/Поглед.инфо/ “Кобург е известна крепост на нацистките симпатии преди Втората световна война. През 1922 г. насилственото шествие "Zug Nach Coburg", организирано от НСДАП, се превръща в една от митичните точки, които отбелязват възхода на Хитлер и неговите поддръжници. Кобург е първият град, който избира властта на НСДАП и първият, който дава на Хитлер почетно гражданство.”
https://navicup.com/object/germany-grand-tour/coburg-236983/bg
Днешната публикация е интригуваща - повдига и крайчеца на завесата пред отношението на германските фюрери Хитлер и Гьобелс към двамата ни царе. Авторите на проучването - Стилиян Нойков и Валентин Радев, добросъвестно изнасят това, до което са се добрали. Макар да е оскъдно, то е много любопитно; някои не съвсем познати - и положителни, и отрицателни фактибез съмнение ще ви развеселят.
Предусещам, че би могло да се окаже доста интереснода се проучат симпатиите на Хитлер към градчето Кобург, в което цар Фердинанд е една от видните, ако не и най-видната, личности и без негово “да” или “не” трудно е могло да се направи каквото и да било. Не започва ли оттам приятелството му с Хитлер? Очевидно прочутият кобургски нос е надушил накъде вървят нещата в Германия, доста време преди те да се случат.
Като чета панегириците за Фердинанд по повод на заслуги (или поредни игри?) около обявяването на независимостта на България и хвалбите за днешните щения на бургаски големци да вдигнат негов паметник в града им, искам да им предложа една идея - дали не може да се вгради златно кюлче в него като символ на патологичното му сребролюбие. То е такова, че Хитлер го сравнява с това на тъй омразните му евреи. Да се чуди човек и да се мае кое е за предпочитане - Хитлер да те превъзнася или да те критикува? А що пък да не се намери и местенце за една хитлеристка свастика в паметника на Фердинанд? Справедливо ще е, нали.
Да не забравяме и проекта за нов паметник на цар Борис в началото на парка до езерото “Ариана”, който сега засега носи неговото име. И в него могат да се вградят немалко символи, (поне един)на пролятата кръв по неговото време, което тъй се величае сега.
Проектът за високия 4 метра паметник на цар Борис III. Е, могло е фигурата да е поне c още десетина метра по-висока...
Нека погледнем нещата право куме та в очи: реставрацията на монархофашизма у нас тихомълком набра скорост и къде ще ни отведе за пореден път този влак без спирачки, едва ли и господ знае.
Цар Борис III в тайните документи на Третия райх 1939 - 1943, Стилиян Нойков, Валентин Радев, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995 г.
Из предговора “Царят и фюрерът”
Личните контакти между цар Борис и Хитлер започват с визитата на царя в Германия от 28 февруари до 1 март 1934 г. Той пръв от всички държавни глави е официално поканен от избрания малко преди повече от една година райхсканцлер да посети Берлин. През следващите години до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. те се срещат още три пъти. По време на състоялата се през август 1936 г. лятна олимпиада в Берлин пребиваването на царя в Германия по покана на Хитлер е най-продължителното. Тогава той е обект на изключително внимание, като е постоянен почетен гост в ложата на Хитлер на Олимпийския стадион.
Царско присъствие в ложата на Хитлер на олимпийските игри през 1936 г. Доста накриво гледа Борис III. Снимка Клуб “Z”
И присъства на официалния прием, даден на 6 август с.г. в Държавната опера от правителството на райха. Междувременно Хитлер, който започва да цени умния и обаятел монарх, представител на една от най-изявените с богатите си традиции и най-широко разклонени владетелски фамилии в Европа, се убеждава, че ще бъде от голяма полза за Германия да спечели доверието на най-популярния човек в България: на цар Борис. За това способства и обстоятелството, че за своя авторитарен начин на управление цар Борис среща по-голямо разбиране в национал-социалистическа Германия, отколкото в западните демокрации. Същото важи и за ревизионистичните стремежи на България в резултат на несправедливия Ньойски договор, на които германското правителство гледа с нескрита симпатия.
Осезателно зачестилите лични контакти между двамата държавни ръководители през военните години (1939 - 1943) са естествена последица от създадените вече твърде тесни отношения между Германия и България. През този период те се срещат 7 пъти, и то изключително на немска земя: 17 ноември 1940 г., 19 април 1941 г., 7 юни 1942 г., 24 март 1942 г., 31 март 1943 г., 3 юни 1943 г., 14 август 1943 г. Германските официални съобщения за тези срещи, са крайно лаконични и по същество не говорят нищо. Така в информацията на Германската телеграфна агенция на 21 април 1941 г. се казва: “На 19 април 1941 г. фюрерът прие българския цар Борис. На 20 април царят отпътува за София” За следващата среща през юни 1941 г. същата осведомителна агенция съобщава: “На 7 юни фюрерът в присъствието на райхсминистърът на външните работи фон Рибентроп прие в Оберзалцберг българския цар Борис”. Известно е, че по молба на цар Борис, владеещ в съвършенство немския език, включително и диалектните му форми, всички разговори между него и Хитлер се водят насаме, без преводач, както се казва “на четири очи”, без те да бъдат протоколирани или поне да им е правен частичен запис. Всъщност изключване присъствието на трето лице по време на разговорите напълно отговаря на предразположения към скритост характер на царя. Ненапразно в едно свое изказване Хитлер много сполучливо характеризира българския монарх не като вълк, а като лисица, която “избирала най-вече такива такива пътища, където в случай на нужда можела да заличи своите следи”. Ето защо за съдържанието на тези водени в условия на пълна секретност разговори може само да се съди отчасти само косвено от съответните изказвания на немски и български политически дейци.
Видният германски юрист Хенри Пикер, който през Втората световна война, от края на март до началото на септември 1942 г. е командирован в Главната квартира на Хитлер със задача да регистира имащите “историческо значение за бъдещите поколения” изказвания (по скоро монолози) на Хитлер по време на обедите и вечерите в Главната квартира, отбелязва във водената хроника изразените по различни поводи мнения на Хитлер за цар Борис. Без съмнение те представляват определен интерес, защото от тях може да се съди за личното отношение на германския диктатор към българския владетел, изразяващо се със засвидетелстване на голямо уважение и дори респект пред него. Ето някои извадки от тях:
24 март 1942 г. вечерта. “Тази вечер шефът (т.е. Хитлер - б. а.) беше особено весел.Възможно е това да се дължи на събеседването му с българския цар Борис, който днес бе тук на държавно посещение и когото всички много уважават, още повече, че той винаги води със себе си едни и същи сътрудници и е много вежлив. Шефът обядва с него в шефския бункер заедно с Кайтел и Борман.”
-
април 1942 г., обед. “По едно време на обяда шефът започна да говори за личността на българския цар и подчерта, че в неговите очи Борис е все пак един истински истински мъж. Той изкарал добра школа при баща си цар Фердинанд. Защото цар Фердинанд бил най-умният монарх, когото той, шефът, някога в живота си познавал. Макар че неохотно се докосвал до цар Фердинанд, защото обичал парите повече, отколкото един евреин, при все това се налагало да се каже, че трябвало да му се възхищаваме заради неговата смелост и решителност. Ако на германския императорски трон сме имали него вместо Вилхелм 11, то ние положително нямало да чакаме до 1914 г. със световната война, а щели сме да ударим още през 1905 г. И както той като хитра лисица при общия разгром през 1918 г. намерил средства и начини да запази трона си за своя син, тъй щял да намери средства и начини да спаси Германия от катастрофа.... За разлика от поведението на другите монарси спрямо техните синове Фердинанд се отнасял строго със сина си Борис и го съсипвал от работа във всички области на държавните и военните дела. Така под ботуша на цар Фердинанд - тази стара лисица, Борис израснал като младо лисиче, което знаело как да се запази и при бурните балкански условия”.
2 април 1942 г. вечерта. “Българския цар Борис пак се проявил като хитра лисица. Когато му предложили да се грижат за него в Берлин, той помолил да пребивава там съвсем неофициално, като не искал да затруднява никого. Естествено в действителност той само искал да избегне да се измъчва от спазване на протокола. Тогава той не отишъл да гледа “Фауст” или някаква опера, а предпочел оперетите “Бедният студент” и “Граф фон Люксембург”, като при това се забавлявал царски.”
Изобщо не може да има съмнение в това, че изключителните интелектуални качества на цар Борис в съчетание с неговите безспорни дипломатически способности, неговата скромност, непринудения финес на неговите обноски и не на последно място личния му чар респектират германския диктатор, който за разлика от пренебрежителното отношение въобще към коронованите личности винаги се отнася с подчертано уважение към българския владетел. Това обстоятелство очевидно позволява на цар Борис да запази до голяма степен самостоятелност в мисълта и действията в отношенията си с германците.
Тук е уместно да се отделят няколко реда и за това как цар Борис изглежда в очите на една друга изключително влиятелна личност във висшата нацистка йерархия. Много пъти е писано за необикновената гъвкавост на цар Борис, за изумителната му способност да въздейства върху своите събеседници посредством деликатно вмъкнати ласкателства и с това да променя създаденото у тях неблагоприятно мнение за него. Убедителен пример за това дава не някой друг, а самият райхсминистър на пропагандата д-р Йозеф Гьобелс.
Известно е, че Гьобелс изпитваше силна антипатия към царе и аристократи. За него Хоенцолерните не струват “пукната пара”, италианската кралска фамилия е “нищожна и жалка”, а холандската кралица Вилхелмина е “неприятна жена”. Същото отношение към тези, в които тече “синя кръв”, намираме отбелязано в дневника му под датата 25 януари 1942 г., където той не се изказва твърде ласкаво и за цар Борис. “Някои сведения показват - пише той, - че антигерманското настроение сред известни правителствени кръгове в България започнало малко да нараства. Преди всичко цар Борис играел една малко двойна игра. Та той е голям хитрец, който очевидно под впечатлението на ожесточените отбранителни боеве на Източния фронт иска да потърси една задна вратичка, през която евентуално би могъл да се измъкне. Това е една много късогледа политика, която, разбира се, веднага ще се обърне в обратна посока, когато нашето настъпление ще започне отново.”
Само два месеца по-късно, когато в края на март 1942 г. се среща с Гьобелс в Берлин, цар Борис така омайва изпечения министър на пропагандата, че той коренно променя дотогавашното си мнение за българския монарх. На срещата, за която са определени само 20 минути, а всъщност продължава два часа, Гьобелс с безкрайно задоволство слуша, че неговите уводни статии във вестник “Дас Райх” са любимо четиво на българския владетел, че неговите аргументи са използвани от царя при различни случаи и че той навярно щял да преотврати поражението на Германия през 1918 г., ако тогава е бил министър на пропагандата . Това е напълно достатъчно за него, за да обрисува вече друг образ на Борис като “истински народен цар..., страстен почитател на водаческия гений на Хитлер..., симпатичен.” Ето как в дневника си си под датата 28 март 1942 г. във връзка с въпросното събеседване Гьобелс характеризира цар Борис:
“Цар Борис ме уведомява за желанието си, че искал да разговаря на спокойствие с мен. Ето защо вечерта му правя визита в двореца “Белвю”, където той е отседнал за няколко дни. Разговорът, който всъщност трябваше да продължи само 20 минути, се проточи повече от два часа. Царят е изключително любезен и се завръща от фюрера, изпълнен с нови идеи, предложения и инициативи. Този път фюрерът подробно го информирал за всички интересуващи го въпроси.
Борис е страстен почитател на водаческия гений на Хитлер. Той го смята чисто и просто за един Божи пратеник. Той проявява извънредно голямо разбиране по отношение на моята работа. Той я следи с един толкова жив интерес, че аз съм направо удивен от всичко това, което той знае и за което пита. Моите статии във в. “Дас Райх” спадат към неговото редовно четиво. Дори той - както ми заявява - си служи с изложените там аргументи при всичките дипломатически разговори. Той се възхищава от изтънчеността на психологическото ръководство на германския народ, което, както той казва, се намира в най-ярко противоречие с това през Световната война.
Той е истински народен цар. Той ми разказва как пътува из българските села, без да бъде разпознат, за да се ориентира за настроенията на народа. Без съмнение преди известно време то е било още русофилско, обаче под влиянието на германските войски то видимо се е променило на наша страна. Сега царят констатирал едно силно германофилство дори в тези райони на страната, които отдавна били известни със своето русофилство. Той е щастлив заради това, че фюрерът не очаква от него нищо повече освен да представлява стабилизиращ фактор на Балканите. Фюрерът постъпва извънредно щедро към България, макар че България не може лесно да вземе активно участие във войната.“
Прекрасни впечатления от срещите си с цар Борис изразяват също така Рибентроп, Гьоринг, фелдмаршалите Кайтел, Браухич, Лист и много други германски меродавни фактори.[…]
Из публ. във в. "Утро", С., 21 март 1931 г.
Бивш български цар – германски държавен пенсионер
При второто четене на военния бюджет комунистическият депутат Книпенбергер изнесе тайните финансови връзки на живеещия в Кобург бивш български цар Фердинанд с германското правителство. Той се позова на едно поверително писмо на Финансовото министерство. Според служебната стенограма на Райхстага от 19 март т.г. Книпенбергер е казал дословно:
"Всички осигурявания, които бяха обещани на царя през 1915 г. по повод неговото влизане във войната, са изпълнени напълно. Това значи, че на царя е казано: ако тръгнеш с нас, ще получиш толкова и толкова. Това е, което по-късно наричаха верността на Нибелунгите. Царят е получил сумата 25 милиона марки. Въз основа на това плащане той е потвърдил писмено, че с това са изпълнени обещанията на германското правителство от 1915 г.
Въпреки тази писмена декларация царят се е опитал отново да получи нови средства от германската държава. Молбите му са подкрепени от Външното министерство и Бюрото на председателя на Райха. Като се има предвид общоизвестната търговска обиграност на царя и на неговия адютант и финансов съветник генерал Петър Ганчев, не може да се приеме, че сумата от 25 милиона марки е била вложена в банкови сметки или спестовни каси, а по всяка вероятност в скъпи вещи, ценни книжа или девизи. Въпреки че с изплащането на тази сума царят е бил окончателно удовлетворен, германското правителство е отстъпило на повтарящите се настоявания и отново му е изплатило на два пъти чрез пълномощния министър Грюнау един милион марки. Освен това е била заплатена и още една малка сума, която не е отбелязана в документите.
С встъпването в длъжност на сегашния президент на Райха Хинденбург царят е представил отново настоятелна молба за по-нататъшни плащания. Кабинетът се е отзовал на тази молба и решил да му се осигури веднага една годишна рента от 60 000 марки, платима първия път веднага, а за в бъдеще това да става на 1 април всяка година.
Тази сума бе много малка за царя и той я отказа. В отговор на новите постъпки относно размера на рентата кабинетът реши да я увеличи на 100 000 марки. Царят отказа да приеме и тази сума. Въз основа на нови преговори кабинетът реши рентата да се увеличи на 120 000 марки и да се отпуска пожизнено."
Въпреки големия отзвук на тези съобщения на Книпенбергер правителство продължава да пази пълно мълчание. Необходим бе един втори удар, за да може да си развърже малко езика.
На 25 март т.г. при третото четене на бюджета на Финансовото министерство комунистът Тоглер запита според служебната телеграма:
"С какви средства от Министерството на финансите, Министерството на външните работи, бюджетът на канцлера или на президента е бил изплатен бланкочек на Райхсбанк на сума 500 000 марки, който пълномощникът на българския цар генерал Ганчев е осребрил на 25 февруари 1931 г.
[...]
Много богатият български цар Фердинанд като добър фамилен баща не вложи своето собствено състояние в страната на обичните си поданици, а в Английската банка в Лондон. Когато през 1915 г. той възнамеряваше да започне война против Сърбия за уголемяване на страната си, бяха водени преговори с германското правителство, за които и сега не е оповестено нищо автентично. Положително се знае само, че Фердинанд е бил склонен да не изтегли своите влогове от Английската банка, тъй като това би породило най-голямо съмнение у Съглашението. За да се откаже от това, бе му осигурено едно обезщетение.
Според твърдението на двамата оратори бившият цар е получил досега от държавните средства следните суми:
1. През 1921 г., т.е. в началото на инфлацията, еднократно обезщетение от 25 милиона марки, за което тогава е заявил, че е задоволен.
2. На два пъти досега на неизвестни дати по 1 милион марки чрез посредничеството на пълномощния министър Грюнау.
3. Един път му е била изплатена неизвестна сума.
4. На 29 март 1931 г. 500 000 марки чрез посредничеството на генерал Ганчев.
5. Една пожизнена годишна рента от 120 000 марки.
[...]
Особено възмутително изглежда обременяването на държавните финанси с една продължителна рента.
Естествено има известна трагедия в съдбата на седемдесетгодишния бивш цар - от висините в пропастта. Обаче какъв бе той, ако не един хазартен играч, който влезе във войната, без да бъде принуден? Той заложи на губеща карта. Това той следва да заплати.
Но германският народ не следва да заплаща погрешните сметки на чуждите монарси...
X. И. Герлах
Публ. във в. "Ди Велт ам монтаг", Берлин, 13 април 1931 г. и в. "Дума", 9 август 1990 г. (С. Хаджихристов, Милиони марки за Фердинанд. Неизвестни факти за монарха).
*Черно на бяло
