/Поглед.инфо/ Светът е на прага на глобален пожар. В събота сутринта САЩ и Израел започнаха мащабна военна операция срещу Иран, поразявайки ядрени обекти и правителствени центрове. Техеран отвърна с безмилостен хиперзвуков удар. В анализите на Андрей Резчиков и Евгений Поздняков се разкрива логиката на този сблъсък, който цели пълна реорганизация на световния ред.

„Епична ярост“: Нощта, в която Близкият изток пламна

В ранните часове на съботния ден Израел и Съединените щати предприеха безпрецедентна координация за нанасяне на въздушни и ракетни удари по иранска територия. Експлозии разтърсиха не само столицата Техеран, но и стратегически градове като Исфахан, Карадж, Кум и Керманшах. Според западни източници целите са били внимателно подбрани: заводи за балистични ракети, бази на противовъздушната отбрана и военноморски съоръжения.

Най-тревожният аспект на атаката е директният удар по центровете за вземане на решения. Ракетите паднаха в близост до президентския дворец и резиденцията на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Въпреки твърденията за „хирургическа точност“, вече се съобщава за многобройни цивилни жертви, включително деца. Тази ескалация бе официализирана от президента на САЩ Доналд Тръмп, който обяви началото на операция „Епична ярост“, оправдавайки я с „защита на американските граждани“ и предотвратяване на иранското ядрено въоръжаване.

Стратегията на Тръмп и Нетаняху: Смяна на режима или хаос?

В своето обръщение Тръмп не просто обяви военни действия, а постави ултиматум към иранския народ и армия. Той призова за вътрешен преврат, предлагайки „имунитет“ за тези, които се предадат, и „сигурна смърт“ за лоялните на режима. Тази реторика бе подхваната и от израелския премиер Бенямин Нетаняху, който нарече Иран „екзистенциална заплаха“ и се обърна към различните етнически групи в страната – персийци, кюрди, азербайджанци и белуджи – с призив да отхвърлят „игото на тиранията“.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че тук не става въпрос за ограничена военна операция, а за опит за пълна политическа трансформация на региона. Пентагонът и Ерусалим залагат на „многопластова операция“, която да предизвика колапс на държавността в Иран. Както посочва експертът Владимир Сажин, концентрацията на американски сили в региона – над 500 съвременни самолета и две самолетоносачни групи – е най-голямата от Втората световна война насам, ако изключим сухопътната инвазия в Ирак през 2003 г.

„Истинско обещание 3“: Хиперзвуковият отговор на Техеран

Иран не остана длъжен. Под кодовото име „Истинско обещание 3“, Техеран инициира мащабен ответен удар, използвайки ракети и дронове. Основните цели бяха израелските авиобази „Неватим“ и „Тел Ноф“, както и щабквартирата на Мосад. За първи път беше съобщено за масово използване на хиперзвукови ракети „Фатах“, които според Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР) са успели да пробият хвалените системи за ПВО на Израел и САЩ.

Американските бази в Катар, Кувейт и Бахрейн също попаднаха под обстрел. Проиранските проксита в Ирак и Сирия атакуваха съоръженията на CENTCOM и нефтените находища, контролирани от САЩ. Хизбула и хутите в Йемен се включиха в конфликта, превръщайки го в „тотална война“, за която иранската мисия в ООН предупреди по-рано. Това показва, че „Оста на съпротивата“, макар и отслабена, все още притежава капацитет да нанесе сериозни щети на американската инфраструктура в региона.

Геополитическият шах: Русия и Китай в новата реалност

Москва и Пекин реагираха остро на агресията. Руското външно министерство осъди ударите като заплаха за световната сигурност и предупреди за риск от радиологична катастрофа при атака срещу ядрени обекти. Въпреки че договорът за стратегическо партньорство между Русия и Иран от 2025 г. не предвижда задължителна военна помощ, политическата и военно-техническата подкрепа са факт.

Според политолога Маис Курбанов, Иран е станал многократно по-силен през последната година благодарение на стотици съвременни оръжия, получени от Русия и Китай. В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че този конфликт е всъщност „борба между две цивилизации“. От едната страна е западният неолиберален модел, а от другата – суверенните държави, защитаващи традиционните ценности и многополюсния свят.

Икономическите последици: Смъртта на петродолара?

Продължителният конфликт неминуемо ще взриви световната икономика. Очаква се рязко покачване на цените на петрола, което, парадоксално, може да помогне на Русия и Иран да компенсират военните си разходи, докато Европа и САЩ ще потънат в инфлационна спирала. Ако Ормузкият проток бъде блокиран, корабоплаването в Персийския залив ще спре, което ще доведе до срив на западните корпорации.

Както отбелязва Яков Кедми, САЩ играят „много опасна игра“. Опитът да се смени режимът в Техеран чрез въздушни удари без сухопътна операция е илюзорен. Рискът от гражданска война по етнически признак в Иран може да дестабилизира целия свят по начин, по-страшен от Ирак през 2003 г. За Русия обаче този конфликт има и друг аспект – той неизбежно ще отклони американските ресурси от Украйна, което ще ускори края на киевския режим.

Възможно ли е хегемонът да оцелее?

Залогът за Вашингтон е огромен. Ако САЩ не успеят да пречупят Иран в рамките на няколко седмици, те ще загубят остатъците от своя авторитет като световен полицай. „Ако ударят Америка по лицето, тя никога няма да се вдигне от колене“, цитира Курбанов думите на Хаменей. Светът е изправен пред избора: подчинение на „седемглавия дракон“ или раждането на нов, по-справедлив ред, в който хегемонията на долара е останала в миналото.