/Поглед.инфо/ Паун Цонев, специално за в. Република
Днес българският дух е тежко болен, поразен от тумора на чалгата
Отидохме, видяхме и се провалихме. В Лондон лъсна крайната мизерия на българския спорт. След като на предишни олимпиади сме били 7-ми и 9-ти в класирането с по 20-30 медала, сега се сринахме до 63-то място, заедно с великата държава Тайпе - с един бронзов медал в бокса (даван по презумпция без бой) и един сребърен в изключително престижния спорт женска борба... Това остана от световната спортна сила България. Дори Северна Корея, където хората на Великия вожд няма какво да ядат, излъчиха 4 златни медалисти. Не помогна и нашествието на родни държавници на британския остров, стекли се там да окуражават спортистите. Президентът пък толкова преигра, че след логичната и нормална за волейболистите ни среща с бъдещия олимпийски шампион Русия, вместо да поздрави и победителите, както го изисква олимпийският принцип - да уважаваш съперника, се изцепи, че ние сме били „моралните победители, защото сме били по-умни и по-красиви"!? Явно след като обяви, че командировките му ще бъдат изключително на Запад, източните страни Плевнелиев не ги брои за нищо.
Но по-интересното е колко ни струват тези два, по всяка вероятност последни олимпийски медала, заради които си продраха гърлата цяла армия възторжени родни репортери на мъгливия Албион. Преди олимпиадата попитах един от заместник министрите на Свилен Нейков колко е дала държавата за подготовка през целия 4-годишен предолимпийски цикъл. Той отговори: „Всичко около 120 млн. лв." Т.е., двата ни сакрални медала в Лондон струват на българските данъкоплатци по 60 млн. лв. парчето!!
Ако американци, китайци, британци и руснаци са спечелили техните общо около 350 медали на същата цена, излиза, че тези страни трябва да са финансирали подготовката на своите олимпийци с десетки милиарди долари и евро!? Което, разбира се, е пълна глупост.
Резултатите от лондонската олимпиада показаха, че България води абсолютно погрешна политика в спорта. Ако тези 120 млн. лв. бяха изразходвани за строителство на спортни зали, стадиони, детски площадки, за паркове и междублокови зелени площи, за велоалеи, за нови училищни спортни салони, както и за ремонт на старите, медалите ни щяха да бъдат много повече. Сега, и в бъдеще.
С тази политика обаче в Рио де Женейро няма да имаме нито един медал, и дори ще имаме тотален проблем с олимпийските квоти. Както имаме вече тотален проблем с футбола, който се срина до 90-то място в световната ранглиста, отборите ни отпадат още в първия кръг на евротурнирите, а собствениците и спонсорите на водещите тимове постоянно се борят с фалита. Както е и в баскетбола, където тази година се чудят как да съберат няколко отбора за новото първенство при положение, че в тоталитарните години бяхме водеща европейска и световна сила в този спорт.
Здрав дух - в здраво тяло, са прозрели древните. Днес българският дух е тежко болен, поразен от тумора на чалгата. Чалгата в музиката, в политиката, в културата, и дори в археологията (крепяща се само на измислени мощи и вампири). Затова закономерно се разпада и българското тяло.