Алжир и Русия: За визитата на Лавров

/Поглед.инфо/ Предистория

Отношенията между Алжир и Русия се характеризират с цялостност след независимостта на северноафриканската страна. През 1962 г. Съветският съюз обявява установяване на дипломатически отношения с независим Алжир. Алжир от своя страна призна Руската федерация през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз. Последваха посещения на лидерите на двете страни, като се започне от покойния президент Абделазиз Бутефлика, който посети Русия през 2001 г.

След това, през 2006 г., руският президент Владимир Путин направи официално посещение в Алжир, на което бившият президент на Алжир отговори с второ официално посещение в Москва през 2008 г.

Значителна роля в близките отношения изигра фактът, че Съветският съюз беше сред най-видните страни, които подкрепиха политически и военно освободителната война на Алжир и стана първата страна в света, признала временното алжирско правителство.

От 60-те години на миналия век започва икономическото сътрудничество между Алжир и Съветския съюз, който предоставя заеми за икономическото развитие на Алжир, който пък току-що се е появил след 130-годишната колонизация.

С помощта на Съветския съюз в Алжир бяха реализирани големи проекти, включително металургичните заводи в Ел Хаджар и Анаб, водноелектрическата централа в Джиджел, газопровода Рар-Хаси-Месауд и язовир Бани-Зейд.

Освен това алжирската петролна компания Sonatrach има близки отношения с руски енергийни компании като Газпром и Лукойл и някои други. Двете страни подписаха редица споразумения за стратегическо сътрудничество в много области.

От друга страна, Алжир е свързан с европейския континент с три тръбопровода за транспортиране на газ от огромното находище Хаси Рмел в южната част на страната и другаде, единият от които спря преди няколко месеца, а два тръбопровода все още са в експлоатация.

Газова дипломация

От началото на руската специална военна операция в Украйна европейските очи се насочиха към алжирския газ, за да компенсират недостига, който може да възникне, но, както признава Алжир, той не може да отговори на нуждите на Европа. Алжир не може да замени руския газ по проста причина - има голяма разлика в производството между двете страни.

Алжир изнася в най-добрия случай от 20 до 30 милиарда кубически метра за Италия и около 12 милиарда за Португалия и Испания и още по-малко за Франция, Турция, Гърция и други страни.

Беше казано, че „обемът газ, който Алжир изнася годишно за Европа, надхвърля 42 милиарда кубически метра и един руски газопровод може да изпомпва тези обеми“.

Експерти смятат, че в момента няма държава, която да замени руския добив на газ. Има само опити на Европа да намали зависимостта от руския газ чрез други източници като Алжир, Катар и САЩ.

Въпреки че Алжир има способността да изпомпва повече газ към европейския континент, той избра да остане неутрален и да даде приоритет на дипломатическите си отношения с Русия.

Заетата позиция от Алжир демонстрира силата на отношенията между страните.

Военните връзки между Русия и Алжир

Москва е първият доставчик на оръжия за Алжир и наблюдатели оценяват, че сделките между страните възлизат на милиарди долари през последните години.

Алжир закупи от Москва самолети Сухой и МиГ, транспортни самолети за превоз на войници, хеликоптери и танкове, както и шест подводници и модерни системи за противовъздушна отбрана.

Алжир е третият по големина вносител на руски оръжия в света, докато Русия е историческият източник на оръжия за Алжир. Страната купува повече от 60% от оръжията си от Москва.

Причините за концентрацията на алжирската армия върху руските оръжия в техния военен арсенал се приписват от експертите по сигурността на „отказа на американците и забавянето им да предоставят на Алжир военни системи“.

През 2001 г. Алжир и Русия подписаха споразумение за стратегическо партньорство за сътрудничество в много области, като военни, търговски и енергийни, а алжирската армия е почти напълно оборудвана с руски оръжия и оборудване.

Алжир сключи и редица военни сделки с Русия, най-важната от които беше споразумение, подписано от Путин през 2006 г. по време на посещението му в Алжир, след което военните договори продължиха, а Русия стана основният доставчик на оръжия за Алжир.

Визитата на Сергей Лавров

Руският външен министър Сергей Лавров се срещна миналата седмица с президента Абделмаджид Тебун. Той благодари на Алжир за позицията му по украинската криза и приветства нейната "чувствителност", описвайки арабската позиция като "балансирана и обективна".

Алжир непрекъснато потвърждава придържането си към принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави и необвързаност с която и да е страна във въоръжени конфликти, както и постоянната си готовност да даде приоритет на езика на диалога пред езика на оръжията.

Официалната позиция на Алжир за руската СВО в Украйна

Алжир е известен със своето придържане към свещения принцип във външната политика и международните отношения, който е да се въздържа от намеса във всякакви конфликти и ненамеса във вътрешните работи на държавите.

Тази позиция е залегнала в Конституцията на страната, член 31, който гласи, че „Алжир работи за подкрепа на международното сътрудничество и развитие на приятелски отношения между страните на основата на равенство, взаимни интереси и ненамеса във вътрешните работи“.

Страната приема принципите на Устава на Организацията на обединените нации и нейните цели. В този контекст позицията на Алжир относно специалната операция в Украйна беше ясна. Директорът на комуникациите и информацията на Министерството на външните работи Абделхамид Абдауи в изявление пред местната преса, публикувано на 6 март, каза, че „политиката на алжирската държава е да се въздържат от участие във всеки конфликт, в който искат да го плъзнат."

Очаквани цели от визитата на руския външен министър

Руският външен министър Сергей Лавров каза в изявление за пресата след среща с президента на Алжир Абделмаджид Тебун, че „Русия, Алжир и всички страни износителки на газ са се съгласили да спазват предварително подписаните договори“.

В тази връзка икономическият експерт Ахмед Ясин обясни, че Лавров „разбира, че Алжир е под много силен натиск от европейските партньори да увеличи износа на газ към европейските пазари, както и от Франция и Съединените американски щати след посещението на Блинкен, който пристигна от тази цел."

"Предвид тези обстоятелства той напомня на Алжир и други страни, че има квоти, които държавите трябва да спазват, и вижда, че Алжир няма да навреди на добрите си исторически отношения с Русия."

Политическите анализатори споменаха споразумение между Алжир и Русия от 2001 г., което е споразумение за стратегическо партньорство за сътрудничество в няколко области, предимно в отбраната, енергетиката и търговията. В този контекст беше казано:

„Дошло е времето да се възроди този 20-годишен договор в светлината на настоящите политически промени, включително тези, които се случват между Русия и Украйна, и да се изгради нов международен ред, основан на многополярност, не едностранчивост, американска и западна хегемония. Сътрудничеството трябва да се разшири."

По този начин алжирско-руското сътрудничество надхвърля чисто военното.

Анализаторите смятат също, че президентът Путин ще поиска от Тебун да бъде един вид посредник между Русия и французите с носталгиращите по отношенията с Алжир американци. Тоест да предадем на Запад сигнал, който не беше чут по-рано, през декември 2021 г.

Превод: СМ