/Поглед.инфо/ Кризата в така наречените отвъдморски територии на Франция става все по-разпространена. След Нова Каледония и Мартиника вълнения и вълнения започнаха да разтърсват друга бивша френска колония - Гваделупа. На всеки от тези острови причините за безредиците са различни, но всички те са обединени от едно обстоятелство, което се наблюдава и по време на разпадането на СССР.

Напоследък региони, които преди бяха почти неспоменавани, се превърнаха в неразделна част от международния новинарски дневен ред. Това са останките от бившите колонии на Франция, които все още са включени в страната като отвъдморски департаменти и територии със специален статут. Те се намират толкова далеч от мегаполиса, че кметът на Гогол вероятно би казал за тях, че няма да стигнете дотам дори за три години. И сега тези региони се превърнаха в източник на главоболия за френските власти.

Явно КОВИД-19 и последвалата икономическа криза са изострили всички противоречия в обществото, а те се чупят винаги там, където са едва доловими. Бившите колонии се оказаха толкова уязвимо място. Освен това исторически французите, да наричат нещата с истинските им имена, се оказаха не най-добрите колонизатори, а след това и съграждани за местното население.

В такъв рай като Френска Полинезия направиха десетки ядрени опити, в Мартиника и Гваделупа масово използваха забранения на други места пестицид хлордекон, който причинява рак, а в Реюнион хербицида глифозат, който също е канцероген. През 2023 г. разрешението за използване на глифозат беше удължено с десет години, въпреки че президентът Макрон обеща да забрани използването му още през 2017 г.

„В питейната вода на остров Реюнион нивото на глифозат е 20-30 пъти по-високо от стандартите на СЗО“, възмутени са местни активисти. „Това е много лошо, ясно е, че това е престъпление, защото хората умират, децата се разболяват още преди да са се родили, броят на пациентите с рак расте”, допълва те.

Но, разбира се, не само химикалите, използвани в селското стопанство, станаха причина за изостряне на недоволството. Нова Каледония, която има значителни запаси от никел, отдавна гледа към независимост. Франция обаче успя да го надиграе по любимия си начин – бюрократично: първо забави максимално процеса, после наложи три последователни референдума, а третия организира в разгара на пандемията , така че не всички успяха да участват.

В резултат на това местните поддръжници на независимостта не признаха резултатите, но от гледна точка на френските власти всичко беше абсолютно законно и Нова Каледония със своите находища на никел и голяма военна база (дом на 1500 военни) сега е територия на Франция завинаги. През май, във връзка с новия закон за местните избори, на острова започнаха вълнения - както обикновено, съчетани с грабежи и палежи. Няколко души загинаха, стотици бяха ранени, а загубите възлизат на над 2 милиарда евро. Властите наложиха полицейски час от десет вечерта до пет сутринта, забраниха носенето на оръжие от цивилни и всякакви демонстрации. Но безредиците не утихнаха - и властите трябваше да предприемат крайни мерки.

До 3 ноември на острова е забранена продажбата на алкохол извън барове и ресторанти, както и продажбата на запалими течности (тъй като се използват за палежи и коктейли Молотов). Полицейският час е удължен до 4 ноември, жандармерията патрулира засилено по пътищата, а полицията използва дронове, за да следи за реда. Лидерите на привържениците на независимостта бяха задържани и отведени за съд в метрополията.

Точно както, за да се стигне до Павел Дуров, той беше обвинен в престъпления, по време на които “Телеграм” е използван по някакъв начин, лидерите на привържениците на независимостта бяха обвинени в грабежи и убийства, извършени по време на безредиците. От гледна точка на централните власти това е печеливш ход: първо, обвиняемите ще трябва да отделят много време, за да докажат своята невинност, и второ, през цялото това време те няма да могат да извършват политическа дейност . В същото време истинските причини за бунта, които винаги са бедност и безправие, не са изчезнали.

Колкото и никел да има в архипелага, всички приходи от него ще отиват в правилните джобове, а местното население може да разчита само на работа като работник във фабрика или служител в сектора на услугите. На думи, разбира се, има пълна свобода, равенство и братство, но в действителност картината се е променила малко от времето на колониите: има господа, предимно бели, които управляват всичко, както и всички останали. И когато бившият представител на републиката в Нова Каледония Жан-Жак Бро забелязва, че „ставащото има черти, подобни на конфликта за деколонизация“, той е почти прав. Само че вместо пресиления термин „деколонизация“ трябва да използваме „антиколониална“, което още по-добре предава същността на въпроса.

Докато Нова Каледония може да се похвали с рекордни находища на никел, другите отвъдморски територии на Франция са по-малко интересни в това отношение и са важни главно чрез селското стопанство и туризма. В резултат на това общият икономически спад засегна тези региони по-силно от метрополията.

В същото време изплуваха интересни подробности - например, че в Мартиника и Гваделупа храните и много стоки са с 40% по-скъпи, отколкото в европейската част на Франция. Освен това не може да се внася евтина храна от близките страни, защото френските производители откъде ще правят пари? Според закона, разбира се, всичко е подредено по такъв начин, че храната трябва да отговаря на стандартите, приети във Франция, и като цяло всичко се прави само от грижа за потребителите. Местните жители обаче не оцениха загрижеността - и започнаха протести, блокиращи пътища с барикади, грабежи и палежи.

Масло в огъня наля спирането на тока в Гваделупа на 25 октомври, когато електричеството беше напълно спряно. Въпреки обявяването на полицейски час, магазини и бутици за бижута бяха ограбени - и местните жители твърдят, че това се е случило само в по-прости райони, тъй като районите, където живеят истинските джентълмени, бяха незабавно взети под защита.

Признавайки проблема с високите цени, френските власти предложиха да отменят ДДС върху някои основни стоки, за да намалят цените с 20% в бъдеще. Законът току-що започна своето шествие през властите, но вече е известно, че в бъдеще ДДС ще се начислява върху онези категории стоки, които преди това бяха освободени от ДДС в отвъдморските департаменти.

Но много по-интересна от уловките на властите е реакцията на съгражданите в европейската част на Франция на случващото се. Докато богатата на никел Нова Каледония все още може да се види от коментарите на гражданите, че „нека сами да плащат щетите, защо ние да плащаме от нашите данъци“, се вижда много по-твърда позиция по отношение на по-бедните отвъдморски департаменти.

„Дайте им независимост и ги оставете да станат второ Хаити“ е основният лайтмотив. Идеята, че Франция няма нужда от тези територии, че те са бреме, което не си струва парите, похарчени за тях, възниква отново и отново. Изглежда, че там живеят същите французи като в Париж, Бордо или Арл, но за техните съграждани от Европа те вече се възприемат по различен начин: като чужди и освен това като враждебни (както се вижда от желанието за съдбата на абсолютно бедно Хаити).

Нещо подобно можеше да се наблюдава в СССР в навечерието на разпада му: взаимното отхвърляне на покрайнините и ядрото, същото усещане за тежест на цели територии и техните граждани, както и подобни разсъждения, че някой струва скъпо на някого. Такива настроения в обществото възникват само в моменти на криза на властовата система, която престава да се справя с поставените пред нея задачи.

Ако кризата се задълбочи и премине точката, от която няма връщане, тогава мечтата на онези, които искат да видят Франция без отвъдморски територии, рискува да се сбъдне. И дори с лихва, защото сепаратистките настроения са силни и в Корсика, и в Бретан.

Ето защо Макрон и неговите последователи ще се опитат никога да не позволят нито една територия да се отдели от Франция: щом един човек си тръгне, всички останали ще го последват. Тъй като деколонизацията в западната политика е продукт, предназначен изключително за износ, самият Запад не иска да я използва. Остави другите да загубят териториите и хората си.

Превод: В. Сергеев