Това, което се случва през последните дни в България ще изразя с две шеги. Едната: „ГЕРБ има 19 км магистрали, а Ламбо е на всеки километър.” Втората: „Издигането на Стефан Данаилов за вицепрезидент е „Операция „Шок и ужас за ГЕРБ и звук и светлина за останалите хора.”

Ще започна с две шеги, които чух вчера като определение на това, което се случва през последните дни в България. Едната я видях във Фейсбук: „ГЕРБ има 19 км магистрали, а Ламбо е на всеки километър.” Втората шега, която чух, е: „Издигането на Стефан Данаилов за вицепрезидент е „Операция „Шок и ужас за ГЕРБ и звук и светлина за останалите хора.”

Истината е, че във всяка кампания има ключови моменти. Спомняте си 2001 г. Тогава нашият кандидат за президент - лидерът на партията - първоначално го класираха на пето място, после казваха, че е твърдо трети. На много срещи, които аз съм водил с наши избиратели по време на кампанията в Североизточна България ми задаваха постоянно въпроса - добре, Богомил Бонев като е на втори тур, него ли ще подкрепим? Аз тогава казвах: «отказвам да отговарям на този въпрос, ние ще бъдем на балотаж срещу Петър Стоянов.»

По стечение на обстоятелствата, през 2001 г., по време на посещението на Георги Първанов в Русенска област, откъдето бях народен представител, се случи известният дебат между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Това беше една повратна точка в самата кампания. Аз лично смятам, че решението на Националния съвет за номинацията на Стефан Данаилов за вицепрезидент е повратният момент в кампанията, която тепърва започва. Защото и през последните седмици обикалях няколко региона на страната, помагайки на кампанията на Ивайло и на нашите кандидат-кметове, срещах се с различни хора /в по-голямата степен наши членове и симпатизанти/ и усещах следното.

Първо: Има вътрешна мотивация за гласуване. Има рационално осъзнаване на значението на тези избори. Има обаче и много ясното съзнание колко мощен противник имаме като политическа сила, която контролира държавна администрация, МВР, финанси, медии и всичко останало. Не усетих обаче настроението , емоцията в залите или на съборите, където си говорих с хората, че ГЕРБ могат да бъдат обърнати. От завчера имам чувството,че настроенията са се обърнали, усещам с кожата си ,че мотивацията е друга и това е изключително важно.

Виждате социологическите и политологически реакции и коментари . Самите политолози и социолози казват - оттук нататък е решен въпросът, че БСП ще бъде на балотаж срещу ГЕРБ . Защото номинирането на Стефан Данаилов за вицепрезидент действително перфектно допълва фигурата на кандидата за президент и дава този вътрешен емоционален заряд на нашите членове. И ако според социолозите преди един месец вътрешната мобилизация е била около 85% сега смятат, че ще достигне 100%. Това е много важно, защото при ГЕРБ, въпреки че те са водещи в проучванията, че има стабилизация, вътрешната им мобилизация е много по-ниска - под 60% . Разбира се, целта в тази кампания ще бъде ние да запазим нашата мобилизация , да я разширяваме, да мотивираме повече хора извън БСП.

Всички сме наясно, че ни предстои изключително тежка битка. Битка срещу опоненти, които са много по-безскрупулни, бих казал, и по - силни от Иван Костов през 1999 г., които са си поставили за цел на всяка цена да постигнат успех, да се затвърдят във властта, да покажат, че няма алтернатива на ГЕРБ . По този начин не само да изкарат мандата докрай, а и това, което виждаме през последните 2 години, да бъде повторено. Защото , ако спечелят изборите от 23 октомври , тяхната арогантност няма да има вече никакви граници.

Затова в тази кампания ние трябва да направим всичко възможно да мобилизираме вота срещу ГЕРБ. Изборът да бъде "за" или "против" ГЕРБ. Защото това може да обърне нещата в наша полза. Това е нужно и полезно за България. Това е битка за това държавата да върви напред, а не да се връща назад - икономически, социално, по ниво на доходи на хората. Това е битка за демократичния характер на държавата и за нормална политическа система и за граждански свободи, защото те са под заплаха. Разбира се, това е битка за бъдещето на БСП.

Наред с политическата кампания на нашите кандидати, а тя, убеден съм, ще набира все повече обороти, все повече ще се вижда и в медиите, въпреки общата неблагоприятна медийна среда, има и още една задача, която аз споделям на всички срещи, които водя в страната - това е гарантирането на честността на изборите и честността на резултатите. Защото този път те са под заплаха. Това е съвсем конкретна препоръка. Много е важно във всяка община, във всеки район на София да имаме представители в СИК, които са добре подготвени, обучени, мотивирани. Да имаме наблюдатели, които ще сигнализират. Да има взаимодействие /предложили сме го и на национално ниво на другите партии от опозицията/ за гарантиране на честни избори. Ще има и външни наблюдатели. Но външните наблюдатели 20-30 депутати от различни страни, няма как да контролират 12 000 избирателни секции и 264 общински избирателни комисии. Затова е изключително важно този, уж технически аспект да стане един от важните в подготовката за изборите.

Няма нужда да говоря дълго за кампанията в София. Аз мисля, че този път имаме кандидат, който е известен преди повече от една година. Той в този период направи много срещи с партийни, с неправителствени организации и действително надявам се това да изиграе нужния ефект в резултата от кампанията. Защото ние два пъти сме били близо до някакъв сериозен резултат като брой гласове, през 1995г. и 2003 г. Сега това, което забелязвам, че в София настроенията срещу ГЕРБ са някак си много по-ясно изразени, отколкото на много места в страната.

Като гледам проучвания и фокус-групи, софиянци са доста по-критични към ГЕРБ и към управлението, отколкото в много други градове. Може би това се изразява и благодарение факта, че в София човек е по-анонимен. Защото в един малък град питат хората за кого ще гласуват, те не смеят да говорят - има страх.

Накратко казано, на тези избори важното е да преодолеем страха в страната, да мотивираме и да върнем надеждата на хората, че могат да бъдат победени ГЕРБ, аз съм убеден, че могат да бъдат победени. И ако постигнем добри резултати на изборите и в София, и на президентските избори, и в общините, тогава това очертава съвсем нова перспектива пред БСП. Ако не, перспективата ще бъде много по-тежка. Разбира се, аз съм неизтребим оптимист по природа, както според мен всеки социалист, но не ми се иска да си представям на какъв натиск ще бъде подложена партията, през какво ще трябва да минем, за да продължим по пътя си достатъчно успешно.

Относно изненадата за ГЕРБ и затова, че сме с едни гърди напред. Сега ще ви разкрия една щабна тайна.

През юли месец в Националния предизборен център имаше дискусия за това дали трябва да вземаме решение за нашия кандидат за президент юли месец, или да изчакаме ГЕРБ да си обявят своя кандидат. Защото през 2001 г. ние обявихме Георги Първанов в последната минута. Тогава се търсеха варианти - равноотдалечена фигура, интелектуалец, генерал - всякакви варианти мислехме как да се действа. Моето мнение се възприе от НПЦ, от бюрото и от Националния съвет. Следейки ситуацията, за нас беше решаващо важно най-сетне да се определим кой е кандидатът за президент.

Защо? Защото нашите хора бяха объркани. Ние сме демократична партия. Това винаги има своите плюсове и естествено взехме решение за номинация на кандидати за президент. И тръгнаха всички имена - Стефан Данаилов, Калфин, Янаки, Близнашки… Кандидатите бяха издигани , извинявайте, от някои организации абсолютно безотговорно, от гледна точка на местната куртоазия. Не може да не номинираш за кандидат за президент местния народен представител. Не може да не кандидатираш например дори Дора Янкова, която се знае, че ще бъде кандидат за кмет на Смолян. Те станаха толкова много, объркването беше голямо.

Тази ситуация трябваше да бъде прекратена, за да спре оттичането и разсейването. 20% от нашите хора бяха готови да гласуват за Кунева. И това трябваше да се спре. Сега още има такива, въпреки че аз им се чудя, честно казано. Понякога нашата партия проявява голямо творчество. Еди-кой си наш - не го харесваме, ама Кунева… Ами тя на 9 септември в своя интернет-конференция каза - „9 септември е черна дата”! Какво ще кажат по този повод тези наши членове , които искат да гласуват за нея? Големи партийци! А към своите сме десетократно по-критични.

Затова настоявах да определим кандидата за президент. Както знаете, Ивайло Калфин имаше най-много номинации от общински конференции и на таен избор в Националния съвет на първи тур взе 60%, което си е много сериозен резултат. И второ, да изчакаме ГЕРБ за кандидата за вицепрезидент, за да има изненада, да бъдем ние последни на ход, да затворим целия процес.

Между другото, една дума и за Стефан Данаилов, защото има и малко подобни разсъждения - той е актьор, обичан, затова го номинираме. В България всеки втори е готов да бъде едновременно треньор на националния отбор по футбол, министър и президент. Готов е за всичко. Стефан Данаилов, който имаше висок рейтинг като възможен кандидат-президент,показа не актьорско, а държавническо мислене. Той каза, че президентът на страната трябва да бъде компетентен по външна политика, отбрана, национална сигурност, икономика, практически във всичко. Той каза - това не са мои води, аз не ги познавам, аз трябва да почвам от нула ? Той не смята, че това е добрият вариант. И неговото решение да се кандидатира за вицепрезидент, да приеме това, което не е лек кръст, показва неговото партийно отношение.

За мобилизацията. Аз мисля, че ние трябва да сме приключили в общи линии с мобилизацията на партията с издигането на Ламбо. Ако той не може да мобилизира нашата партия, извинявайте, кой може? Ако той не може да е символ и да даде емоцията и гласуването, значи толкова можем .

В нашата партия винаги имаме и това затруднение - как да се отворим? Защото понякога ние си се събираме в наш кръг, помпаме се, много сме нахъсани, само че сме малцинство - избиратели от еди-коя си община. Да, и това е наш стар проблем. Аз си спомням 2005 г., в кампанията, тогава я водихме май - юни, аз казах - на мероприятие, което е в закрита зала, няма да вляза. Защото времето е хубаво, дори да сме 50-60-100 човека в някоя община на митинг, нека го видят още 200 човека, които минават, нека чуят, все нещо ще чуят. Защото иначе сме склонни да забравяме, че вече далеч не сме сами в политическото пространство. И Ивайло Калфин навсякъде се стреми да се среща и с повече хора - и със съсловия, и с бизнес.

Нямаше проблем по времето на царя аз като лидер на опозицията да вляза в някое предприятие, ако собственикът ми разреши. Сега на много места ги е страх, защото утре ще пратят НАП, ще пратят Икономическа полиция, данъчни проверки и всичко останало, ще го разпилеят. Затова казвам - най-важното е да преодолеем страха. Иначе ще направим такава кампания, която ще бъде видима и в медиите.

Няма как да стигнем до всеки човек за един месец реално погледнато. Аз вчера си гледах графика - ще бъда практически във всичките 28 области на страната. Ивайло Калфин до 23 септември ще е обиколил всички области,след тази дата ще прави втора обиколка. Стефан Данаилов ще пътува интензивно в страната . Значи медийното представяне ще бъде много важно и сме постигнал като цяло договорки за достатъчно балансирано отразяване и на нашата кампания в медиите, въпреки доминацията на ГЕРБ и на правителството, която е факт.

За кампанията на ГЕРБ. Да, те водят кампания от месеци с рязането на ленти и това върши работа. Неслучайно лозунгът им е „Градим България”, което задължително трябва през цялата кампания, на всеки плакат на ГЕРБ да пише - „Грабим България”.

Естествено, в социалната сфера имае какво да кажем ,защото много се постигна до 2009 г. . Имаме достатъчно убедителни факти. Знаете ли какво ми казаха след изборите в 2009 г. едни младежи в Пловдив на среща, която правих там ? Те казаха - вашето правителство направи толкова много за пенсионерите, но не направи достатъчно за младите хора. И как ви се отплатиха пенсионерите ? От 2 300 000 пенсионери, за БСП гласуваха 350 000.

Това действително е така. Ние не можем да се сърдим на хората, хората вярваха, че това, което даваме, дето се вика, се полага, и следващите ще дават още повече вероятно. А истината е различна. Това трябва да се казва, аз се опитвам да го казвам навсякъде .

Знаете ли колко струва на държавата да се даде Коледна пенсия 150 лв. на всеки пенсионер? Това струва 345 милиона лв., които трябва да бъдат събрани в Държавния бюджет и трябва правителството да реши за какво да ги харчи. Тези пари горе-долу са достатъчни за дострояването на магистрала „Тракия”. Да, ние можехме да построим „Тракия” в нашия мандат с държавни пари, но нямаше да има тези увеличения за възрастните хора. И това е отговор на въпроса, който често се поставя: «Ама, вие не водихте достатъчно социална политика. Ами ако това не е социална политика, а смятате, че сега се води социална политика, тогава нямам какво да отговоря.

За нашите съюзници. Аз съм човек, който винаги е държал да бъдем коректни към нашите партньори, защото съм казвал, че БСП трябва да покаже, че ние имаме коалиционна култура и политика, която не е конюнктурна. Затова и на миналите парламентарни избори се явихме заедно с партньорите от Коалиция за България, които макар и не големи партии, са показали лоялност.

На местните избори винаги има разминаване, защото всяка партия преследва своя интерес. И винаги сме имали противоречия и разминавания. Ето, например в Ямбол - кой е кандидатът на партия Нова зора? Стоян Проданов - наш депутат в предишния парламент! Аз с него говорих и му казах - Стояне, отивай на конференция, ако те приеме конференцията, заставам зад теб, какъвто и да ти е рейтингът. Той не се кандидатира чрез партийните механизми, защото знаеше, че няма да получи подкрепа, сега е в Нова зора.

И това го поставяме много остро на партньорите като възражение . Между другото, не знам дали знаете, но ги убедихме нашата двойка кандидати за президент и вицепрезидент да се регистрират от БСП, което не се чу, но е много важно според мен. Защото това означава, че вие, като гласувате за кмета на столицата, за общинската листа с един номер, гласувате със същия номер за кандидат-президент. Но трябва да разглеждаме въпроса за нашата коалиционна политика и за в бъдеще.

Въпросът е не да има сбор от абревиатури и названия, а да знаем зад това каква сила стои. Коалиционната политика трябва да се основава на реални партии с реална тежест.

Аз затова смятам, че няма нужда от някакви мимикрии на БСП, за да ни припознаят като обновяваща се партия и да се крием зад някакви формули, които да прикриват, че ние сме БСП. Коалиция за България е марка, тя е от 10 години .

Ние сме демократична партия, но трябва да имаме малко ред и малко почтеност, и малко партийно мислене. При нас се стига от едната крайност до другата - от липсата на право да критикуваш ръководството, както беше преди 1989 г., защото имаше последици, до другата крайност - че всеки има само права и няма отговорности. Всеки член на БСП е длъжен да работи за кампанията на партията - такава, каквато е решена да бъде. Това, което Георги Близнашки прави, за мен е пълно безобразие и безотговорност. Аз мисля, че за него това е, дето се казва, политическо самоубийство. Това, което направи, е абсолютно недопустимо.

За злоупотребите в медиите със заявлението за завръщане на президента. Аз лично смятам, че това е логично решение, въпреки че в различни периоди президентът си сменяше мнението, но всеки има право да се коригира. Но, честно казано, винаги съм си казвал право в очите това, което мисля, защото не съм привърженик на интригата на политиката, въпреки че при нас има много майстори, и казах, че дискусия за това какво ще става в партията след изборите, кой ще бъде лидерът, как ще се казва, е абсолютно вредна в момента за кампанията на Ивайло Калфин, Стефан Данаилов, за нашите съветници навсякъде - за всички. Не е времето и мястото, това е принципно мое разбиране.

По въпроса за балотажа. Аз тези думи „ако евентуално отидем на балотаж” не иска да ги чувам, ей Богу! Политолозите, дето не ни обичат, дори казаха, че отсега нататък със Стефан Данаилов въпросът с балотажа е решен, естествено важно е ние да не допуснем някои фатални грешки по време на кампанията, да не се издъним. Говорих с най-различни хора. Днес в парламента журналисти ми казват, че това е удар не в десятката, а в стотицата.

Действително има промяна в атмосферата. Със сигурност всеки един от вас е говорил с хора, чувствате новото настроение .

Така че на втори тур задачата е действително да получим подкрепа от всички партии и хора, които не харесват това, което се случва в България. Защото на тези избори огромната ни задача е да се спре ГЕРБ. Победата на изборите ни трябва за това. Казаха ми го и дясно настроени хора - ние сега ще гласуваме за ваш кандидат, ако вие сте на балотаж, въпреки че не харесваме БСП, не харесваме много хора в БСП. Те разбират какво означава ГЕРБ .

Аз не знам дали техните лидери ще имат мъжеството, куража и позицията да го кажат или ще си гледат креслата, но залогът действително е България. Аз не се шегувам, това не е празна фраза. Иначе колкото повече време ГЕРБ са на власт, толкова повече щети ще нанесат на държавата. Ще оставят една опоскана държава, с разрушена икономика, със сринати системи, с неработещи институции. Всяко правителство греши, и нашето не е било без грешки - политически грешки, компромиси с партньори и пр., и пр., но това, което се случва, действително ни връща далеч назад, лишава ни от перспектива като държава.

Няма човек, който действително да не се оплаква, да кажем, в някакъв реален сектор, или в администрация. В администрацията всички са сковани от страх, те не работят. Те само чакат, ако се каже най-отгоре, тогава нещо предвиждат оттук дотук. Значи, не работи държавата, за това става дума.

Действително темата за доходите, икономиката, е ключова. Ние за това говорим две години. Две години приказваме за това, че ГЕРБ водят България в задънена улица и я връщат назад, тъй като ние постигнахме най-много успехи в икономическото развитие на България. Не всичко беше само наша заслуга като правителството, имаше и добра конюнктура. Но фактите са факти – 340 хиляди нови работни места бяха създадени. Дори по време на кризата водихме адекватна икономическа политика и реално до изборите през 2009 г. кризата не се почувства толкова драматично от повечето българи, защото я компенсирахме с държавни инвестиции, с много силна социална политика, ангажирана в този период, и това трябваше да продължи.

Фундаментална икономическа грешка ГЕРБ допусна още в началото. Те казаха: „Искаме в еврозоната, затова ни трябва нулев бюджетен дефицит. Затова спираме плащания по проекти, които са свършили.” Замразиха и загробиха икономиката, реалната икономика, която е тази част, която е свързана с държавата. Замразиха и доходите уж за икономии и свиха потреблението. Инфлацията си върви – 22% за една година е инфлацията на хранителните стоки. Това е малката потребителска кошница. И икономически това е действително катастрофа, накъдето водят България.

Аз, честно казано, най-много се притеснявам от това какво ще е наследството на ГЕРБ. И казах публично: ако Бойко Борисов остави на следващото правителство 8 милиарда лева резерв, няма да го питаме за другите неща, дето са свършили или не са свършили, и за другите им грешки. Само че няма да оставят.

Ние сме разработили за тези две години и специално след последното заседание на конгреса практически управленски проекти и виждания във всички сфери – и икономика, и социална политика, и пр. И, разбира се, ще акцентираме в цялото ни говорене именно върху това какво сме предлагали, какво предлагаме днес, с една бележка. Сега, извинявайте, дайте да бъдем реалисти. Ние не можем да обещаваме неизпълними неща. Бойко Борисов може да лъже, на него му се прощава. Но ние не можем да излъжем и да кажем: ще направим пенсиите за една или за две години като в Гърция. Аз се извинявам, трябва да бъдем честни и точни. Защото спомнете си, ние бяхме казали – „еднократно увеличение на пенсиите в 2005 г. във връзка с влизането в Европейския съюз като компенсация за евентуална инфлация с 20%”, и започнаха да ни го искат от първия ден на мандата. Тогава тези пари ги нямаше, нямаше такива приходи в бюджета. Затова трябва много внимателно и точно да прецизираме какво обещаваме.

Ивайло Калфин е много компетентен и има конкретни виждания и разработки, които е подготвил и ще ги представи. Защото президентът, разбира се, трябва да проявява социална загриженост. Това ще бъде и в кампанията на Ивайло Калфин. Но той няма пряко отношение към изпълнителната власт и към доходите. Той може и трябва чрез своите пълномощия – Консултативен съвет за национална сигурност, съветите към президента, в обръщение към парламента да предлага по-дългосрочна визия и за догонващо развитие на икономиката, и за доходи. Защото без визия, когато действаш ден за ден, както действа сегашното правителство, винаги става ей така, както е сега – кърпим една дупка, отваря се друга, днес ще увеличаваме пенсии, утре няма да увеличаваме; днес ще вдигаме данъците, утре ще ги сваляме. И така, накрая пълен батак.

Така че, естествено, ще бъдат предоставени на Ивайло Калфин вижданията в икономическата позиция, и ще си говорим за доходите и за обедняването. И аз действително смятам, че когато е криза, държавата трябва да провежда съвсем различна политика и да помага на хората в рамките на своите възможности. И сме го разработили.

За ДПС. Ахмед Доган е опитен политик, единственият партиен лидер от 20 години. Мисля, че напоследък, при вота на недоверие, беше достатъчно категоричен какви цели си поставят ДПС на изборите, на президентските избори като условие за парламентарни избори. Ахмед Доган не е човек, който си хвърля думите така, на вятъра.

Ние нямаме с ДПС договорка и не сме коалиционни партньори. Бяхме в коалиция, защото така решиха българските граждани. Но си личи, че има промяна в поведението на ДПС по отношение на ГЕРБ в сравнение с това преди една година. Те тогава бяха много по-умерена, конструктивна опозиция . Трябва да имате предвид, че местните избори са много важни за тях като партия. Те са основата на тяхната сила. Те си имат проблеми, свързани с отцепването на Касим Дал и на други хора, и вероятно като партия – аз тук разсъждавам отстрани, са си поставили цел да покажат, че това не се е отразило на ДПС и на местния им вот. Но аз действително съм убеден, че при отиване на балотаж, което е съвсем реалистична задача вече, ние можем да спечелим президентските избори, въпреки логиката, че два мандата има президент социалист, хората ще искат промяна.

За читалищата. Много внимателно следим, повярвайте ми, идеите, движението на този законопроект. Ще направим всички възможно да го спрем в пленарна зала, а и в комисия, ще водим разговори. Аз още утре в парламента ще говоря с нашите депутати, отново ще им обърна внимание на това, защото читалищата са уникално българско явление, което го няма, струва ми се, никъде другаде по света. Това са огнища на духовност, култура, образование. Особено, сега, в София също имат значение, но за по-малките общини - изобщо, без тях загиват.

Но е много добра идеята Ви в кампанията да направим каквото можем, да стане тази позиция видима. Ще се постараем, ще обърна внимание и на Ивайло Калфин. Пък на Лабмо как му отива това в кампанията, защото факт е – в нашия мандат имаше специално внимание към читалищата, не само със законодателство, но и финансирането, вдигането на разходните тавани.

И към културата и специално за читалищата - тук имаме действително база да искаме подкрепа за нашите кандидати на тези президентски избори.

Съгласен съм и аз казах, че трябва много повече да говорим за младите хора и за това какво сме направили за тях. Но за младите хора и изобщо за хората не е важно какво си направил за тях някога, дето се казва. Това, което ние направихме, ако щете, и за читалищата, и за млади хора с майчинството, и за студентите, с ремонтите на общежития, с вдигането на стипендиите, с какво ли не – те казват: „Ами, хубаво, трябва да правите, вие сте длъжни.” Народната любов е особено състояние. Бойко Борисов я има тази характеристика на народен водач, народен човек, което действително му печели много симпатии. То е единственото нещо, което крепи още правителството. Единственото.

И искам да ви кажа едно нещо, което ми каза Ивайло Калфин. Той за последния месец и половина действително се скъса да обикаля страната. Къде ли не беше – по събори, читалища, партийни срещи, пресконференции, във всички краища фактически на държавата, и каза: „Прави ми впечатление колко много нови млади хора има в БСП, като състав на срещите дори.” Това е много хубаво, защото партията ни се нуждае и от свежа кръв, и от постоянна регенарация. Разбира се, аз винаги съм казвал и друго нещо, че не е достатъчно да си само млад, за да смяташ, че по този начин ти се полага позиция в листа или някъде другаде, а трябва да се утвърдиш.

Но сега в Пловдив в събота правим голямо младежко мероприятие на нашите кандидат-кметове и общински съветници, Младежкото обединение го прави, които са на възраст до 35 години. И действително това, което ми каза лидерът на Младежкото обединение Явор Гечев, този път ще има между 200 и 250 общински съветници в страната, които са в тази възраст. И това е много сериозна промяна, тя е и в партията. Разбира се, пак казвам, при условието, че го има вътрешният баланс между поколенията, и близо, мисля, че 40 кандидат-кметове, които са на възраст до 40 години. Това е действително важно за самата кампания.

Извадки от стенограмата на срещата на клуба в р-н "Възраждане"

 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели