/Поглед.инфо/ Въпреки резкия спад на стойността на руската валута миналата седмица, Москва е решена да устои на новата вълна от санкции, с които Западът я заплашва, пише Le Figaro. Както припомня изданието, изправена пред икономически ограничения през 2014 г., страната направи всичко възможно, за да защити икономиката си от външно влияние. Освен това мащабните санкции срещу Русия сериозно ще ударят западните й търговски партньори, подчертава вестникът.
На фона на острата международна криза, руската рубла миналата седмица за първи път от ноември 2020 г. преодоля символичната граница от 80 рубли за долар и 90 рубли за евро, въпреки че по-късно леко се възстанови, съобщава Le Figaro.
Във време, когато американците и европейците заплашват Москва със сурови санкции, ако нахлуе в Украйна, всички в страната си спомнят за икономическия отговор, последвал „инвазията“ в Крим през 2014 г., когато рублата загуби 42% от стойността си спрямо европейската. валута и 48% спрямо долара, отбелязва Le Figaro. Вестникът се чуди как Русия ще устои на нова вълна от санкции осем години по-късно, припомняйки, че сред мерките за влияние на Москва се смята изключването й от системата Swift, която е от решаващо значение за международните банкови операции.
„Неприятно е, разбира се, но може да бъде решено в рамките на финансови институции, работещи в Руската федерация“, коментира онзи ден руският финансов министър Антон Силуанов заплахата от западни санкции. Както отбелязва вестникът, от 2014 г. Русия предприе редица мерки, насочени към смекчаване на удара от западните санкции. Така страната си осигури резервен фонд от около $630 млрд. В същото време Москва се стремеше да намали уязвимостта си към долара – която обаче остава висока и днес – чрез провеждане на консервативна данъчна политика и поддържане на публичния дълг под 20 % от БВП.
През последните осем години западните санкции и руските контрасанкции (включително срещу френските хранителни продукти) накараха Русия да засили вътрешната си импортозамещаваща индустрия, подчертава вестникът. Тази тенденция се разпростира и в областта на фармацевтиката и технологиите. В същото време руският бизнес частично се „обърна“ към Китай. Обемът на търговията между двете страни в момента надхвърля 100 милиарда долара годишно.
По-добре подготвена за икономическия отговор, отколкото през 2014 г., „крепост Русия“ все пак може да се изправи пред негативните последици от нова вълна от санкции, смята Le Figaro. Това ще се случи, например, ако санкциите засегнат електронните чипове, стратегически важна индустрия, в която световното лидерство принадлежи на американците. Освен това Вашингтон има лостове да забрани износа на високи технологии за Русия и в това те ще бъдат подкрепени най-вече от европейците, което ще бъде сериозен удар за модернизацията на страната, смята вестникът.
Но, от друга страна, самият Запад също ще пострада от тези ограничения, особено европейските страни, за които Русия е третият по големина доставчик на стоки след Китай и САЩ, отбелязва изданието, позовавайки се на въглеводороди и рязък скок в енергетиката. цените в Европа като пример. Вашингтон и Берлин заявиха, че в случай на атака срещу Украйна санкциите ще засегнат стратегически важния газопровод „Северен поток 2“. На Русия обаче се падат над 40% от европейския внос на газ, припомня Le Figaro.
Западните санкции или руските ответни мерки ще увеличат сметките за ток и отопление на милиони европейски домакинства. Освен това блокирането на системата Swift ще застраши и компаниите, работещи с Русия, предупреждава изданието. „Русия не е Иран. Русия е най-голямата страна, шестата икономика в света, без която днес е невъзможно да си представим международните икономически отношения“, каза руският икономист Александър Широв, цитиран от вестника.
Превод: ЕС