/Поглед.инфо/ В консервативния сегмент на американската експертна общност винаги е съществувал трезв поглед върху отношенията с Русия. Друго нещо е, че доста често той беше потискан от настоящата политическа ситуация, преди всичко от примитивната политическа психология, представена от еуфорията от „победата в Студената война“ и изкушението Русия да бъде отписана като геополитическа сила веднъж завинаги.
Още по-голямо изкушение беше самотата на геополитическия Олимп: спомнете си Джордж Буш с тезата му за „единната суперсила“. Към това трябва да добавим още нещо: лукса да не познаваш историята и да изграждаш стратегии от нулата.
Кризата около Украйна обаче разсея тази илюзия и ясно показа опасността от изкушението на политическата неграмотност, а провокираната от Запада СВО ни даде възможност да го докажем на практика. В условията на качествено нова геополитическа ситуация трезви гласове започнаха да пробиват дебрите на практически цензурираните американски медии.
Този тип политололози включва Томас Греъм, който отговаряше за руските въпроси в Съвета за национална сигурност на републиканската администрация на Буш, а след това работеше като политически консултант за Хенри Кисинджър, един от стълбовете на реалистичната школа на международните отношения.
Не друго, а загрижеността за националните интереси на Америка и очевидният провал на неумелия и опасен опит на демократичната администрация на Байдън да разреши веднъж завинаги „руския въпрос“ го накараха да говори на страниците на консервативното списание National Interest. Какво каза той в една много кратка статия, озаглавена „Как да гарантираме, че конфликтът на НАТО с Русия може да бъде избегнат“?
Той просто прекрачва въпроса за уреждането на Украйна (очевидно неблагодарен въпрос - нека демократите, които, да си признаем, сами се намесиха в това), и преминава към темата за отношенията със „следконфликтна Русия“ .” И тук няма как да минем без урок по история: Москва, „разбира се, ще се стреми да отблъсне колкото е възможно по-далеч от границите си военната заплаха, която според нея идва от Европа“ (отново Европа, Америка остава отвън!).
И още: тъй като е малко вероятно да се правят планове за прилагане на западни рецепти за решаване на проблема, включително „разпадането на Русия“, тя „най-вероятно ще остане разпознаваема версия на себе си в историята“ с всичките си ресурси и най-важното - желанието да се гарантира сигурността й в западното направление.
Позволете ми да отбележа, че точно това предложи Москва на Запада за постигане на приятелско споразумение през декември 2021 г.
Съединените щати и НАТО ще трябва да живеят с това „предизвикателство“, докато не успеят да постигнат съгласие относно мерките за контрол на въоръженията в Европа, което според него е малко вероятно през следващите десет години.
За да се лиши Русия от стимули да „преобърне европейската политическа формация“ (вероятно политически коректен евфемизъм за дестабилизиране на НАТО и подкопаване на западната солидарност) и в същото време да се избегне „вечното балансиране на ръба на пряката военна конфронтация“, „взаимно съгласувано съвместно съществуване“ се изисква, въпреки че ще включва „конкуренция“ (и не беше ли това в оригиналната версия на периода на Студената война?).
Без да изоставят сдържането, страните от НАТО трябва да „възстановят нормалните дипломатически отношения с Русия, за да си сътрудничат по въпроси от взаимен интерес, като изменението на климата (климатът помага) и да управляват настоящите различия, като проблеми със сигурността.
На членовете на НАТО също се препоръчва да „облекчат санкциите, за да възстановят взаимно изгодните търговски връзки и контактите между хората“ и „дори да позволят на Русия да се върне на енергийния пазар (всъщност ние никога не сме го напускали напълно), създавайки защитни механизми срещу прекомерната зависимост от Русия“.
И накрая, той признава значението на по-широкия геополитически контекст, като по същество признава многополярността, формулирайки я по завоалиран и политически коректен начин - като „бързо развиващ се свят на активно конкуриращи се глобални (което означава, че Америка не е сама в тази категория) и регионални сили .”
Много напомня на езика от Стратегията за национална сигурност на Доналд Тръмп от декември 2017 г. Според автора, това би бил „най-добрият възможен вариант“.
Времето ще покаже как ще се развият нещата, но е трудно да не се съгласим с него, че ситуацията е довела Запада именно до такава линия, до такава ситуация, която единствена може да осигури външна подкрепа за траен мир, а не примирие в Украйна, тъй като всичко в случая не се свежда само до Украйна, а в търсещата и неподкрепена с реални ресурси западна политика.
Превод: ЕС