/Поглед.инфо/ Хората се били уморили от избори – това повтарят тези, на които чрез избори е възложено да се грижат за държавата, да я управляват и да осигуряват на обществото добър и спокоен живот.

Аз не знам как се уморяват хората от избори, но знам и виждам, защото живея техния живот, как са изтощени до изнемога от несигурност, страх от бъдещето, как се вцепеняват от ужас, виждайки сменящите се начесто цени на стоките от първа необходимост и особено когато отиват да плащат сметките си за ток и вода.

На тези, които плещят любимите си глупости за умора от изборите, ще им дойде отрезвяващо един бой със сопи, а може и с обикновени шамари и дърпане на уши, за да видят къде се намират и да се чуят най-сетне какво говорят. А може би ще е по-добре да им дадат да живеят като всички останали, със скромни заплати и високи разходи, без коли и привилегии, та да усетят по-отчетливо дали се уморяват от много избори или от високи цени, които е трудно да се плащат.

Тези хора прекаляват и са непоносими!Не са способни да направят дори един най-елементарен анализ на политическата ситуация. Такъв анализ е необходим, за да се видят, формулират и оценят реалностите и се степенуват проблемите, които държавата и обществото трябва незабавно да решат.

Отдавна обаче такъв анализ не е правен и политическите личност и управляващите държавата преливат от пусто в празно, за да задълбочават кризата и предизвикват все повече и повече беди.

Очевидно е, че нищо няма да бъде сторено и няма да бъде спрян ходът на държавата и нейната икономика към провала и окончателната им гибел.

Нашите хора празнословят, когато цените растат и животът става все по-несигурен, защото държавата се разпада, и се губи контролът над институциите, които я съставят и поддържат, лишава се от способност да преценява ситуациите и не е вече в състояние да поддържа дори обществения ред. Но не защото изборите са толкова чести и трябва да похарчи за тях доста пари, а поради пълната неспособност на властта, която и партия да я упражнява и й се наслаждава заради далаверите, които прави с нея, да я управлява. Т. нар. политолози и социолози пригласят и дори заглушават тези, които им плащат, за да изглежда, че науката наблюдава процесите и ги представя уж обективно. Но винаги избират най-пошлите и скудоумни аргументи, за да оправдаят поведението си и подготвят общественото и мнение за новото си предателство и поредната си глупост.

Сега измислихапонятието“дълбока държава”, за да подчертаят, че се намират още сили и то извън тях, които рушат демокрацията, потискат почтените капиталисти, саботират добрите държавници, за да разрушат истинската държава. Но тази тяхна “истинска държава” е държавата на корупцията, разрухата, лъжата, греха и порока, на фалшивите ценности. Нека не се лъжем, че нашата, така наречена, демокрация се различавала от европейската и била опорочена от лошия и неблагодарен народ и мафията.

Държавата, в която живеем, и демокрацията, която практикуваме, са истинските “високи” достижения на “европейската цивилизация”, въплъщения са на т. нар. “европейски ценности”. Затова са в такова състояние. И толкова измъчват многострадалния български народ!

Все пак има нещо хубаво в тази отвратителна ситуация: вече е видно и можем най-сетне да въздъхнем, че остава още малко и всичко ще свърши! Ще свърши, защото не е възможно в една държава да няма държава, власт, ред, надежда, бъдеще и живот.

Това време наистина идва и съвсем скоро ще дойде . Няма да им се размине на тези, които лъжат, че хората са уморени от избори.

Няма значение, че изборите у нас са провеждат в интервал от няколко месеца. Причината за тези избори е липсата на органични партии, способни лидери, подготвени чиновници, умни държавници. Нищо от всичко онова, което е необходимо за нормалното функциониране на държавата и обществото, не е в наличност.

Как тогава животът ще е нормален?

Но като казвам това, аз питам: кой е виновен, че е така?

Имам отговор (не е кой знае колко трудно да го намериш – по-трудно е да го изречеш) и знам, че той е точен и единствено верен. Първи в списъка трябва да поставим онази дива пасмина от неудачници и аутсайдери от зората на демокрацията преди тридесетина години, която бе обявена за реформатори, натоварени да сменят системата и да започне изграждането на нова държава. Те крещяха срещу комунизма, ругаеха “номенклатурата”, рушаха безмилостно и си вярваха, че пишат новата ни история. Написаха я тази пуста история и си оставиха ръцете и краката в нея.

Към тях естествено е да добавим днешните им наследници и последователи във властта. Те са изгубили ума и дума заради фамозната им Европа и европейските ценности, които почитат и уж следват. Но всъщност довършват започнатата в края на миналия век разруха и опростачване на мисълта и духа на българина. Към тези виновни ще добавя и българските евроатлантици с техните европейски ценности, с които са се накачулили, и всичките господа и дами, надуващи се като пуяци, понеже били европейци.

Това аз го твърдя, а би трябвало да го твърди т. нар. „Обединена левица“, а не да припява на омерзителната шайка, окопаваща се във властта и пръскаща своята воняща миризма. С нея тя сега се кани да управлява, защото много искала да укрепва държавата, която десните разрушиха.

Но понеже е изпразнена от идеи, Обединената левица се хваща лесно на всяка примамка на десните партии и е готова да предаде и последните си членове и избиратели, за да се облажи малко от малко от властта и да намърда на държавни служби останалите малко свои активисти.

Прегъващите се под товара на европейските ценности и на евроатлантическата интеграция плачат с крокодилски сълзи за диалог и единство, защото хората се били уморили от изборите. А затварят очи и не забелязват дори, че целият живот на обществото и на отделните личности е доведен до абсурд, до празнословие и духовна пустош.

Толкова неграмотни, неуки и бездарни хора ни управляват, че наистина е непоносимо и никаква надежда не се вижда пред нас. Левицата обаче мълчи за това? Защо не каже дори и със свои думи каква е истината за днешната ни държава, за тези, които управляват. Ама точно да го каже, а не да го увърта и настоява за единство, диалог, разбирателство.

Състоянието на държавата е наистина безнадеждно и няма да се оправи, докато живеем в този абсурден буржоазно-капиталистически свят, в който се разпорежда капиталът, а ние му се подчиняваме и подсмърчаме безпомощни и изоставени.

По цял ден телевизиите ни показват страстни поборници, които се кълнат, че искат нашето благополучие, но трябва само някои партии да преодолеят егото си и да се съгласят да се състави правителство, от което българския народ имал толкова голяма нужда.

Българският народ силно желае тези негодници да ги няма , за да се опресни въздухът и светлината на деня да стане по-ясна.

Тогава наистина ще стане по-леко и по-сигурно.