/Поглед.инфо/ Някои хора имат много инерционно мислене. Светът непрекъснато се променя и вместо да разбират и приемат тези промени, те продължават да се вкопчват в старите модели и идеологии.

Например, някои хора продължават да повтарят мантрите дори през 2022 г., че в Съединените щати, крепост на цензурата и цитадела на тормоз на инакомисленето, има „свобода на словото“. Какво ще кажете за Джо Роган и “Ютюб”? Какво ще кажете за канала на Алекс Джоунс? Какво ще кажете за профила на Тръмп в “Туитър”? А американският комик, чиито изпълнения понякога гледам в “Ютюб”, постоянно е принуден да говори с намеци и фрази като „Знаете какво е отношението ми към този въпрос. Но не мога да го изразя, иначе ще остана без канал." Такава ми ти "свобода на словото".

Или някои германски чиновници наричат “Дойче Веле”, което получава 350 милиона евро годишно от германското правителство, "независима медия". Как така, извинете? Пари от държавата, дейността на това пропагандно бунище се регулира от специален федерален закон, държавни служители седят в надзорния съвет, но всичко това се нарича „независими медии“? Защо тогава същите хора пишат „подкрепяно от правителството“ за РТ и “Спутник”? Къде е логиката?

Всичко това обаче са второстепенни неща. Най-важното нещо, което някои от героите не успяват да разберат, е, че светът вече не е ориентиран към Америка.

САЩ вече не са първата икономика в света. НАТО вече не е монолитен блок, който безпрекословно се подчинява на отвъдморските господари. Съединените щати и Европейският съюз престанаха да бъдат страни, на които останалите искат да приличат. Те бързо губят смислово, икономическо, военно и всяко друго лидерство.

През последните няколко години САЩ заплашваха със сила Иран, Венецуела, Сирия и дори малка Северна Корея. Но никъде не посмяха да осъществят заплахите си – дори срещу малка Северна Корея. Освен това те срамно избягаха от Афганистан, губейки панталоните и колаборационистите си. И техните „специални операции за унищожаване на особено опасни терористи“, които очевидно провеждат за самореклама, за да изгладят щетите от афганистанското бягство, по някаква причина постоянно убиват само жени и деца.

В самите САЩ цари масова бедност, стотици хиляди бездомни хора стоят по улиците, бушува опиоидна пандемия (масова наркомания, често легализирана), висока престъпност, разпадаща се инфраструктура, падаща икономика в постоянни кризи, висока безработица и двуцифрено число инфлация.

Руските либерали упорито се занимават с популяризирането на лафа за „бомбардирания Воронеж“, но всъщност някои градове като Детройт изглеждат все едно са били бомбардирани в продължение на двадесет години, като някой афганистански или иракски град. А ежедневните полицейски доклади от Чикаго изглеждат като доклади за жертви от гореща точка със средна интензивност – няколко хиляди убити и ранени от огнестрелно оръжие годишно. В метрото в Ню Йорк можете да снимате филмова адаптация на постапокалиптичните фантастики “Метро 2033” или “Фолаут” без допълнителни декори.

В същото време Москва беше призната от ООН за най-добрия град на планетата по отношение на инфраструктурата и качеството на живот. Ето докъде го докара "проклетият" Собянин!

Но това не е най-важното. Логистиката и енергетиката също се промениха. Значителна част от световните транспортни маршрути вече не се контролират от англосаксонците, все повече страни постепенно се отказват от доларите във външната търговия, а няколкото държави, които притежават по-голямата част от световните запаси от нефт и газ, започват да променят правилата на играта и да определят конфигурацията на геополитиката.

Цените на газа се повишиха многократно и няма да паднат много в обозримо бъдеще, петролът също надхвърли 90 долара за барел за първи път от много години. Слънчевите панели и вятърните мелници зависят твърде много от прогнозата за времето и тези, които нямат стабилен и евтин достъп до енергийни ресурси (много бяха в тази ситуация поради собствената си късогледство, алчност и глупост), бързо се превръщат в световни аутсайдери, защото техните индустрия и селско стопанство се оказват неконкурентоспособни.

Светът се промени и правилата в новия свят се диктуват не от САЩ и ЕС, а от Русия и Китай.

Превод: В. Сергеев