/Поглед.инфо/ Не са много любителите на спорта днес, които знаят, че в Германия през 1936 г. се провеждат две олимпиади - зимна и лятна. Зимната е в началото на годината, а не в края й - както ще разберете по-долу, това, е много важна подробност. Но още по-малко се знае, че Барселона се готви през юли с.г. да открие още една, т.н. Народна олимпиада. 6 000 спортисти от 21 страни са потвърдили участието си в нея и 200 от тях вече са пристигнали. Но в деня, в който е предвидено тя да се открие, започва гражданската война в Испания и вместо към стадионите и спортните зали атлетите се отправят към фронта, за да защитят републиката. Защото те са антифашисти и са пристигнали от цял свят, за да бойкотират олимпиадата на Хитлер. Вижте един оцелял до днес плакат за нея, той е достатъчно изразителен.
Снимка: Photo12/Universal Images Group/Getty
от James Stout, National Geographic
“Дребна” подробност е, че повечето от дошлите да участват в алтернативния празник в Барселона загиват с пушка в ръка в боевете срещу франкистите, между тях - и не малко американци.
През 2023 г. излезе от печат много интересна книга на руския автор Николай Стариков, чиято основна версия, е че Хитлер прави планове да нападне Съветския съюз едва ли не двадесет години по-рано. С това се обяснява не само възходът на фюрера, но и на самата Германия, в която инфлацията е направо опустошителна. Един пример - за яйце на пазара ти трябват милиарди марки. И изведнъж като с магическа пръчка Германия тръгва нагоре, а с нея - и нейният бъдещ фюрер Хитлер. За това съм публикувал текстове на големия американски писател Теодор Драйзер и по рано. Ето два линка за желаещите да научат повече:
https://duma.bg/teodor-drayzer-kak-sasht-sazdadoha-hitler-n184774?go=terms&p=gdpr
Каква е целта ли - Англия и Франция възлагат на Хитлер надеждата, че той ще се справи с болшевиките в Русия. И го подготвят старателно и продължително за това. (Впрочем, със същата цел те забавят по-късно откриването на Втория фронт през Втората световна война чак до 1944 г., когато става ясно, че СССР побеждава Хитлер). Само едно не допускат спонсорите му и в най-лошите си сънища - че веднъж изпуснат нацисткият дух от бутилката, той ще се насочи и срещу създателите си. А както сензационно се разкри през отминалата година от новооткрито приятелско писмо до Хитлер на самия създател на съвременните олимпийски игри Пиер дьо Кубертен, и той е сред големите му привърженици .
А двете олимпиади са навярно за това - да направят лицето на нацизма по-човешко. И да “заличат” престъплението на Хитлер, да накарат света да си затвори очите за тях. Да не забравяме - основните антиеврейски закони са създадени в Германия година по-рано - през 1935 г. Но за това нацизмът вместо юмрук в мордата, получава приятелско потупване по рамото. А на откриването на Олимпиадата до Хитлер се кипри неговият скъп приятел и поклонник Цар Борис, чието изражение обаче излъчва трагизъм. Вижте сами:
Снимка “Клуб Z”
“Кой принуди Хитлер да нападне Сталин”, Николай Стариков, Москва, 2023 г., изд. “Эксмо”
Из главата “Защо Англия и Франция не поискаха да предотвратят Втората световна война”
[...] Можело ли е да бъде спрян Хитлер? Можело е. За това е трябвало вместо договори да му се пращат ултиматуми и да се мачка нацистката гадина в зародиш, в люлката. Тогава нито една бомба не би успяла да падне над Лондон и Париж, милиони хора не биха се оказали в концлагери, а европейските евреи и цигани не биха били подложени на тотално изтребление. Но ако западните демокрации бяха заели твърда позиция, Хитлер не би могъл да нападне Русия. А това е била неговата главна задача...
И заради възможността тя да бъде решена цялото тогавашно “прогресивно човечество” не забелязва злодействата на нацистите и “не чува” ничии свидетелства за тяхното отношение към човешкия живот. А към края на 1935 година свидетелства е имало достатъчно. Работата е там, че през септември същата година в нацистка Германия съвсем открито са приети Нюрнбергските закони. Така в историографията започват да наричат два акта: “Закон за гражданството в райха” и “Закон за охрана на германската кръв и германската чест”, огласени на конгреса на НСДАП и веднага приети единодушно в сесията на райхстага (свикан специално в Нюрнберг по случай когреса на партията). Те веднъж завинаги определят расистката същност на нацизма. Според втория раздел на “Закона за гражданството в райха”, гражданин може да бъде само този, който има “германска или родствена с нея кръв и който със своето поведение доказва желанието и способността си предано да служи на германския народ и на райха”. Така с едно драсване на перото всички немски евреи (а в страната те са били над половин милион) от един пътса лишени от германско гражданство.
“Законът за охрана на германската кръв и германската чест” въвежда в живота на цивилизованата европейска страна редица невероятни за 30-те години на ХХ век забрани. Под предлог “оскверняване на расата” се забраняват браковете и дори извънбрачното съжителство между евреи и “граждани с германска и родствената й кръв”. Такива бракове се обявяват за недействителни дори при регистрирането им зад граница. Забранява се евреи да наемат за домашни прислужници жени-арийки по-млади от 45 години. Сега евреите вече нямат право не само да спуснат от прозореца си германския флаг, но дори да използват тъкани със съответните разцветки!
Расистката законодателна база започва бързо да се разраства. Доколкото в Нюрнбергските закони понятието “евреин” не е описано по съответен начин, на 14 ноември 1935 година се появява разяснение, даващо на изпълняващите точно тълкувание:
- ”евреинът не може да бъде гражданин на райха. Той няма право да гласува по въпроси, отнасящи се за политиката;
- ”за евреин се смята този, у когото трима от родителите на неговите родители са били евреи”.
По-нататък с немска педантичност са установени критерии как да бъдат определяни евреите и “лицата с примес на еврейска кръв” в смесени бракове; въведено е понятие “неариец”. Появяват се още 12 постановления, които установяват забрана за упражняване на редица професии, ограничават свободата на придвижване на евреите и въвеждат в личните им удостоверения задължителна забележка “Jude” (“евреин”).
Всички тези безумни декрети на нацистите не са били тайна за световната общественост. Това са били напълно официални закони на германската държава. За изпълнението им се следи, за нарушаването им са наказвали с глоби или затвор. Как световната общност реагира на цялото това варварство? С протести? С бойкот и прекъсване на дипломатическите отношения?
Политическият елит на тези времена реагира твърде своеобразно.
На Германия възлагат да проведе летните Олимпийски игри през 1936 година.
Мисля, че никой няма да спори с това, че определянето на мястото за провеждане на Олимпиадата винаги има голямо политическо значение. Да проведеш игрите е престижно: това увеличава външнополитическата тежест на страната и уважението към нея на световната сцена. И ето, Международният олимпийски комитет възлага именно на нацистка Германия начело с Адолф Хитлер да проведе Олимпиадата.
Това е означавало израз на поддръжка и продължаване на заиграването винтрижките с фюрера, който води световният политически елит. Правилата на играта са много прости: Хитлер прави всичко, както трябва (въоръжава се и се готви за война с СССР), а на него му се осигуряват финансови средства, недостигащи територии и политически престиж - в очите на собственото му население и на целия останал свят. Когато ни приказват, че именно Сталин е довел на власт Хитлер, предпочитат да мълчат за тази Олимпиада. Съвършено ясно е, че ролята на СССР в мястото на избора за провеждането на игрите през 1936 година в Берлин е равна на нула. Защо? Ами, защото спортистите на СССР за пръв път вземат участие в Олимпиадата чак след 16 години - през лятото на 1952 година в Хелзинки. И когато Адолф Хитлер е палел в своята столица олимпийския огън, в Международния олимпийски комитет изобщо не участват представители на Съветския съюз...
Берлинската олимпиада протича от 1 до 16 август 1936 г. Нюрнбергските закони са вече почти на една година. В еврейските организации на това време се раздават плахи гласове с призив да се бойкотира тази Олимпиада. Било ли е възможно това? При желание - да. Ние нали помним как през 1980 година американците устроиха бойкот на игрите в СССР изключително по политически причини. Причината бе въвеждането на съветски войски в Афганистан. Хайде за минутка да си представим, че Нюрнбергските закони са приети не в нацистка Германия, а в СССР. Биха ли станали те достатъчна причина за бойкот на Олимпиадата-80? Разбира се, да! Този повод би бил много по-основателен от афганистанския. Какъв шум би могло да се вдигне в печата, какви сълзи да се изтръгнат от западния еснаф...
Е, защо не са бойкотирали през 1936 година? Защото действат по принципа: мерзавец, но свой мерзавец. Ето защо образуваният в Ню Йорк Съвет за борба да се пренесе ХI Олимпиада от Берлин другаде така и нищо не постига. Международният олимпийски комитет изпраща в столицата на райха комисия, чиито членове не забелязват в Берлин нищо, което би могло да нанесе вреда на олимпийското движение. Не са забелязани нито гоненията на евреите, нито безумните расови закони. Това именно е политика. (За да разберем “странността” на избора на Берлин за столица на Олимпиадата, трябва да си спомним днешните събития: през 2016 година Сочи стана столица на Зимните игри в борба с два претендента - Залцбург и Пхенчхан. За лятната Олимпиада през 1936 година освен Берлин претендират още 10 града. Но побеждава именно столицата на Германия). Дори днес много често наблюдаваме цинична и пределно откровена картина: “борците за човешки права” забелязват само това, което в дадения момент е изгодно за онези, които ги финансират, и не забелязват това, което не трябва да се вижда...
И Олимпиадата се провежда! По стадионите се развяват знамена със свастики и сърцата на немците се изпълват с гордост за страната им и с уважение и благодарност към Адолф Хитлер. Когато той се появява на откpиването на Игpите, целият стадион става на кpака. Десните pъце се изхвъpлят напpед в нацистки салют.Pедом до Хитлеp стоят членовете на Международния олимпийски комитет в черни костюми със златни вериги на гърдите. Стените треперят от гръмовното “Зиг хайл!”.
Красиво, грандиозно, впечатляващо. Това е и началото на раждането на легендата за фюрера, който знае всичко по-добре от всички и никога не греши. Та нали именно неговата несъкрушима воля възстановява духа на нацията и я води от победа към победа. (Дори резултатите от Олимпиадата играят в полза на Хитлер. В класирането на отборите първо място заемат спортистите на Германия - 89 медала, американците заемат второ място - 56 медала, италианците са трети - 22 медала). Този емоционален порив на гражданите на Германия много ще послужи на Хитлер, когато идва време да започне войната...
Закривайки игрите, председателят на МОК Пиер дьо Кубертен казва много добри думи по адрес на домакините на Олимпиадата: “Взаимното разбирателство ще смекчи сляпата ненавист. По този начин зданието, което аз строих половин век ще бъде укрепено. А вие, атлети, не забравяйте пламъка, който запали слънцето и който дойде при вас от Олимпия, за да освети и съгрее нашата епоха. (Сега е неудобно да си спомняме това, но запалването на олимпийския огън от факел е осъществено за пръв път именно на Берлинската Олимпиада). Пазете го ревностно дълбоко в душите си, за да може той да се появи на другата страна на света...”. (Няма да се учудите, че следващата Олимпиада е решено да се проведе в Токио. Какво странно има тук: Русия е голяма страна и някой трябва да я громи и откъм азиатския фланг).
Не е имало претенции към организацията на игрите. Хитлерова Германия уверено излиза на световната арена. Разказът за това как са искали, но не са могли да спрат безумния фюрер няма да е пълен обаче, ако не споменем още един факт. Покровителите на Хитлер толкова са искали да го облажат, че извършват за него истинско “чудо”. Случва се това, което в историята на Олимпийските игри никога още не е било, а вероятно няма и да бъде никога.
През 1936 година в Германия се провежда не само лятна, но и зимна Олимпиада!
Тя е от 6 до 16 февруари в Гармиш-Партенкирхен. Как се случва такова нещо? Та две олимпиади в една година в една и съща страна не са провеждани нито веднъж в историята на спорта. Оказва се, че на Хитлер пак е помогнала Франция. Та изведнъж взела, че се отказала от провеждането на Зимните игри. И, намирайки се в трудна ситуация, МОК се съгласява с предложението на Хитлер и възлага на неговата страна втора олимпиада в една година.
Защо? “Защото той добре е провел първата”, ще кажат онези, които не искат да видят твърдата политическа логика зад “странните” факти. Удобно обяснение, няма какво да кажеш. Но лъжливо. Защото зимната IV Олимпиада, която французите едва не са провалили, се провежда преди лятната. Откъде такова доверие към Хитлер? Той още не е провел игрите и не е показал, че я е провел добре. А пък Нюрнбергските закони и всевъзможните поправки и разяснения към тях отдавна са на ход. Но кой обръща внимание на такива дреболии, когато се подготвя великото ново сломяване на Русия...
Та колко пъти Хитлер е можел да бъде спрян? Не знам, не съм ги броил. Да предоставим това на историците: трябва с нещо да защитават своите дисертации. Ще споменем само още една възможност да бъде спрян главният престъпник на човечеството.
Когато съдят Хитлер за организирането на бирения пуч, освен присъда за пет години затвор той е трябвало да получи и още една наказателна мярка - последващо изселване от Германия. Но съдиите по чудесен начин “забравят” да посочат в присъдата изгонването, макар това да се изисква от “Закона за защита на републиката”. А ако “затворникът на съвестта” е бил изгонен от страната, световната история можеше да тръгне по друг начин. Работата е там, че в такъв случай Хитлер е могъл повече изобщо да не попадне на територията на Германия.
Та той е имал австрийско гражданство!
Вождът на НСДАП е бил фактически гастарбайтер. Той пристига в Германия и работи там като глава на нацистка партия, а не като пазач или бояджия, но това не променя същността на нещата. Струвало си е да бъде изгонен австриецът Хитлер и да му се забрани влизането на немска територия. Толкоз! Би се наложило да търсят нов фюрер.
Самият Хитлер прекрасноразбира всичко това. За него това е било вече втора възможност да “изгори” заради паспорта. Първия път, през 1922 година, въпрос за изгонването на неспокойния австриец повдига министърът на вътрешните работи Швейер. Тогава лидерът на социалдемократите Ерхард Ауер спасява Хитлер, позовавайки се на “принципите на свобода и демокрация”.
С ума си ли е бил въпросният борец за права? Не е ли откачил? Може би той много се е страхувал от международен скандал? (Разбира се, не би имало никакъв скандал. Просто англичаните е трябвало да търсят нова фигура за ролята на бъдещ фюрер, а Хитлер е бил перспективен и интересен за тези, които са започнали да измислят и създават “германския фашизъм”. За всички останали Хитлер не е съществувал и практически никой не го е познавал. Пролетното издание на енциклопедията на Брокхауз, описва размито германската политика на “Георг Хитлер”, а единствената бележка на лондонския “Таймс” от времето преди пуча го нарича “Гинтлер”.).
Не, всичко е правилно. Да си спомним мътната история на германската революция през 1918 година,подписаното от социал-демократите примирие, приличащо повече на капитулация, купищата избори до победния за нацистите край. Това са направили именно социал-демократите. Направили са го не по погрешка, а по указание на английските спецслужби. Имало е и разпореждане хер Хитлер да остане в отечеството. Ако го изгонят и той не застане начело на Германия, кой тогава ще нападне Русия? Кой ще даде заповед да се убиват евреите в газови камери? Кой ще заповяда да бъдат унищожени милиони “непълноценни славяни”, а на мястото на Ленинград да се направи изкуствено езеро? Такъв полезен политик трябва да остане и да бъде всячески поддържан. Ето, социалдемократите помагат на този, който след 11 години ще ги изпрати за “превъзпитание” в концлагери...
Гастарбайтерът Хитлер не е искал да рискува повече, затова скоро след излизането си от затвора през 1925 година той се отказва от австрийско поданство. И тогава ситуацията става още по-интересна.
До 1932 година Хитлер е бил лице без гражданство!
Впрочем, именно по тази причина фюрерът нито веднъж не става депутат от нацистката фракция в райхстага.
Та, как е могло да бъде спрян Хитлер? Това е могло да се направи много лесно: негражданин на Германия не би могъл да се бори за поста канцлер и президент.
Можело е просто да не се предоставя на Хитлер германско гражданство и той не би могъл да оглави немския райх!
Предоставянето или непредоставянето на гражданство се намира изцяло в компетенциите на държавата и на нейните властови структури; този процес може да бъде забавен или напълно блокиран. Причина за протакане или отказ винаги може да се намери в недрата на бюрократичната система. Да, причина има, и тя е достатъчно важна: даденият кандидат за гражданство е бил признат за виновен за опит за държавен преврат.
Но на 22 февруари 1932 г., в навечерието на идването му на власт, фюрерът получава заветното гражданство. Нито по-рано, нито по-късно. А тъкмо навреме...
Превод от руски Велиана Христова
* Черно на бяло
