В Концепцията се предвижда запазване на сегашния солидарен модел на здравно осигуряване. НЗОК ще остане единствената институция, която ще разпределя средствата от задължителното здравни вноски. Успоредно с това се предвижда да се подобрят условията за развитието на доброволното здравно осигуряване.
Подобряването на общественото здраве, преустановяване на задълбочаващите се негативни тенденции в здравеопазването и постигането на по-висока степен на национална здравна сигурност са основните цели в Концепцията за по-добро здравеопазване на България. Днес проектът на Министерство на здравеопазването беше одобрен от правителството. За постигането на тези цели трябва да се повиши ролята на държавата в регулирането на процесите и ресурсите в здравната система, се казва в документа.
В Концепцията се предвижда запазване на сегашния солидарен модел на здравно осигуряване. НЗОК ще остане единствената институция, която ще разпределя средствата от задължителното здравни вноски. Успоредно с това се предвижда да се подобрят условията за развитието на доброволното здравно осигуряване. Сред основните акценти е окрупняването на болниците и развиването на задължителна национална здравна карта. В нея ще се посочат не само вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения в страната, но и нуждите на населението от центрове за високотехнологични методи на диагностика и лечение. Този документ ще определя и нужния брой болници, които НЗОК може да финансира.
Освен това се предвижда промяна в статута на държавните болници - преобразуването им от търговски в публични дружества. Планирано е и въвеждането на нов метод на финансиране на болничната помощ, така наречените Диагностично-свързани групи (ДСГ). Също така ще се въведе интегрирана информационна система, която да свързва в реално време информационните системи на институциите и изпълнителите в сферата на здравеопазването. Всички тези мерки ще доведат до по-ефективно управление на лечебните заведения и съответно до по-добри резултати при оказване на медицинска помощ.
В Концепцията се предвижда и подбряване на достъпа до извънболнична помощ чрез създаване на реален 24 часов достъп до лекар и освобождаване на достъпа до тесни специалисти. В лекарствената политика ще се въведат единни стандарти за рационална лекарствена употреба, както и въвеждане на фармакоикономическия анализ за обосновано вземане на решение при прилагане в практиката на нови медикаменти. Също така се предвижда създаването на унифицирани критерии за избор на доставчик на медикаменти в болниците, и създаване на национален регистър на медицински изделия, заплащани с обществени средства. Това ще гарантира по-ефективно изразходване на средствата за медикаменти и съответно до повишаване на достъпа до тях.