/Поглед.инфо/ Администрацията на Обама няма да одобри плана на Путин за голяма коалиция с Москва, Техеран и Дамаск за постигането на резултати, но степен на координация е нужна.
Много външни наблюдатели гледат на руската намеса в Сирия, като начин за президента Путин да намери път за преговори с Барак Обама преди срещата на ООН в Ню Йорк. Има частица истина зад това. За да бъде ефективна, дипломацията трябва да е подкрепена от факти и Москва започва да ги създава- пред лицето на американците, които започват да се тревожат все повече. Въпреки това принудителната дипломация е друга форма на дипломацията.
Засилването на руските действия в Сирия, не трябва да се свързва само със срещата в Ню Йорк. Дори и без нея, Москва щеше да изпраща повече оръжия и инструктори в Сирия. Докато ИД разширява контрола си в Сирия, това е заплаха за режима от Дамаск, подкрепян от Путин. Така План А на Москва е да помогне на Асад да запази крепостните си постове; План Б е да му се помогне да защити анклавът на алевитите около Латакия.
Помощта на Кремъл в Сирия се обяснява, като ИД се счита за опасност за самата Русия и Путин гледа на Асад, като на някой, който се изправя пред опасността и няма да се откаже. По-добре е да се биеш с врага навън, като подкрепяш съюзник, отколкото да се налага да водиш боеве в Кавказ или Централна Азия. Важно е също така, да не се появяваш слаб под натиск: по думите на Путин „слабите ги бият“.
Разширяването на руските действия в Сирия крие своите рискове. Лидерите на Русия помнят Афганистан. Въпреки това от Кремъл със сигурност калкулират рисковете и очевидно смятат, че могат да ги управляват. Русия изпраща съветници, технически експерти, екипи за опериране с оръжейни системи, персонал и вероятно ще изпрати пилоти, но не и полеви войски: про-правителствените сили на Асад ще продължават да бъдат сирийци и иранци.
Друг риск е потенциалния сблъсък със САЩ и съюзниците ѝ, които дълго време нападат ИД в Сирия и могат да бомбардират сили на Асад, сред които да попаднат руски военни. Руските оръжия и самолети могат да отвърнат на сирийската опозиция.
Дипломатически сблъсъка също е възможен: от Вашингтон са бесни на политиките, извършвани от Москва. Кремъл продължава да стои твърд по този въпрос и очаква Белия дом да приеме Русия, като част от преговорите за бъдещето на държавата.
Москва се надява сътрудничеството със САЩ и Запада по отношение на Сирия да смекчи конфронтацията заради Украйна, което е приоритет за Путин. Точно след срещата в Ню Йорк се очаква в Париж да се срещнат Путин, Меркел, Оланд и Порошенко.
Досега реацията от западни медии и лидери по отношение на руските действия в Сирия е бил негативен. От емоционална гледна точка е разбираемо. Действията на Москва поставят администрацията на Обама в трудно положение. Русия не търси разрешение от Вашингтон, за да направи нещо в Украйна или Сирия. Видно е, че Москва развива политико-военното си присъствие в Близкия Изток.
Въпреки това, в един по-дълбок смисъл руските, американските, европейските, иранските, саудитските, китайските и индийските интереси са на една страна срещу врага, който заплашва всяка една от тези държави. Всички са съгласни, че ИД трябва да бъде победен, дори да са несъгласни, как да се случи това. Сирия, по начина по който е била през последните 70 години не може да се възстанови. Тя трябва да се сглоби наново. Това може да се случи само със съдействието на правителство и опозиция, Запада и Русия.
Автор: Дмитри Тренин, директор на московския център Карнеги
Превод: Евгени Рушев