/Поглед.инфо/ Европейските лидери все по-често говорят за това, че Стария Свят трябва да престане да разчита на САЩ за обезпечаването на отбраната си, пише Bloomberg. Според наблюдателя на агенцията това желание е напълно обяснимо, но Европа просто няма алтернатива – поне за сега.

Ръководителите на страните в Европа все по-често изразяват желание да получат „стратегическа независимост от Америка на Доналд Тръмп“: така например президентът на Франция Емануел Макрон съвсем наскоро заяви, че ЕС не може „да разчита на Вашингтон“ за обезпечаване на сигурността си и трябва да вземе в свои ръце отговорността, получавайки по този начин суверенитет, пише Bloomberg.

Както напомня наблюдателят на агенцията, миналата година с аналогично заявление излезе канцлерът на Германия Ангела Меркел – а след няколко месеца ЕС започна програмата PESCO (Постоянно структурно сътрудничество по въпросите на сигурността и отбраната – ИноТВ), която много хора считат натрупване за създаване на „паневропейски въоръжени сили“. А миналата седмица министърът на външните работи Хайко Маас на свой ред предложи да бъдат създадени „независими от САЩ финансови канали“ за да бъдат защитени компаниите от Стария свят от американските санкции и по такъв начин да не позволят на Вашингтон да унищожи „ядрената сделка“ с Иран, се казва в статията.

Както подчертава авторът на материала, постигането на стратегическа независимост на Европа от САЩ би се превърнало в „ефектно пречупване“ - та нали още от 40-те години на миналия век, въпреки всички неуредици и кризи, трансатлантическото партньорство между Съединените щати и европейския континент неизменно действа по едни и същи правила: Вашингтон осигурява отбраната на европейските партньори чрез НАТО и отчита техните интереси при формиране на собствената си политика, а те в отговор се съгласяват да спазват „определена степен на стратегическо подчинение“ и осигуряват на САЩ за тяхната роля на световен лидер определена военна и друга подкрепа. Но европейците при Буш и Обама започнаха да се съмняват в правилността на решенията на Вашингтон – а вече при Тръмп ситуацията рязко се влоши, констатира журналистът.

Изказваното от американския лидер равнодушие към принципите на НАТО, неговото положително отношение към Владимир Путин и лозунга му „Америка преди всичко“ още повече засилиха обезпокоеността на Европа по повод на реалната готовност на Вашингтон да защитава европейската сигурност; неговото решение да излезе от Парижкото съглашение по климата и да се откаже от „ядрената сделка“ с Иран укрепиха в тях увереността, че САЩ не се вълнуват от европейските интереси, а оказвайки подкрепа на силите, които са против ЕС Тръмп съвсем създаде впечатление, че Америка не е просто безучастна, а открито враждебна по отношение на европейския проект, изброява авторът. При такива обстоятелства призивите на лидерите на ключовите страни на Европа за снижаване на зависимостта на ЕС изобщо не са учудване, убеден е наблюдателят на Bloomberg.

Но, според наблюдателя на Bloomberg „жестоката реалност“ се заключава в това, че те просто нямат други варианти, освен трансатлантическото партньорство. В частност, въпреки, че Европа можа да се сближи с Китай на почвата на отрицателното отношение към протекционизма от страна на САЩ, „идеята за това, че нелибералния и меркантилистки Китай е по-приятна стратегическа алтернатива за Европа – това е нещо от областта на фарса“ - убеден е журналистът

Що се отнася до отбраната, Европа е толкова слаба във военен план, че ще й трябват няколко десетилетия само за да получи възможност самостоятелно да защитава източните си граници от Русия – да не говорим за това, да използва своя армия за въвеждане на ред в съседните нестабилни региони като Близкия Изток или Северна Африка, смята той. „Немските политици, разбира се имат право да говорят за стратегическа автономия и преориентация, но имайки предвид, че въоръжените сили на Германия са пълни до горе с подводници, които не плават, самолети, които не летят и танкове, които не вървят, подобни коментари трудно се възприемат сериозно“ - пише авторът. Накрая, вътре в Европа просто няма единно мнение за това, как да се постъпва с Америка на Тръмп – например Полша, където на власт както и в САЩ също се намират „десни и нелиберални лидери“, на тази почва се сближава с Вашингтон, а Великобритания след Брекзита ще започне още по-силно да разчита на Америка, на свой ред Европейският съюз отслабва и даже онези страни, които се обявяват за единна Европа – а именно Франция и Германия – не могат да се договорят за това, кой ще ръководи.

Междувременно осъзнаването на собствената невъзможност да се измъкнат от „стратегическата зависимост“ от САЩ може само да засили обидата, която усещат много европейци, тъй като „ще покаже, че континентът остава роб даже на такава Америка – непостоянна и често недружествена“ - предупреждава наблюдателят на Bloomberg. И въпреки че това обстоятелство може и да не се превърне в „бърз трансатлантически развод“, то напълно може да способства за по-нататъшно охлаждане на отношенията между партньорите, което в края на краищата ще нанесе доста сериозна вреда, пише той. Според журналиста, ако европейците решат, че САЩ е враждебна на тях свръхдържава, по-нататъшната европейска интеграция ще преминава с много по-очевидна антиамериканска нагласа, а недостатъците на алтернативните партньори като Китай ще започнат да изглеждат по-малко значими; накрая в Европа може да се появи поколение, което не помни студената война и е свикнало с по-враждебни отношения между Америка и Стария свят.

Всичко това ще изиграе сериозна роля – та нали Европа, въпреки нейната днешна слабост, както и преди има икономическа мощ и „скрит военен потенциал“ за да бъде реален глобален играч и това, ще бъде ли съюзник на САЩ или техен противник ще стане един от най-важните фактори в политиката на XXI век, сигурен е авторът. Как ще се развива ситуацията по-нататък зависи от това, как САЩ ще продължават своя външнополитически курс: ако Тръмп или неговата партия претърпят поражение на предстоящите избори, Европа определено ще бъде склонна към това, че отношенията със САЩ трябва да се запазят заради дългосрочните цели; ако „епохата на Тръмп“ продължи и европейците заключат, че неговия стил на управление не е аномалия, а нова постоянна стратегия на Вашингтон, то „формирането на нов, по-независим курс вече няма да изглежда чак толкова нереалистична перспектива“ прави извод журналистът.

Превод: М.Желязкова