/Поглед.инфо/ Заплахата от нахлуването на Русия в Украйна, която тревожи САЩ и Европа от няколко месеца, изобщо не тревожи украинските военни, казва Филип Гелие, специалният кореспондент на Le Figaro в Донбас. Както съобщава журналиста, местните експерти не виждат никакви признаци за придвижване на руски войски близо до границата и подготовка за офанзива. Въпреки това Киев се възползва от опасенията на САЩ, за да поиска от Вашингтон повече военна помощ и да доближи перспективата за присъединяване към НАТО.

От охранителния си пост Золоте 4, на 600 метра от фронтовата линия, 23-годишният Сергей, лейтенант от 24-та отделна механизирана бригада на украинската армия, не вижда подготовка за настъпление на руските сили, пише специалният кореспондент на Le Figaro в Донбас Филип Гелие.

„Не е имало движение на техните войски, нямаме признаци, че се готвят да започнат офанзива“, казва войникът, седнал пред компютърен екран, който показва изображения от камерите за наблюдение, поставени на фронтовата линия. Както обяснява журналистът, „те“ са „сепаратистите от Луганската народна република“. По думите на военните, всяка вечер опонентите започват да обстрелват украинския лагер с неясни цели, при това няма комуникация между страните.

Както припомня авторът на статията, от пролетта на миналата година американските разузнавателни агенции многократно идентифицираха и снимаха движението на войските, както и натрупването на военна техника от руската страна на границата, на около 200 км от границата на Украйна.

„Имаме надеждна и достоверна информация, че руските сили натрупват мощта си с цел въоръжена инвазия“, казва американски източник в Украйна. Именно тази „присъда“ предизвика мощната дипломатическа дейност на Съединените щати, която досега практически не е довела до резултати, отбелязва журналистът.

В същото време украинците, които са в челните редици на конфронтацията с Русия, останаха в кулоарите на дискусията, въпреки че им беше обещано, че „нищо, свързано с Украйна, няма да се решава без Украйна“. Въпреки това Киев се възползва от възможността да поиска от Вашингтон повече военна помощ и да се опита отново да номинира своята кандидатура за членство в НАТО, отбелязва Le Figaro.

Както подчертава журналистът, никой в Украйна не рискува открито да противоречи на Съединените щати, тъй като страната, която е в хладни отношения с „руския по-голям брат”, няма друга алтернатива, освен на всяка цена да привлече подкрепата на САЩ. С приближаването на фронтовата линия обаче за украинците става все по-трудно да подкрепят опасенията на Запада, пише журналистът.

„Не можем да влезем в главата на руснаците, за да оценим риска от инвазия“, каза предпазливо съветникът на президента Зеленски Андрий Ермак от Киев, на 730 км западно от Донбас. „В момента не виждаме никакви движения или подкрепления, които да показват намерение за атака“, казва и бригадния генерал, командир на оперативно-тактическата група „Север“ Дмитрий Красилников от Северодвинск, на около 50 км от линията на съприкосновение.

„Няма промяна в позициите им и няма признаци, че се подготвя инвазия“, потвърждава и полковник Сергей Поступацки от оперативния щаб южно от Лисичанск, на 12 км от вражеските батареи.

Цялата верига на украинското командване, от върховете до старши лейтенанта Сергей, изглежда напълно спокойна, посочва кореспондентът, като отбелязва обаче, че това спокойствие може да се окаже и слепота.

Както се твърди от Белия дом, Москва е проникнала в Украйна с „диверсанти“, натоварени да й осигурят претекст за нахлуване. Съобщава се също, че нови сателитни снимки показват танкове Т-72 и ракети с малък обсег на действие "Искандер", превозени с автоколони от руския Далечен изток.

„Ние сме наясно, че концентрацията на сили в Русия показва реалността на заплахата“, анализира ситуацията генерал Красилников и добавя, че не може да каже за какво са тези приготовления. Ако инвазията беше насрочена за "средата на януари до средата на февруари", както казват служители на американското разузнаване, този високопоставен наблюдател щеше да регистрира повишена активност зад вражеските линии: движения на войски, артилерийски подкрепления, увеличаване на броя на разузнавателните полети - но нищо подобно.не се виждаше на екрана на радарите му.

„Украинският парадокс: заплахата от инвазия, която толкова ужасява американците и европейците, изглежда не се приема сериозно от почти никой на сцената, където тя би следвало да се развие“, отбелязва с изненада Le Figaro. „Не вярвам, че Русия ще ни нападне. Тяхното военно натрупване е просто провокация, предназначена за Запада“, казва Сергей Гармаш, представител на евакуираните в Тристранната контактна група за Донбас.

Павел Кириленко, председател на регионалната военно-гражданска администрация в Донецк, споделя същото мнение: „Натрупването на руски сили е доказано, защото ние следим всички техни действия и дори жестове. Но основната им мотивация е да получават облаги на геополитическо ниво“, каза украинският служител.

„Това спокойствие е още по-изненадващо, като се има предвид, че източната част на Украйна е в състояние на истинска война“, отбелязва журналистът. Тази война продължава повече от осем години и доведе до смъртта на 13 000 цивилни и войници само от украинска страна. Всеки ден 800 наблюдатели на ОССЕ в цялата страна регистрират между 130 и 190 нарушения на примирието по линията на съприкосновение, където в зоната на попаденията на снарядите все още живеят над 600 000 души.

„Това е зигзагообразна криза“, каза дипломатически източник. Сепаратистите гледат само към Киев, Киев – към Москва, а Москва – към НАТО. Лидерският екип обаче изглежда е по-загрижен за вътрешните си кавги и разправиии с олигарсите, отколкото от евентуалната руска инвазия, добавя дипломатът.

Въпреки че по-голямата част от украинските военни в Донбас не вярват във възможна атака на Москва, те са уверени, че в случай на конфликт украинската армия ще може да даде достоен отпор на врага. Украинците смятат, че времето работи в тяхна полза, че усилията им за икономическо развитие задълбочават пропастта със сепаратистки райони, което в крайна сметка ще доведе до намаляване на проруските настроения.

„Ето защо бунтовниците затрудняват преминаването и затварят контролно-пропускателните пунктове. Те не искат хората да видят колко по-добре е тук“, казва Кириленко, позовавайки се на собствения си опит: родителите и брат му решават да останат на вражеска територия, а той не ги е виждал от четири години.

Превод: ЕС