/Поглед.инфо/ Времето точно преди ежегодното ни качване на Бузлуджа е логичен повод за равносметка. Но трябва да бъде повод и за поглед напред. Има смисъл да анализираме как и докъде сме стигнали само като база за размисъл на тема как и накъде да продължим.
Българската социалистическа партия преживява тежък период, но и предстоят още две трудни изборни кампании преди отчетно-изборния цикъл през 2024 година, когато евентуално ще може да се вземат някакви по-крути мерки за преодоляване на очевидната криза на доверие.
Партията влиза в кампанията за местните избори с двойно по-ниска подкрепа на последния парламентарен вот в сравнение с изходната позиция за най-слабата кампания на за местните избори – през 2015 година. Тогава БСП тръгна към местната кампания с актив от 520 хиляди гласа на предишните парламентарни избори през 2014. Последния ни резултат от тази пролет е с почти 300 хиляди гласа по-нисък.
Лошата изходна позиция означава, че на много места и особено в по-големите общини „табелата“ БСП ще дава твърде малко на нашите кандидати за съветници и кметове. Местните партийни структури ще трябва да разчитат за успех на изборите най-вече на себе си не само във финансов план.
Със сигурност кампанията ще бъде тежка и тази тежест ще се стовари върху общинските партийни организации. И все пак националното партийно ръководство има какво да направи, за да подпомогне социалистите по места или поне да не им пречи.
На първо място, трябва да се даде максимална свобода на местните структури в подготовката, търсенето на кандидати и потенциални коалиционни партньори, както и граждански структури за съвместни действия. Уж се гордеем със 130 години история, но по никакъв начин не използваме това и забравяме даже основните и най-болезнени поуки от миналото. Партията е била винаги силна и е действала правилно, когато е търсила партньори и съюзници. Обратното, сектантският подход и чертаенето на разделителни линии са носели винаги негативи – още от периода на конфликта с БЗНС преди преврата от 9 ни 1923 година. Пътят към 9 септември 1944 година започва с формирането на Отечествения фронт и дори през онези 45 години, въпреки подкрепата на Съветския съюз БКП не се отказва, нито ОФ, нито отношенията си с БЗНС.
На второ място, парламентарната група трябва да бъде по-сериозна и по-малко креслива опозиция на настоящото управление. Няма как да се заявим като основна опозиционна алтернатива, ако едновременно с това продължаваме да атакуваме президента и да обслужваме тезите на новата коалиция ППДБ – ГЕРБ за лошото наследство от служебните правителства. Линията на критики към президента от последните 2 години е донесла на партията само негативи и поражения. Крайно време е публичните говорители на БСП да започнат да търсят теми и политически тези, които разширяват влиянието на партията, а не го редуцират.
На трето място, национална кампания за местните избори може да се прави само с вкарване в дневния ред на българското общество на темата за регионалното развитие и начина, по който държавата провежда политика по отношение на регионите общините и населените места. Една такава кампания много трудно може да се разгърне за оставащите до местния вот месеци, но някакво усилие в тази посока със сигурност ще бъде полезно.
Доколкото резултатът от местния вот ще позволи това, периодът от ноември до средата на следващата пролет ще е време на относително спокойствие поне за партийните структури, ако не се влезе в нов предизборен парламентарен цикъл. Но на национално ниво това ще бъде времето за подготовката на кампанията за европейския вот.
Европейските избори са традиционно трудни за БСП, тъй като партийните ръководства досега никога не са успявали да насочват рационално евроскептицизма на значителна част от традиционните избиратели на БСП, който евроскептицизъм все си мислим, че ни помага, но никога не знаем за какво. Така на всеки подобен вот голяма част от тези хора просто не гласуват.
Позитивната промяна на европейския вот и позитивен резултат от него могат да се постигнат само с позитивна кампания. Ако има урок, който трябва да сме научили от последните ни изборни пораженияе, че с негативизъм, агресия и зле прикрита злоба не можем да вдигнем резултата.
Геополитическата ситуация ни дава възможност да влезем в кампанията със силни послания за мир. Но те трябва да бъдат и автентични. За да звучат автентично и авторитетно тезите на нашите кандидати и на ръководството за мир в Украйна, преди това трябва да бъде извървян пътят към вътрешния мир – мир в партията, мир с червените кметове, мир в лявото пространство и мир с президента. Само с такава политика БСП може да звучи убедително и авторитетно и да консолидира подкрепата на българските граждани, които не приемат политиката на конфронтация на управляващата коалиция ГЕРБ – ПП – ДБ.
Но зад силното послание задължително трябва да седи и силна алтернативна визия за такава Европа, каквато БСП иска да види. Абсурдно е да си мислим, че можем да формираме европейската си политика около идеята за борба с „джендър идеологията“. Документът „Визия за Европа“ от предишната кампания през 2019 може да бъде добра основа. Преди 4 години този текст на практика изобщо не участваше в кампанията. Другият документ „Визия за България“ беше употребен само за евтин ПР, но пък там нямаше и съдържателен потенциал за нещо повече.
Важни в кампанията за евровота ще са и лицата. БСП трудно може да изиграе силен ход, ако приложи същия подход, както при избора на водачи на листи за последните няколко парламентарни кампании. Но поне някакъв успех е възможен, ако лицата в листата не създават впечатление, че се опитват да избягат в Брюксел при ПЕС от батака в партията, който сами са направили.
От днешна гледна точка е трудно да си поставяме много високи цели в тези две кампании, но изборните резултати трябва да постигнат поне един определен минимум – да създадат впечатление в обществото, че БСП няма да изчезне, че започва да възстановява влияние и след разумна промяна може да си върне позицията на основна политическа сила.
И все пак пред БСП със страшна сила отново ще стои въпросът:
Каква политика и каква партия?
Традицията повелява политическите и организационните въпроси да се разделят и коментират по-скоро поотделно. Но именно опитът на БСП като структура, функционираща с идеята да провежда политика показва, че между ефективността на организационното функциониране на партията и качеството на произвеждания политически „продукт“ има желязна зависимост.
Това е донякъде видимо на национално ниво – изборните резултати от последните години се развиват негативно паралелно с деградацията във функционирането на Националния съвет и помощните му органи. Заседанията стават все по-редки и по-протоколни, политиката на партията все по-малко се обсъжда по същество, органът е все повече „гумен печат“ на вече взети решения, които даже се оповестяват публично като взети преди ръководният орган да се е произнесъл. В предишни периоди влиянието на партията и ефективността на нейните политически ходове също ерозираше, когато реалните решения се вземаха извън легитимните формати, макар и това да не беше толкова очевидно.
Но задълбочен преглед на функционирането на местните структури в голям брой общини показва по безспорен начин, че при равни други условия БСП има по-голямо влияние и провежда по-адекватна политика там, където реалната партийна работа е по-близо до духа и буквата на партийния устав. Този извод е резултат на личните ми наблюдения за период от 10 години върху 70 общински партийни организации в различни региони на страната.
Всичките три десетилетие на прехода са време на ерозия и деградация на партийната структура, някъде по-бавно, а на други места ускорено. В някаква степен това се дължи на общото негативно развитие на държавата, но затова има и сериозни вътрешни причини. Логично това да поставя на дневен ред необходимостта от организационна промяна. Може би промяна е по-добра дума, доколкото думата „реформа“ вече е натоварена с негативно съдържание.
Но тези 30 години са и време, през което не веднъж са се полагали усилия за подобни промени без съществен резултат. Те са полезни най-вече с очевидния извод, който може да бъде направени от тях – никакви решения за организационни мерки или глобални уставни промени не могат да заменят редовната работа с партийните членове и поддържането на поне елементарни форми на партиен живот.
В политиката, както и във всяка друга човешка дейност, резултатите са продукт най-вече на количеството и качеството на вложените усилия. Дори и най-„разпадналата“ се партийна структура може да възкръсне като феникс от пепелта, ако поне трима социалисти започнат да се събират веднъж на един или два месеца.
Но има значение и кои ще са тези трима социалисти. Друга дъвка, която се дъвче 30 години по всички партийни форуми, а последните 15 особено интензивно, е темата за кадровата политика или работата с кадрите. Периодично правим кампании за прием, в които се снимаме с едни новоприети хора, на които се връчват членски карти. С тоя велик ПР обясняваме на обществото, че ставаме все по-много и все по-силни. Голяма част от тези нови членове и особено младите хора отпадат до 1 или 2 години, защото след снимката с партийния ръководител в дълги периоди от време никой и за нищо не ги търси.
Вероятно при намаляване на избирателите ни до около 200 хиляди е важен пропагандният ефект на преповтарянето колко десетки хиляди партийни членове имаме, пък даже и огромното мнозинство от тях да са в много напреднала възраст. Но изборите не се печелят от списъци, даже и в списъците да няма мъртви души. На 9 септември 1944 година партията е влязла за първи път във властта с около 5 хиляди партийни члена. Далеч по-важно от увеличението на списъка е да сме наясно какво искаме от хората в него и какво те могат да очакват от партията БСП по цял спектър от въпроси – от отношението към тях като партийни членове, до провеждането на разумна политика.
Едновременно с това е важно и какви хора се опитваме да привлечем за партийни членове. От най-висшите партийни органи, до редовите, в София и навсякъде по страната има хора, които привличат подкрепа за партията, такива, които отблъскват избиратели, а най-голяма е третата група – на тези, за които има едновременно положителни и отрицателни „отзиви“ в средата, в която са познати. Със сигурност партията не може да бъде съставена само от малка група особено харизматични активисти, но още по-сигурно е, че партия с по-малко членове по списък, но хора в по-голяма степен ангажирани политически, със собствен авторитет и влияние в обществото, могат да акумулират далеч по-голяма подкрепа за БСП от тази, която имаме в момента.
Разбира се, организацията и работата с кадрите не е и не може да бъде всичко. Нещо повече, енергията в партийната структура, привличането и мотивацията на хора с полезни за партията качества е в пряка зависимост от способността на партийното ръководство да мобилизира и вдъхновява, поставяйки едновременно високи, но и реалистични политически цели. Затова също е важно ефективното функциониране на колективните органи. Не е по силите на един човек сам да взема всички политически решения на национално ниво. Провалът на всички лидерски партии в България е нагледен пример за това, както и поредицата неуспехи на самата БСП от последните години.
Тежката ситуация, в която се намираме, предполага една по-сериозна промяна на партийната политика, а не просто козметична корекция на досегашния курс. Простото регистриране и поправяне на досегашните грешки далеч няма да бъде достатъчно, ако искаме от петото място да се върнем на позицията на основна политическа сила. Очевидно е, че трябва да престанем да търсим евтиния краткосрочен ПР. Не е ефективен и подходът „на парче“, при който политиката на партията се свежда до борба с джендърите и обещания за отделни по-високи плащания социални плащания.
БСП наистина трябва да има своя алтернативна визия за бъдещето на България на много по-високо ниво от това, което постигнахме преди няколко години в документа със същото заглавие, който ръководството правилно престана да споменава. Нов документ не е задължителен, но нова визия – със сигурност. За да не отива отново „парата в свирката“ формулирането на тази алтернатива трябва да бъде предшествано от откровен разговор по темата кого искаме да представляваме и кого реално представляваме в момента.
От партия на носталгията по социализма от преди 1989 година БСП трябва да се превърне отново в партия на светлото, но и възможно, бъдеще за всички граждани, които се чувстват ощетени от развитието на страната в годините на прехода. Посланията ни особено от последните години са сякаш концентрирани почти единствено към социално слабите групи. Но сякаш не извървяваме крачките от социална към социалистическа партия.
В случая не става дума за това да престанем да защитаваме интересите на пенсионерите. Но стоейки на тези позиции трябва да си дадем ясна сметка, че социалистическата партия е партия на хората на наемния труд. Очевидно, че в деиндустриализирана България няма такава работническа класа, каквато вероятно е имало в целия развит свят примерно преди 50 години. Но 3 милиона българи продължават да работят на трудов договор и те във всеки един момент през последните 30 години са били повече оп пенсионерите. Те са естествената социална база на всяка партия, която иска да бъде социалистическа, което пък означава да защитава техните интереси.
Публичното ни говорене през последните години показва, че ни е необходима революция в начина на мислене, за да си отговорим на въпроса как можем и трябва да защитаваме интересите на тези хора в целия им спектър – доходи, създаване на семейство, жилищна политика, образование, здравеопазване и т. н. Но тази революция е възможна и представлява задължителната ни изходна база за създаване на модерната, социалистическа политика на 21 век.
Тръгвайки от тези позиции и в защита на интересите на мнозинството от българските граждани с ниски заплати, ние можем да създадем алтернативата за развитието на държавата, за промяната, която е нужна на това мнозинство от хора, за да живее то добре. И времето затова е изключително подходящо. Не е случайно, че десницата „се задъхва“ в търсене на национални цели – съдебна реформа, еврозона, Шенген. Те не могат да изведат сериозна визия за промяна на държавата, защото тяхната визия за прехода е реализирана. България днес е такава, каквато я описват десните партийни програми – с много пазар и малко държава, с малко социални разходи и ниски заплати, които създават възможност за по-големи печалби, с изостанала икономика, в която приоритети са туризма и селското стопанство, а тази структура на икономиката предопределя и демографското ни развитие. Имаме икономика, която обслужва един изключително тесен елит от много богати хора, голямо разслоение в обществото, повсеместно рентиерство – реализиран е реваншът за онези 45 години.
БСП е в позицията да предложи алтернатива на това статукво – друг път за развитие, с друга структура на икономиката, други приоритети и политика, способна да превърне огромното мнозинство бедни българи, наемни работници в средна класа и са им даде перспектива да останат тук. От способността ни да предложим такава лява, социалистическа алтернатива зависи дали ще бъдем отново по израза на Благоев „съвременници на бъдещето“ и респективно дали можем да продължим да играем като партия историческа роля в развитието на България.