/Поглед.инфо/ Поредната лоша новина за Владимир Зеленски: България отказа да доставя оръжия на Украйна, притежавайки именно онези от тях, от които на първо място се нуждаят Въоръжените сили на Украйна. Може да се твърди с голяма степен на сигурност, че това решение е прокарано през правителството от обикновения народ. Но как българите успяха да коригират външната политика на страната си?

„Има решение на Народното събрание за военно-техническата помощ за Украйна и ние ще се придържаме към решението на Народното събрание”.

Тези думи са на ръководителя на българското правителство Кирил Петков. За правителствен ръководител той се изрази твърде неясно, въпреки че доставката на оръжие за ВСУ е важна тема, а решенията на парламента в България не са тайна. Явно не е искал да се сблъсква с българската преса, която е предимно антируска.

Министърът на икономиката и лидерът на българските социалисти (БСП) Корнелия Нинова, напротив, изясни въпроса възможно най-категорично: „Народното събрание реши, че България няма да изнася оръжие за Украйна. Темата е затворена."

Можете да разберете тона на Нинова - със сигурност това е нейна лична победа. Българските социалисти са най-голямата сила в страната измежду тези, които приемат русофилския дневен ред, ценят отношенията с Русия и изпитват историческа благодарност към нея за това, че през XIX век династията Романови решава да наруши суверенитета и териториалната цялост на Османската империя. .

Тяхната партия е пряк наследник на комунистите на Тодор Живков, които той ръководи 35 години, от 1954 до 1989 година. В онези дни София е най-дружелюбната столица към съветска Москва от всички държави в Европа. Отношенията са толкова добри, че Народна република България многократно иска да се присъедини към СССР. „Кокошката не е птица, България не е чужбина“, шегуваха се съветските граждани.

През 1990 г. сегашните социалисти официално изоставиха марксизма, а на следващата година загубиха изборите, но останаха една от системообразуващите партии и периодично си възвръщаха контрола или върху правителството, или над президентската резиденция. Идването на власт на атлантиста и русофоб Бойко Борисов обаче постави началото на упадъка на БСП. Например в настоящия състав на Народното събрание тя има само 36 места от 240. Това е четвъртата по големина фракция.

Друго нещо е, че сега нито една партия не би могла да ръководи еднолично. Българите са в типична, например за германците, ситуация, когато трябва да се събере коалиция от доста пъстри сили. Основната цел на сегашната и също много пъстра коалиция беше отстраняването на Борисов и, както тогава се подчертаваше, неидеологическа работа за доброто на народа. Тоест кабинетът на технократите се занимава основно с икономика и не влиза в политически раздори. Много харесаха идеята.

След началото на специалната операция на въоръжените сили на РФ в Украйна схемата се провали - София беше забележимо отнесена някъде към крайния фланг, към американците, британците и разните поляци. Напълно възможно е тя да беше останала там и досега и сега да изпразваше оръжейните си складове, изпращайки съдържанието им на ВСУ. Но българите – и тук трябва да им се отдаде дължимото – си казаха думата и, изглежда, постигнаха повратна точка.

Можете да си спомняте много. Например как на Шипка Петков беше замерян със снежна топка по главата и принуден да се оттегли от виковете „Предател!” и „НАТО вън!“. Или други протести, много от които бяха насочени именно срещу предаването на оръжия в Украйна – както улични, така и специализирани, включително в пристанища, от които можеше да се изпраща „специален товар“.

На този фон атлантистите с известно огорчение установиха, че българите остават най-проруският народ в Европейския съюз. Което обаче не се отрази на техните власти, които се опитаха да изпреварят американския санкционен локомотив.

И сега локомотивът застина. Застина предимно от западната страна: Европа и САЩ достигнаха предела на санкционната си преса, с изключение на такива мерки, чието въздействие върху отслабените западни икономики (в Америка рекордна инфлация от 40 години насам, в еврозоната – за цялото време на нейното съществуване) засега изглежда неприемливо.

Но това не отменя строгия надзор на "младши партньори", чиито икономики са още по-нестабилни. Покровителите изискват те да държат строя, в никакъв случай да не дават на Русия индулгенции и да дават на ВСУ това, което президентът Зеленски иска за тях.

А сега отказът на София да разпали печката на конфликта с оръжията си е много по-значим, отколкото може да изглежда на пръв поглед.

Първо, България разполага с такива оръжия и техника, от които Киев се нуждае на първо място. Това е съветски арсенал – тоест нещо, с което украинските военни вече знаят как да боравят.

„Оръжията-чудо“ от САЩ и Западна Европа теоретично са по-търсени. Но на практика американските журналисти пишат трогателни репортажи от фронтовата линия, където украинските командири се обучават да използват чудотворното оръжие според заводските инструкции и с помощта на преводача на “Гугъл” (НАТО все още се страхуват да изпратят открито свои военни експерти в Украйна за инструктаж). И това, отбелязваме, в условията на многократното превъзходство на въоръжените сили на РФ в артилерията, с което руските военни будят завист.

Второ, в България е установено производство на боеприпаси за много видове съветско оръжие, което все още е в изобилие както в България, така и в съседите ѝ в бившия Варшавски договор, и в Украйна. Само че ВСУ изпитват остър недостиг на боеприпаси.

Някакво „прозрение“ за истинското състояние на нещата на фронта докосна дори Мъглив Албион. Британските и неизменно проукраински медии изведнъж разбраха, че ВСУ са по-слаби от въоръжените сили на Руската федерация 20 към едно по артилерия и 40 към едно по боеприпаси.

С други думи, Киев се нуждаеше от военна помощ от София - и то спешно. Но няма да я получи. Възможно е с усилията на социалистите. Тяхното „русофилство“ дремеше за широката публика през цялото това време, но не знаем какви битки са водили българските булдози под забравения от османците килим.

Напълно възможно е след всички предишни грешки пред Петков да е бил поставен въпросът за разпадането на коалицията (социалистите са втората по значимост сила там), което би означавало предсрочни избори, които партиите на "технократа" и "вундеркинда" Петков с широките си връзки на Запад щеше да спечели по-трудно от предишните, тъй като оттогава състоянието на икономиката на страната се влоши (както почти навсякъде в Европа, но все пак).

Правителството реши да сподели отговорността за оръжейното ембарго с парламента, което законово не е задължително, но трябва да смекчи тежестта на американския гняв, който ще падне върху Петков. Но това не е толкова интересно, колкото фактът, че именно оръжейният въпрос се превърна в „червената линия” по пътя на конфронтацията с Русия, която не удря пряко българските джобове.

Те бяха пряко засегнати от друг въпрос - газа, но София отказа да плати руско синьо гориво в рубли, след което доставките за България бяха спрени. И това въпреки факта, че германците, италианците, гърците и много други се съгласиха да извършват транзакции в руската национална валута. Българите нямаха обективни и някак рационални причини да се строяват до поляците по този въпрос и да си мръзнат ушите напук на руския си брат.

Тогава нищо не „щракна“ в главата на Петков, ударена от снежна топка, но сега изведнъж „щракна“, въпреки че САЩ обещаха на източноевропейските страни да компенсират материалните загуби за оборудването, доставено от въоръжените сили на Украйна.

Иска ми се да вярвам, че просветлението е предизвикано от самата идея, че руснаците ще бъдат убивани от българско оръжие. Не по волята на народа, а с усилията на властите България воюва на противоположната страна на Русия и в двете световни войни, но, както обичат да подчертават българските публицисти и политици, никога не изпраща войници на източния фронт - на бой директно с руснаците.

На всички тях можете да възразите по начина, по който на властите не им трепва сърцето при спомена за руската кръв, пролята за българската земя. По-скоро проработва идеята, че българските войници няма да харесат идеята да се бият с руснаците дотолкова, че ще преминат на тяхна страна, което би било политически крах на българската версия на фашизма.

Но за нас основното е, че тези войници (тоест българският народ), с каквото и да е обяснение, са извън подозрение.

И сега народът или вразуми Петков, или изплаши Нинова, която беше принудена да приков Петков за стената. Ако нямаше реакция отдолу, нямаше да има бунт в правителството: много български политици не са от хората, които са готови да се противопоставят на европейските бюрократи в Брюксел и Държавния департамент на САЩ.

А българските граждани, оказва се, са точни хора. Това трябва да се нарече „приятелство на народите“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?