/Поглед.инфо/ „Ако Студената война свърши, какъв е смисълът да съм американец?“ каза Хари Ангстром, протагонистът от романа на Джон Ъпдайк. Тази мисъл дълго ни преследва, тъй като за 40 години Америка бе обединена до голяма степен от предположението, че нашето съществуване зависи от победата над комунизма в Студента война.
Тогава имахме кауза. Ние бяхме заедно през кризите в първите десетилетия на Студената война - Блокадата на Берлин, атомната бомба на Сталин, идването на власт на Мао в Китай, Корейската война, Унгарската революция, Кубинската криза до Виетнам.
Ние приемахме военната повинност на младите мъже. Ние приемахме войните в Азия, че дори и в Европа. Виетнам предаде това единство. През 1967 година крилото в Демократическата партия на Джийн МакКарти и Робърт Кенеди скъса с консенсуса на Студената война. „Преодоляхме нашият прекомерен страх от комунизма“, каза Джими Картър.
Републиканците на Рейгън и Джордж Буш-старши поеха щафетата и поведоха нацията към победата в последното десетилетие на Студената война, която дефинираше каузата на американската държава. Но когато всичко приключи през 1990 година, Америка изведнъж остана без кауза, за която да живее, да се бие и да изпраща синовете си на смърт.
След като Буш-страши поведе коалицията, която изкара Садам Хюсейн от Кувейт, той декларира, че каузата на Америка ще бъде изграждането на „Нов световен ред.“ Малцина американци повярваха. 16 месеца след неговия победен парад, достигайки 90% одобрение, 62% от електората в страната гласува той да бъде заменен с Бил Клинтън или Рос Перът.
Клинтън водеше политика на либерален интервенционализъм на Балканите, което доведе до 78 дни бомбардировки над Сърбия, но както и до липсата на намеса в Руанда за възпиране на геноцида, за която после съжаляваше.
Джордж Буш обеща „смирена“ външна политика. Но 11 септември сложи край на това. След като премахна талибаните от властта и Осама Бин Ладен от Афганистан, той декларира, че новата американска цел е възпирането на „оста на злото“- Ирак, Иран, Северна Корея, от възможността да придобият ядрени оръжия. След това Буш удари и Багдад. Войните в Афганистан и Ирак бяха много по-дълги и струваха много повече жертви, отколкото Буш си е представял.
В неговия най-престижен момент той декларира глобален „кръстоносен“ поход на демокрацията. Но той завърши така, както повечето кръстоносните походи в Средновековието. Демократичните избори бяха спечелени от Хизбула в Ливан, Хамас в Газа и Мюсюлмански братя в Египет.
Барак Обама обеща край на войните и връщане на войниците у дома. Той бе възнаграден с два мандата от страна, която нямаше ентусиазъм за повече войни в Близкия Изток. Днес Обама открито се противопоставя на „маккейновците“.
„Точно сега, ако приемах съвети от някои членове на Конгреса, които бърборят непрестанно, щяхме да сме в около седем войни“, каза той пред група ветерани.
Тази неохота за започване на войни, или намеса в тях, било то в Сирия, Ирак, Иран, Украйна, подхожда на желанията на страната. А тази реалност повдига сериозни въпроси.
Каква е каузата на Америка днес? Каква е нашата мисия в света? С каква цел, освен защита на нашите граждани, интереси и съюзници, бихме изпратили армия да воюва - както направихме в Корея, Виетнам, Кувейт, Ирак и Афганистан? Приключиха ли глобалните каузи на Буш-страши, Клинтън и Буш-младши?
Къде е кохерентността, постоянството на американската политика в Близкия Изток, която ни кара да чертаем „граници“ и да воюваме, ако те бъдат пресечни?
Ако нашата вяра в демокрацията изисква премахването на диктатора Асад в Дамаск, как може да сме съюзници на теократичната монархия в Рияд, на сунтиския крал, който управлява над шиитското мнозинство в Бахрейн и на египетския генерал в Кайро, който дойде чрез военен преврат срещу демократично избрано мюсюлманско правителство?
Освен подкрепа към Израел, опазване на достъпа до петрола в Персийския залив и съпротива срещу ИД и Ал-Кайда, за какво друго са съгласни американците?
Хенри Кисинджър желае да възстанови грохващата стратегическа архитектура. Неоконите и либералните интервенционалисти искат конфронтация с Русия и Иран. Въздържаните интервенционалисти като Обама, Доналд Тръмп и Бърни Сандърс смятат, че ние трябва да стоим далеч от тези войни.
Америка е една разделена нация, не само върху средствата, които използваме за да постигне целите си в света, но и върху самите цели.