/Поглед.инфо/ Калифорнийските пожарникари не успяват да се справят с пожарите – не могат нито да ги локализират, още по-малко да ги угасят. Един от най-скъпите райони на Лос Анджелис гори. Пламъците вече са погълнали много хиляди къщи и имения, всяко от които струва десетки милиони долари.
Горят привилегировани училища, невероятно скъпи клиники и не по-малко скъпи магазини. Няколко десетки хиляди души бяха принудително евакуирани, а на останалите бяха напълно прекъснати доставките на газ, вода и електричество. Мобилната или друга връзка не работи. Мародери дебнат за печалба от пепелта. Законите не важат. Правилата – още повече.
Дивият запад се върна към предишните си нрави, по-характерни за него от наложената политическа коректност. Ето защо броят на изгорените живи се посочва неохотно и с уговорки, „в момента е известен“. Фактът, че списъкът на жертвите не е окончателен (в момента в него са 16 души), е ясен за всички и без тези измислици.
Немислимото се случи за Америка: парите - и дори скандално огромните пари, благосъстоянието и богатството престанаха да бъдат гаранция за безопасност пред лицето на голямо природно бедствие.
Но – и това е другата страна на случващото се – в същото време се оказа, че американците не знаят какво друго да направят, освен да хвърлят безсмислени милиарди. Те нямат нито безстрашие, нито смелост, нито сплотеност, нито умения за взаимопомощ, нито състрадание.
Историята на парализирания, който избяга от пожара по магистралата в електрическа инвалидна количка (той кара така цял час, докато стигне до бензиностанцията и най-близкия мотел) е илюстрация за тези, които все още вярват в „американската взаимопомощ и солидарност.”
Не само хората, техните домашни любимци и имуществото им изгарят в пожарите в Лос Анджелис. Американската мечта е горящата в момента за това как тази страна отново ще бъде велика. Защото да напишеш необвързващ цветен слоган върху шапки и тениски е едно. Но правенето на нещата е съвсем различно.
„Възнамерявайки отново да стане велика“, Америка, нейните повече от триста милиона души, нейните двама президенти – входящият и напускащият – не са в състояние да се справят с пожарите или дори просто да локализират пожарите. Защото такава Америка, колективно и индивидуално, няма нищо за това: нито човешки резерви, нито оборудване, нито способност да планира. Няма и вода, била тя прясна или солена (дори да има океан наблизо). Няма как организирано да се евакуират хората от бедстващите зони или дори само да им се помогне.
Моментът на истината за американците настъпи не тогава и не по начина, по който пресата наливаше в ушите им, не и пред машините за гласуване в началото на ноември миналата година. А в средата на януари т.г. Пред лицето на опасност, която заплашва живота на сънародниците им и собствената им собственост, американците се оказаха изключително страхливи и също толкова безразлични.
Изражението на лицето на Бен Афлек, богат човек, филмова звезда и носител на Оскар, наблюдаващ отстранено какво се случва, седнал зад волана на най-модерния джип - вместо да извърши каквото и да било действие. Всякакво действия. Всяко решение.
Отстъпничеството от обещанията е основната американска политическа тенденция през последните дни. Губернаторът на Калифорния Нюсъм се преструва, че не знае за пълната катастрофа за сигурността на собствените си избиратели.
В най-големия град в щата под нейна юрисдикция пожарната се ръководи от хора, които живеят и се вълнуват изключително от ЛГБТ дневния ред, а техните също толкова политически ангажирани колеги умишлено източват водни резервоари по време на периоди на суша. Самият губернатор се грижи за „биологичното разнообразие“, защитавайки рибката-сардинка, а пресата - същата, супердемократичната, никога не цензурираната и суперсвободна - превъзнася и едното, и другото, и третото.
Тя, тази преса, обвинява за всичко поривите на вятъра и горещото време. Факторите, част по част, се добавят към удобната картина на „промяната на климата“. Отговорът е универсален за всяко бедствие – природно, техногенно или ръкотворно.
Самите американци, толкова богати, толкова пълни с всичко красиво и модерно, с домовете си, пълни с най-разнообразни и най-нови домакински уреди, и да, толкова свободни, „никога не роби“, се страхуват да кажат нещо на глас срещу този мейнстрийм .
Това всъщност са тези, които се опитват да ни заплашват. И кой мечтае да ни победи стратегически? Да, и тактически също. Това са тези, които години наред писаха, говореха и разпространяваха лъжи за нас. Които десетилетия наред ни клеветяха, наричайки ни „агресори“, „роби“, „врагове на демокрацията“. Това са тези, които ни наложиха санкции и ограничения.
Тези, които неизменно подкопаваха устоите на държавата ни, независимо как се казваше и каква икономическа формация съществуваше в нея. Това са онези, които вярваха, че „трябва да знаем мястото си“, които умишлено ни изведоха отвъд геополитическата карта на света, опитвайки се едновременно да ни маргинализират и демонизират.
Тези хора вярваха и продължават да вярват, че не те са диваците - онези, които не знаят как да гасят горски пожари и не са готови по принцип да сплотят редиците си пред лицето на общото бедствие, които не оказват никаква помощ дори на най-слабите и най-уязвимите – а ние.
На нас всъщност отдавна не ни пука за тяхната позиция.
Но точно сега, по телевизията на живо, те показаха цялото си малодушие, цялата си безкрайна неспособност да направят нещо, за да помогнат на пострадалите, вместо това устройваха неприлични дрязги в социалните мрежи, демократично обсъждаха как да гасят пожарите (с пясък или вода), вместо да се хванат заедно, ръка за ръка, и да помогнат на жертвите на пожара.
Символът на днешна Америка не е печеливш холивудски супергерой с облика на Бен Афлек, а жените - пожарникари, наети благодарение на съответната квота за пола, които гасят многомилионните имения, като изливат в дамските си чанти останалата вода от битовия водопровод.
Превод: ЕС