/Поглед.инфо/ Недалновидната политика за пореден път доведе администрацията на Доналд Тръмп до криза в отношенията с Иран: убийството на генерал Касем Сюлеймани може да доведе до сериозни жертви сред невинните хора и дори до пълномащабен военен конфликт, казва професорът от Харвард Стивън Уолт. Както Уолт пише в статията си за Foreign Policy, тази грешка е съвсем естествена - Тръмп и неговите сътрудници нямат абсолютно никакво стратегическо виждане за външната политика.

Преди първата седмица на 2020 г. да приключи, президентът на САЩ Доналд Тръмп „успя да се потопи в поредната безсмислена и опасна криза“ в отношенията с Иран, нареждайки премахването на ръководителя на иранския Корпус на стражите на ислямската революция генерал Касем Сюлеймани, пише на страниците на Foreign Policy професорът от Харвардския университет Стивън Уолт. Според експерта това фиаско е „почти неизбежен резултат от неговия недалновиден подход към Близкия изток като цяло“, както и още едно доказателство, че по принцип Вашингтон „не е в състояние да формира съгласувани и ефективни стратегии“ по актуални международни въпроси.

Този проблем възникна в американското правителство още преди Тръмп, но неговата „некомпетентност, импулсивност, нежелание да се вслушва в съветите и невероятната му способност да си подбира помощници-трета категория“ само го влоши, подчертава Уолт. В крайна сметка ситуацията може да доведе до допълнителни жертви сред невинните хора и по-нататъшен спад в авторитета на САЩ на световната арена - или дори до пълноценна война, оплаква се авторът.

Според Уолт убийството на Сюлеймани е грешка, отговорността за която изцяло лежи на Тръмп. Американският президент, след като се отказа от ядрената сделка с Иран и след това започна да прилага стратегията за „максимален натиск“ срещу Техеран, не само че не успя да постигне край на иранската ядрена програма, но всъщност сам се натика в ъгъла - когато стана очевидно, че американските икономически санкции, от които обикновените иранци страдат силно, няма да принудят властите на тази държава да се предадат на Вашингтон и няма да доведат до падането на режима, Тръмп нямаше друг избор, освен да повиши залозите, обяснява професорът. Поради тази причина, след убийството на американски гражданин по време на обстрела на една от американските военни бази в Ирак, Тръмп издаде заповед да бъдат нанесени въздушни удари по редица ирански цели в страната, в резултат от което загинаха две дузини иракчани - и когато в отговор на това протестиращите обсадиха американското посолство в Ирак, президентът нареди отстраняването на Сюлеймани, разсъждава той.

За да разберем какво се случва от гледна точка на Техеран, достатъчно е да си представим как Вашингтон би реагирал на убийството от чужд противник на член на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ или на ръководителя на ЦРУ, се казва в статията. Това не означава, че за Сюлеймани трябва да се застъпваме, но се натрапват "стратегическите въпроси“, дали убийството на високопоставен чиновник на друга държава е било в национален интерес на САЩ и дали е осигурило на американците по-спокоен или по-богат живот. Междувременно отговорът и на двата въпроса е „не“, убеден е Уолт.

Първо, Иран почти неизбежно ще реагира на такава стъпка, както Америка би реагирала на нейно място, и тази реакция ще бъде разчетена така, че да причини максимални икономически и политически щети на Вашингтон. Второ, убийството ще подбуди националистическите настроения в Иран и ще засили позицията на привържениците на твърдата линия, което допълнително ще намали вероятността от смяна на режима. Трето, убийството на Сюлеймани на иракска земя е нарушение на суверенитета на Ирак, което само ще влоши и без това несигурното положение на иракските власти. Четвърто, Тръмп даде още по-силен стимул на Иран да се опита да получи ядрено оръжие и в крайна сметка Вашингтон или ще трябва да влезе в пълноценна война със страната, или да се примири с факта, че Техеран има атомна бомба, изброява авторът. И всичко това е започнато заради страната, която, макар да има сериозни конфликти с редица американски партньори в региона, все още не представлява никаква осезаема заплаха за сигурността и просперитета на Америка, подчертава експертът.

Според автора в този случай САЩ създават опасен прецедент - ако по-рано организираните от правителството убийства на лидери на друга държава се възприемат като табу, то през последните десетилетия тази норма е започнала да ерозира и стъпките на Вашингтон най-накрая могат да я довършат. Въпреки че американските политици-ястреби биха казали, че елиминирането на Сюлеймани е напълно приемлива стъпка, те едва ли са готови да се окажат включени в нечий „черен списък“ - да не говорим за факта, че за САЩ ще бъде по-трудно да възразява срещу подобни операции, инициирани от други страни. В допълнение, отстраняването на „лошите момчета“ рядко помага за решаването на политическия проблем, който е първопричината за кризата: през последните десетилетия имаше много случаи, в които лидери, въплътили определени външнополитически предизвикателства, напуснаха този свят и по някаква причина предизвикателствата не бързаха да отидат след тях. „Например лидерът на КНДР Ким Чен Ир или президента на Ирак Садам Хюсеин“, припомня Уолт.

С една дума, подходът на администрацията на Тръмп към Иран - включително последният инцидент - изглежда няма нито вътрешна стратегическа логика, нито ясни цели, обобщава експертът. Самият Тръмп, както и неговият държавен секретар Майк Помпео и министърът на отбраната Марк Еспер, сега изглеждат като „шахматисти, които са мислили само за един ход наведнъж“ и затова са забравили, че съперникът им има право на ход; те не разглеждат външната политика като акуратна, ясна и реалистична програма за действие, от която трябва да се ръководи всяка уважаваща себе си велика сила, а като "пърформанс" с осъждания, санкции и атаки от дронове, иронизира Уолт.

Впрочем „наистина лошата новина“ е различна: липсата на стратегическо виждане във Вашингтон по никакъв начин не се ограничава до отношенията с Иран и освен това не е характерно само за администрацията на Тръмп, заключава авторът. Способността на САЩ да формулират ясни и ефективни стратегии отдавна отслабва, убеден е той.

Превод: М.Желязкова