните да имат предвид, че освен споменатия НППТ на тяхно разположение са в момента и множество международни документи.
Ето част от тях: Глобална стратегия и план на ООН за борба с тероризма; Резолюции на Съвета за сигурност; План на ЕС против радикализацията и набирането на терористи; Ограничителен списък за лица от рискови държави; Директива на ЕС против финансирането на тероризма; Директива за защита на критичната инфраструктура; Европейска конвенция ,Антитероризъм" и други, които между впрочем България е ратифицирала.
Като част от професионалните си задължения ние прегледахме някои от тези документи. И бихме могли да препоръчаме на авторите на новия НППТ следното:
Господа, отворете стария НППТ на страница 3-та. Намерете изречението: „Към настоящия момент няма преки данни за терористична заплаха по отношение на България." Сега променете това изречение ето така: „Терористичната заплаха по отношение на България е вече реалност. Семействата на седмина загинали знаят това."
Направихте ли го? Значи сте готови с плана. В него са прецизно изредени от по-рано 5 вида мерки за сигурност: 1) Организационни 2) Оперативни 3) Охранителни 4) Контролни за оръжията и взривовете 5) Информационни и ресурсни. По всяка от тях са дадени указания и са поставени задачи с отговорник и срок „постоянен."
Ето цитати: „На политическо ниво координацията и организацията на дейностите против тероризма се осъществява от Съвета по сигурност към МС. На експертно ниво национален координатор е Координационният център за противодействие на международния тероризъм (КЦПМТ) в ДАНС. Той осъществява взаимодействие с МВР, Националната разузнавателна служба (НРС) и Министерството на отбраната."
Координационен център ли казахме? На Консултативния съвет при президента между другото се твърдеше, че такъв няма и тепърва - еврика! - трябва да се сътворява.
Експертите от този център впоследствие споделиха пред „Труд", че не само ги има, ами и пишели на всеки 6 месеца оценки и доклади за терористичните заплахи и ги пращали на ведомствата и големците точно както в НППТ е указано. Само че нямало кой да ги чете. Казаха още, че премиерът не бил читател, а другите му подражавали, но не можем да твърдим, че последното е вярно.
Искате ли още цитати от националния план?
Има точни указания към МВР, НРС и МО: За охраната на посолства, летища, гари; За проверките на складовете с боеприпаси и фаниците; За оперативния контрол на радикални религиозни групи и лица; За наблюдението на екстремистки сайтове; За агентурната работа у нас и в рискови държави... Няма смисъл още да изброяваме. И така е ясно, че проблемът (или пробивът) не е в плана, ами в тия, които го изпълняват.
Чуйте това: „НРС и другите ни специални служби са в незавидно положение. Те работят на предела на своите възможности - финансови, технологични и кадрови."
Казва го не някой от „значимите" фактори еднодневки, а ген. Кирчо Киров, бивш дългогодишен шеф на разузнаването. Той е изгонен от поста, така че вече няма причина да го увърта, обаче пак не си казва направо това, което вече мнозина знаят. НРС и ДАНС са в плачевно състояние: бедни, с орязани по политическа немилост бюджети и щатове, без модерни средства за комуникация и с негодни кадри - престарели или подмладявани чат-пат, но само по стандартите ДНЧ (Дете на Наш Човек) и ДНП (Дете на Нашата Партия).
На всичкото отгоре и разузнаването и контраразузнаването нямат адекватна нормативна база, осигуряваща им легитимни масиви с данни и възможности за събиране на информация под прикритие. /Тревната максима „Познавай врага си" е толкова далеч от нашите спецове по сигурността, колкото и целта да имат оперативни работници и агенти на точното място и в точното време. Данните за структурите на терористичните групи, за убежищата и за кроежите им тук и по света са толкова недостъпни за тях, колкото Луната за вашата баба.
Партньорските ни служби да са живи и здрави. Макар че като няма кой да ги чуе у нас (като през зимата, когато ни предупредиха за антиизраелски атентат), само Бог може да ни опази.