Историкът защити правителствената политика по отношение на строежа на магистралите и църквите.
Директорът на НИМ и бивш министър на българите в чужбина Божидар Димитров бе гост на Георги Коритаров в „Свободна зона” по ТВ+. Както винаги при своите гостувания в студиото при топ журналиста и този път участието му бе запомнящо се.
В началото на разговора историкът защити правителствената политика по отношение на строежа на магистралите и църквите. „Правителството помага при строителството на църкви, строи и магистрали, но и прави много, много други неща, които не са правени досега. Когато дойдох заварих 283 молби от църкви и 22 от джамии за помощ при строителството им или за ремонта им. Правителството на ГЕРБ помогна много”, каза той. По негово мнение, наличието на добри пътища ще стимулира както хората да пътуват, така и бизнесът да се развива.
„Ще ми е много жал, ако ГЕРБ реши да похарчи Росен Плевнелиев за президент. Той разбира от работата си, решителен специалист е, осъществяващ сложни процедури само за месеци. Не бива заради това, че има много висок рейтинг, да го харчат за президент”, обвърза темата за магистралите с предстоящите избори за държавен глава историкът. Той заяви, че за него самия по-важни са общинските избори пред тези за президент на страната. „Не знам, не съм мислил кой да е президент на ГЕРБ. ГЕРБ няма да ми предложат да съм кандидат-президент, защото съм бил сътрудник. Почти всички президенти бяха обвинявани, че са били агенти. Дори и Петър Стоянов, който би трябвало да е попаднал в обсега на ДС, защото тогава адвокатите бяха под бройка и по списък. Трябваше да умре някой, за да заеме неговото място друг. Това съм чел във вестниците, не знам повече. Знам само, че ДС не би оставила адвокатите без да бъдат покрити по някакъв начин”, категоричен бе в ефира на ТВ+ Димитров.
За паметника на съветската армия, който се превърна в ябълка на раздора както за политическите партии, така и за обществото, Димитров обяви, че е против демонтирането както на този монумент, така и на паметника на американските летци. Той аргументира позицията си по следния начин: „Това са войнишки паметници, те се защитават от Женевската конвенция за водене на война от 1948 г. Според тази конвенция всяка страна, която е водила война на чужда територия има право на свой паметник на своите войници, а не на политическите ръководители, независимо от каузата на войната, т.е. каузата може да бъде и несправедлива. Презумцията е, че войниците и офицерите не са виновни, че са ги изпратили на война. Ако искаме да сме цивилизован народ, след като сме подписали тази конвенция, би трябвало да я спазваме”.