/Поглед.инфо/ На 30 юни американският президент Доналд Тръмп и председателят на Държавния съвет на КНДР Ким Чен-ун проведоха среща в демилитаризираната зона на границата на Северна и Южна Корея.
„Чудни са делата божии“, сигурно е казал папа Франциск, обръщайки се към тълпите вярващи на 1 юли във връзка с почти неочакваната среща на президента Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен-ун. Трябва да се припомни, че на последната си пресконференция след срещата на високо равнище на Г-20 Тръмп неочаквано се обърна към журналисти с размисли за предстоящото пътуване до Южна Корея, веднага след срещите в Осака. И това предстоящо пътуване не му даваше никакви специални предимства. И тук трябва да си припомним целия епос на Тръмп с КНДР. В края на краищата, веднага след встъпването си в длъжност, 45-ият президент на САЩ започна да проклина младия севернокорейски лидер с различни лоши имена и думи. „Смрадльо“ - не беше най-обидният термин. И Ким отговори на възрастния Тръмп с еднакво дразнещи думи, като същевременно засили изпитанията на своите междуконтинентални ракети и ядрени устройства. Тръмп в отговор много скоро, бесен, изпрати три самолетоносачни ударни групировки едновременно със заплахи да „счупи“ Пхенян. Корабите отидоха до бреговете на Корейския полуостров, но след това вместо да удрят, те се обърнаха някъде, а Тръмп загуби политическото си реноме. След това, за да се измъкнат от тази севернокорейска яма, Тръмп и неговите съратници започнаха мирни убедителни предложения да постигнат споразумение и да разрешат конфликта. Тази маневра беше успешна. Ким отговори на американските предложения, защото той беше действителният победител в този първоначално неравен дуел. Имаше срещи и преговори с някои обещания. Но Тръмп не се реши на отмяна на санкциите, изолиращи КНДР. А Ким остана на своите позиции, с таен ядрен потенциал. Всичко замръзна. Тръмп се обърна да заплашва Иран. Но там той се провали. И сега, след срещата като част от Г-20, той трябваше да отиде в Сеул и да каже нещо, но нямаше преди това постигнати успех.
Трябва да се каже, че Тръмп и неговият кръг вече в Г-20 започнаха да използват много меки и хвалебствени характеристики по отношение на всички свои потенциални опоненти: от КНР и Руската федерация до КНДР и Иран. Очевидно беше, че Тръмп и неговата компания трябваше да се подготвят за предизборната кампания и да се представят положително пред своя избирател. И на последната пресконференция в Осака Тръмп, в дълбок размисъл, внезапно изрази желанието си да види Ким Чен-ун на неговата територия. Освен ако, разбира се, Ким не желае. И севернокорейският лидер отговори положително, въпреки че в сегашната ситуация той можеше да предложи някои от собствените си условия. И се започна.
Тръмп летя до Сеул, видя южнокорейския президент, след което се втурна в демилитаризираната зона, където американският президент се срещна с Ким с приятелска прегръдка и направи символичен граничен преход. Сензацията се случи. И политическото реноме на президента-клоун Тръмп е спасено.
Изглежда, че всичко това се е развило и се е случило само по себе си. Но не. Присъствахме на последния етап от работата на китайската дипломация. В края на краищата кутията беше отворена много просто: Си Цзинпин и неговите сътрудници, в подготовка за Осака и решителната среща с Тръмп относно тарифите на Вашингтон и други претенции, направиха блиц пътуване до Пхенян, където китайската страна буквално изви ръцете на своя младши партньор по целия спектър от въпроси, които Вашингтон поставя пред Пхенян. Това е „подаръкът“, който китайците са направили на Тръмп. По време на тайните преговори с Ким Чен-ун са му били казани сурови думи, а гостите от Пекин са имали всякакви основания да го направят, тъй като икономическият живот и енергията на КНДР зависят изцяло от Китай. Така че, по време на затворената част от преговорите в Осака, Пекин даде ясно да се разбере на Вашингтон, че, ако Съединените щати се откажат от 25% увеличение на митата и от технологичния контрол върху индустрията на КНР, тогава и КНДР ще приеме условията на Съединените щати, или „лошото им поведение“ ще унищожи предизборната кампания на Тръмп в партньорство с Демократическата партия на САЩ, която максимално ще се възползва от „излагането“ на Тръмп на Корейския полуостров с ядреното разоръжаване на Пхенян. Това е подаръкът и в същото време „лостът на принудата“, който Пекин подготви и приложи за Вашингтон. Механизмът работи. Съединените щати се решиха на примирие в „търговската война“. Именно това - като се вземе предвид отново предизборната кампания - китайските комунистически стратези изложиха на масата, като предложиха Тръмп да намали натиска си и в замяна да получи послушна Северна Корея. Блестящ ход.
Но както показаха неотдавнашните събития, фокусниците от ЦРУ също не са останали длъжни, разпалвайки студентски бунтове в Хонконг. И започна „веселбата“. Какво ли ще последва?
Превод: В.Сергеев