Управляващата партия е единствената от основните партии, която качва рейтинг през последния месец
След изборите наесен ГЕРБ ще спечели повечето кметски места в големите градове, както и президентския пост. Управляващата партия е единствената от основните партии, която качва рейтинг през последния месец, сочи изследване на Центъра за анализи и маркетинг, проведено от 18 до 26 юли, т.е в дните около вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов.
Освен това, ако парламентарните избори са днес, за управляващата партия биха гласували 30,8%. Това е с 1% повече в сравнение с данните от март и 2% повече в сравнение с тези от юни. “Коалиция за България” остава втора политическа сила с 16,8%. “Атака”, ДПС, РЗС, както и повечето от извънпарламентарните партии и коалиции са загубили доверие през последните четири месеца. Изключение правят само “Синята коалиция” (през юли за тях биха гласували 4,1%, докато през юни такива намерения са имали 3,4% от участвалите в проучването) и ВМРО (март – 0,6%, юни - 0,8%, юли – 1%).
Според данните на проучването 55,6 % от избирателите в България вече са решили със сигурност да гласуват на президентските избори.
Това означава, че около 3 300 000 избиратели ще упражнят правото си на глас. 26,8 % от анкетираните са посочили, че все още не знаят дали ще гласуват за президент, а 15,3 % са заявили категоричен отказ да участват в избора на държавен глава. Местните избори се са по-интересни за избирателите - 58,5 % са заявили, че със сигурност ще гласуват за кмет и местен парламент. От развитието на предизборната кампания зависи дали избирателите ще бъдат отблъснати от политиката или напротив, ще бъдат мобилизирани и избирателната активност ще се повиши.
На въпроса “За кандидатпрезидентската двойка на коя политическа сила бихте гласували” управляващите отново получават най-висок процент - 27,9%. Кандидатите на БСП имат 15%. Любопитно е, че 14,2% от анкетираните посочват независим кандидат.
ГЕРБ затвърждава водещата си позиция и след сондажа “чия листа бихте подкрепили на местните избори”. 27,9% дават доверие на ГЕРБ, 15,5% - на БСП, 6,4% - на ДПС, 3,6% - на СДС, 2,5% - на “Атака”, и 1,5% - на ДСБ.
Последните данни потвърждават прогнозата на Центъра на анализ и маркетинг от март, че ГЕРБ ще се стабилизира около 27%, а подкрепата за БСП ще спре да расте около 17%.
Агенцията тества настроенията и към конкретни личности, кандидати за държавен глава. ГЕРБ още не е номинирал свой претендент, но в изследването е включено името на министър Росен Плевнелиев като най-често спрягано в медиите и зад кулисите.
Той се оказва и най-харесваният с 18,7%, следван от Ивайло Калфин (БСП) - 12,4%, и Меглена Кунева - 12,1%. Изравнените сили между Калфин и Кунева показват, че основният конкурент на бившия ни еврокомисар е червеният претендент.
Плевнелиев още не води кампания, което обяснява факта, че събира по-нисък процент в сравнение с партия ГЕРБ. Той още не е извървял пътя “разпознаване - харесване - решение за гласуване”. Според Павлов 27-30% са постижим резултат за Плевнелиев.
Калфин също не събира вота за БСП, тъй като реално не води забележима кампания и има проблем със своята идентичност като ляв кандидат. Част от червените избиратели виждат в него ренегат. Най-вероятно обаче БСП ще мобилизира привържениците си в негова подкрепа.
Плевнелиев, Калфин и Кунева са в група “А” за президентската надпревара, следвани от десни политици, които са под 10%. Най-скромни резултати - под 1%, регистрират Атанас Семов (РЗС) и Алексей Петров. “Те участват на олимпийския принцип, макар че страдат от комплекс за свръхценност”, коментира Павлов.
Дали министърът на регионалното развитие ще се запъти към “Дондуков” 2, предстои да разберем на 4 септември. Но и сега той стои убедително сред първите в подредбата на най-одобряваните политици. Плевнелиев и еврокомисарката Кристалина Георгиева са единствените двама политици с положителен рейтинг. Това означава, че доверието към тях е по-голямо от недоверието. При премиера Бойко Борисов неодобрението е малко по-високо от одобрението, но това е в рамките на статистическата грешка. Според Юлий Павлов подкрепата към премиера се стабилизира около 44%.
Връща позициите си вътрешният министър Цветан Цветанов. Доверието към него се покачва и той възстановява част от загубения си в началото на годината рейтинг. Ръст бележи и одобрението към МВР, докато забележим спад има в отношението към президентската институция и към Георги Първанов.
Социолозите отбелязват и факта, че над 80% недоверие имат четирима политици - Ахмед Доган, Волен Сидеров, Яне Янев и Иван Костов.
За първи път в социологическите проучвания в последните години доверието към Народното събрание е по-ниско от това към съда и прокуратурата.
Оценката за НС е катастрофално ниска и парламентът е в дъното на таблицата със 71,1% недоверие. Едва 14,5% харесват работата на депутатите. Върху драстичния спад очевидно се е отразил дебатът за безотчетните пари на народните представители и прегрупиранията в парламента, коментират от Центъра за анализ и маркетинг.
Единствената институция с положителен рейтинг се оказва Българската православна църква.
Около два пъти повече се оказват гражданите с десни и десноцентристки убеждения, сочат още резултатите.
Според политически наблюдатели изследването на Центъра за анализи и маркетинг трябва да бъда приемано с известни резерви, тъй като Юлий Павлов и съпругата му Аня Дайнова се занимават с политически пиар. Достоверността на изследванията се поставя под съмнение и заради факта, че Юлий Павлов е брат на Лобомир Павлов, собственик на вестниците “Труд” и “24 часа”. Наблюдатели предполагат, че върху в изследванията дават отражение политическите и бизнес пристрастия на Любомир Павлов и Огнян Донев.