/Поглед.инфо/ В медийното пространство на Запад изтече информация за доклад „Добре дошли в Барбиленд:в годината на войните и изборите”, който е публикуван от Европейския съвет за външна политика и Европейската културна фондация. Основна тема на доклада е ниската ангажираност и хладният проевропеизъм в Централна и Източна Европа, които несъмнено наистина могат да подкопаят „здравето на демокрацията в блока”. Авторите на доклада твърдят, че изборите за Европейски парламент през юни и последиците от войната в Газа са разкрили „недостатъчното участие” в Европа на редица групи, предимно от мюсюлманските общности, източноевропейците и младите граждани на ЕС. Те се чувствали изключени или незаинтересовани от ЕС и изводът е точно такъв- „незаинтересовани и изключени от ЕС”. Нещо като „неубедени в днешния ЕС”.
И на този фон започването на преговорен процес за членство в ЕС на Албания предизвика безспорно повече от възторг в Тирана, въодушевление сред приятелски настроени съседи, но и нотки на огорчение в РСМ, която остана сама да отстоява стратегията за приобщаване към Брюксел с отварянето на първи глави по преговорния процес. Стигна се и до оценки, че това разделяне на Албания и РСМ по пътя на членството може да доведе до етнически несгоди, дори и противоречия. Както се казва, дамоклевият меч за федерализация / и не само/ на РСМ никога не е напускал тревожните сънища на управниците в Скопие. Които и да са те. Друг въпрос е дали чадърът на Белград има роля в тази ситуация или обвинения, че София е препъни-камък по пътя към ЕС с условията за започване на преговорите поради неизпълнение на поети ангажименти по Договора за добросъседство от 2017г и записването на българите от Повардарието като държавнотворен народ в конституцията на страната. Последното е по искане точно на тези българи, граждани на РСМ, които по този начин смятат, че ще получат защита на своите права и ще намерят достойно място в институциите на държавата. Както се вижда, едни се отчуждават от ЕС, а за други това е повече от стратегия. Просто начин да се развиват и просперират. Или поне така си представят нещата.
Има обаче един тънък нюанс в политиките на Тирана, който несъмнено има връзка с процесите за членство в НАТО и ЕС, както и за отстояване на собствено място и роля сред европейските страни. Също и възможност за гарантирана подкрепа от новите съюзници. Нещо като осигуряване на лобита на Запад. Още по време на пребиваването на САЩ в Афганистан, например, Албания се съгласи да приеме на своя територия близо 1000 муджахидини, които по преценка и политики на съюзника в НАТО е трябвало да бъдат точно в този регион. После след дълги преговори с премиерката на Италия, Мелони, Еди Рама подписа споразумение за приемане на депортирани от Италия мигранти, които не са желани на Ботуша. Срещу съответни суми, които явно никак не са излишни на Албания. И при задължение да се построят за сметка на Рим бежански лагери на територията на Албания за депортираните. Мелони решава наболял въпрос с мигрантите и декларира пред италианците, че изпълнява предизборни обещания, а в Албания кръщават ресторанти на нейно име. Италия е не само стар съюзник на албанците. Повечето надписи в Дурас /Драч са на италиански. Може и паметник да издигнат на Мелони в Албания, както има такъв на Клинтън в Прищина.
В тази връзка преди дни премиерът на Албания Еди Рама обяви, че ще създаде държава от ватикански тип за бекташите в Тирана. Един бекташ, израснал в Детройт, САЩ, на име „Баба Елитон Пашаджь” щял да е начело на тази „държава”. Анкара веднага заподозря, че тази инициатива, подкрепяна от Запада, цели отделяне на алевитите-бекташи от Турция. Според Еди Рама идеята е за „суверенна държава от ватикански тип на ордена на бекташите”, която ще се грижи и за бекташите от Турция. Тази информация Еди Рама съобщава в интервю пред „Ню Йорк Таймс” по време на срещата на върха на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. „Държавата” в Тирана няма да разполага с армия, гранична охрана и съдилища, но ще си има граници, администрация и паспорти. Начело на „държавата” ще стои управляващ със статут на папа. Това при положение, че бекташите са 5% от населението на Албания, което по последни данни е 2,4 млн души. Но, казват, че бекташите в Албания били с „албански националистически настроения” и щели да решават „политиките на набиране на кадри”. Като по време на Османската империя. Все пак неотдавна Австрия и Германия предоставиха законови права на алевитите, които считат, че са извън исляма т.е. алевизмът е самостоятелно вероизповедание. За редовите българи може и да е странно, но като се замисли човек няма нищо случайно. А дали това ще реши въпроса с религиозните битки, етнически конфликти и мигрантските неволи е друг въпрос.
За нас бе важно, че Тирана официално прие съществуването на българско малцинство в страната и редица живеещи в български села там при последното преброяване декларираха открито, че са етнически българи. Няма как да не подкрепяме започването на присъединителен процес към ЕС на Тирана. Независимо, че е имало случаи на „изпускане на нервите” на Еди Рама по отношение на България. Отново във връзка със ситуации в РСМ. Неговата подкрепа, съпричастност и намеса в делата на албанците в РСМ не се крие. Както се казва, проблеми ще има и в бъдеще. Духът на „Велика Албания” не е мираж от миналото. Каквото и да ни говорят някои наши експерти. Което не пречи Еди Рама да участва в срещи, организирани от сръбския президент Вучич, на т.н. „Отворени Балкани”, и да намира общ език с другите държави от Западните Балкани. Нищо друго освен гъвкава политика и съобразяване с конюнктурата. Някои го умеят. Защо да се кара със съседи като може да мине преди тях по пътя към ЕС.
Всъщност темата за мигрантите толкова е болезнена в Европа, че не само падат правителства при избори, ами принуждава лидери да следват примера на Мелони, за да осигуряват подходящи, според тях, държави, където да изпращат депортирани т.н. бежанци. Канцлерът Шолц при неотдавнашно посещение в Централна Азия, Узбекистан и Казахстан, освен търговско-икономически въпроси е поставил темата и за мигрантите. В Узбекистан е подписал споразумение за улеснено приемане в Германия на високообразовани кадри. До 2035г на Германия ще й трябват поне 7 млн работници, а безработицата в Узбекистан е 8% т.е. 1.3 млн. Медии в Германия писаха, че е поискано и приемане на депортирани афганистанци в страната, но явно не е имало съгласие и вече се споменава, че Узбекистан щял да бъде само посредник за връщане в Кабул на мигрантите. По този начин се избягвало да има преговори с талибаните, които за Берлин са терористи. Решение се търси, защото след нападение с нож върху 3-ма души от афганистанец в Манхайм, гражданите на Германия са толкова гневни, че канцлерството на Шолц изобщо не му е в кърпа вързано през следващата година. Най-много да стигне до министър на финансите в коалиционно правителство, ако са верни прогнозите на вещи коментатори на политиките в Германия. Едва сега обаче излизат данни, че още през 2021г САЩ са правили опит да настаняват мигранти в страните от Централна Азия, но отпорът явно е бил сериозен. А дали са мигранти или радикализирани ислямисти е друг въпрос.
Видно е, че прехвърлянето на тежестта на даден проблем върху слаби, малки или зависими държави си е последователна политика на големите. Но Албания е решила, че може да извлича диденти, когато приема на малки порции задължения или поръчки от новите съюзници в името на стратегическите си цели. Като започването на преговорния процес за ЕС. А кой как е ходатайствал е друг въпрос. Както се казва, „на добър път”.
В медийното пространство на Запад изтече информация за доклад „Добре дошли в Барбиленд:в годината на войните и изборите”, който е публикуван от Европейския съвет за външна политика и Европейската културна фондация. Основна тема на доклада е ниската ангажираност и хладният проевропеизъм в Централна и Източна Европа, които несъмнено наистина могат да подкопаят „здравето на демокрацията в блока”. Авторите на доклада твърдят, че изборите за Европейски парламент през юни и последиците от войната в Газа са разкрили „недостатъчното участие” в Европа на редица групи, предимно от мюсюлманските общности, източноевропейците и младите граждани на ЕС. Те се чувствали изключени или незаинтересовани от ЕС и изводът е точно такъв- „незаинтересовани и изключени от ЕС”. Нещо като „неубедени в днешния ЕС”.
И на този фон започването на преговорен процес за членство в ЕС на Албания предизвика безспорно повече от възторг в Тирана, въодушевление сред приятелски настроени съседи, но и нотки на огорчение в РСМ, която остана сама да отстоява стратегията за приобщаване към Брюксел с отварянето на първи глави по преговорния процес. Стигна се и до оценки, че това разделяне на Албания и РСМ по пътя на членството може да доведе до етнически несгоди, дори и противоречия. Както се казва, дамоклевият меч за федерализация / и не само/ на РСМ никога не е напускал тревожните сънища на управниците в Скопие. Които и да са те. Друг въпрос е дали чадърът на Белград има роля в тази ситуация или обвинения, че София е препъни-камък по пътя към ЕС с условията за започване на преговорите поради неизпълнение на поети ангажименти по Договора за добросъседство от 2017г и записването на българите от Повардарието като държавнотворен народ в конституцията на страната. Последното е по искане точно на тези българи, граждани на РСМ, които по този начин смятат, че ще получат защита на своите права и ще намерят достойно място в институциите на държавата. Както се вижда, едни се отчуждават от ЕС, а за други това е повече от стратегия. Просто начин да се развиват и просперират. Или поне така си представят нещата.
Има обаче един тънък нюанс в политиките на Тирана, който несъмнено има връзка с процесите за членство в НАТО и ЕС, както и за отстояване на собствено място и роля сред европейските страни. Също и възможност за гарантирана подкрепа от новите съюзници. Нещо като осигуряване на лобита на Запад. Още по време на пребиваването на САЩ в Афганистан, например, Албания се съгласи да приеме на своя територия близо 1000 муджахидини, които по преценка и политики на съюзника в НАТО е трябвало да бъдат точно в този регион. После след дълги преговори с премиерката на Италия, Мелони, Еди Рама подписа споразумение за приемане на депортирани от Италия мигранти, които не са желани на Ботуша. Срещу съответни суми, които явно никак не са излишни на Албания. И при задължение да се построят за сметка на Рим бежански лагери на територията на Албания за депортираните. Мелони решава наболял въпрос с мигрантите и декларира пред италианците, че изпълнява предизборни обещания, а в Албания кръщават ресторанти на нейно име. Италия е не само стар съюзник на албанците. Повечето надписи в Дурас /Драч са на италиански. Може и паметник да издигнат на Мелони в Албания, както има такъв на Клинтън в Прищина.
В тази връзка преди дни премиерът на Албания Еди Рама обяви, че ще създаде държава от ватикански тип за бекташите в Тирана. Един бекташ, израснал в Детройт, САЩ, на име „Баба Елитон Пашаджь” щял да е начело на тази „държава”. Анкара веднага заподозря, че тази инициатива, подкрепяна от Запада, цели отделяне на алевитите-бекташи от Турция. Според Еди Рама идеята е за „суверенна държава от ватикански тип на ордена на бекташите”, която ще се грижи и за бекташите от Турция. Тази информация Еди Рама съобщава в интервю пред „Ню Йорк Таймс” по време на срещата на върха на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. „Държавата” в Тирана няма да разполага с армия, гранична охрана и съдилища, но ще си има граници, администрация и паспорти. Начело на „държавата” ще стои управляващ със статут на папа. Това при положение, че бекташите са 5% от населението на Албания, което по последни данни е 2,4 млн души. Но, казват, че бекташите в Албания били с „албански националистически настроения” и щели да решават „политиките на набиране на кадри”. Като по време на Османската империя. Все пак неотдавна Австрия и Германия предоставиха законови права на алевитите, които считат, че са извън исляма т.е. алевизмът е самостоятелно вероизповедание. За редовите българи може и да е странно, но като се замисли човек няма нищо случайно. А дали това ще реши въпроса с религиозните битки, етнически конфликти и мигрантските неволи е друг въпрос.
За нас бе важно, че Тирана официално прие съществуването на българско малцинство в страната и редица живеещи в български села там при последното преброяване декларираха открито, че са етнически българи. Няма как да не подкрепяме започването на присъединителен процес към ЕС на Тирана. Независимо, че е имало случаи на „изпускане на нервите” на Еди Рама по отношение на България. Отново във връзка със ситуации в РСМ. Неговата подкрепа, съпричастност и намеса в делата на албанците в РСМ не се крие. Както се казва, проблеми ще има и в бъдеще. Духът на „Велика Албания” не е мираж от миналото. Каквото и да ни говорят някои наши експерти. Което не пречи Еди Рама да участва в срещи, организирани от сръбския президент Вучич, на т.н. „Отворени Балкани”, и да намира общ език с другите държави от Западните Балкани. Нищо друго освен гъвкава политика и съобразяване с конюнктурата. Някои го умеят. Защо да се кара със съседи като може да мине преди тях по пътя към ЕС.
Всъщност темата за мигрантите толкова е болезнена в Европа, че не само падат правителства при избори, ами принуждава лидери да следват примера на Мелони, за да осигуряват подходящи, според тях, държави, където да изпращат депортирани т.н. бежанци. Канцлерът Шолц при неотдавнашно посещение в Централна Азия, Узбекистан и Казахстан, освен търговско-икономически въпроси е поставил темата и за мигрантите. В Узбекистан е подписал споразумение за улеснено приемане в Германия на високообразовани кадри. До 2035г на Германия ще й трябват поне 7 млн работници, а безработицата в Узбекистан е 8% т.е. 1.3 млн. Медии в Германия писаха, че е поискано и приемане на депортирани афганистанци в страната, но явно не е имало съгласие и вече се споменава, че Узбекистан щял да бъде само посредник за връщане в Кабул на мигрантите. По този начин се избягвало да има преговори с талибаните, които за Берлин са терористи. Решение се търси, защото след нападение с нож върху 3-ма души от афганистанец в Манхайм, гражданите на Германия са толкова гневни, че канцлерството на Шолц изобщо не му е в кърпа вързано през следващата година. Най-много да стигне до министър на финансите в коалиционно правителство, ако са верни прогнозите на вещи коментатори на политиките в Германия. Едва сега обаче излизат данни, че още през 2021г САЩ са правили опит да настаняват мигранти в страните от Централна Азия, но отпорът явно е бил сериозен. А дали са мигранти или радикализирани ислямисти е друг въпрос.
Видно е, че прехвърлянето на тежестта на даден проблем върху слаби, малки или зависими държави си е последователна политика на големите. Но Албания е решила, че може да извлича диденти, когато приема на малки порции задължения или поръчки от новите съюзници в името на стратегическите си цели. Като започването на преговорния процес за ЕС. А кой как е ходатайствал е друг въпрос. Както се казва, „на добър път”.
