Мнозина вече започнаха да забравят тревожните времена на световната финансова криза от 2008–2009 г. През второто тримесечие на 2009 г. световният БВП за първи път след Втората световна война отбеляза спад (на годишна база). А за цялата 2009 г. световният БВП, според оценките на Световната банка, се сви с 2,2%. Непосредствената причина за тази световна финансова криза беше кризата в САЩ, която започна да се разгръща там в началото на 2007 г. Тоест преди приблизително две десетилетия. Тогавашната криза в САЩ започнаха да наричат ипотечна, защото беше резултат от изграждането на дългова пирамида на пазара на ипотечното кредитиране. Припомням ипотечната криза в САЩ, защото през 2007 г. малцина вярваха, че тя може да предизвика световна финансова криза. Високата степен на финансова глобализация обаче задейства „ефекта на доминото“. Пожарът на американската ипотечна криза започна стремително да се разпространява и в други държави.
Ако разгледаме финансово-икономическото положение на САЩ в края на 2026 г., ще установим, че то много напомня ситуацията отпреди точно двадесет години. Външно всичко в САЩ изглеждаше благополучно: реалният БВП през 2006 г. нарасна с 3,3%. Тогава ипотечната криза все още не беше започнала, но всички признаци за неизбежното ѝ приближаване вече бяха налице. Никой не мислеше за световна финансова криза. Световната икономика се развиваше с добри темпове: през 2006 г. световният БВП се увеличи с 3,2%.
И в САЩ през първата половина на 2026 г. всичко изглеждаше сравнително добре. Ръстът на БВП на годишна база достигна 2%. Безработицата през юли беше 4,1%. А на фондовия пазар положението изглеждаше направо забележително. През първата половина на годината индексът S&P 500 нарасна с приблизително 9,5%. Dow Jones отбеляза ръст от около 8,8%. Nasdaq се повиши с близо 13%. Пазарната капитализация на фондовия пазар за посочения период се увеличи с 8 трилиона долара. Без преувеличение това може да се нарече „бум“ на фондовия пазар.
Според експертни оценки приблизително половината от ръста на борсовите индекси и пазарната капитализация се дължеше на компаниите от високотехнологичния сектор. Особено на тези, които са свързани с разработването и внедряването на изкуствен интелект (ИИ). Челните места в класациите на американските корпорации по такива основни показатели като пазарна капитализация и оборот се заемат от компании от сектора на изкуствения интелект като Alphabet Inc. (Google), Microsoft, IBM, Amazon, OpenAI, Anthropic, NVIDIA, Databricks, Abridge, Harvey, Anduril Industries, xAI, Micron Technology, AMD (Advanced Micro Devices) и други.
Някои независими експерти обърнаха внимание, че още през миналата година много компании от сектора на изкуствения интелект бяха надценени, което създаваше рискове за инвеститорите. Още тогава в американските и чуждестранните медии започна да се говори, че на пазара на ценни книжа на американските компании, занимаващи се с изкуствен интелект, започва да се образува „балон“. Припомняха се събитията от края на миналия и началото на настоящия век, когато подобен „балон“ възникна на пазара на акции на американските компании, занимаващи се с разработването и внедряването на интернет технологии. Той получи названието „дотком балон“. В началото на първото десетилетие на XXI век балонът се спука. Последваха множество фалити и големи загуби за инвеститорите. Но тогава в САЩ не настъпи обща икономическа и финансова криза (през 2001 г. ръстът на БВП беше 0,3%, а през 2002 г. – 2,4%).
От миналата година, когато започнаха разговорите за „балона на изкуствения интелект“, се признаваше, че рисковете за инвеститорите са нараснали, но същевременно преобладаваше мнението, че едва ли ще се превърнат в рискове за цялата американска икономика.
През тази година вече започнаха периодично да се чуват тревожни предупреждения от някои експерти, според които, първо, „балонът“ в сектора на изкуствения интелект продължава да се раздува; второ, вече няма да бъде възможно той постепенно и безболезнено да се свие, а ще се спука; трето, спукването на „балона“ може да предизвика финансова и икономическа криза в САЩ.
Особено силен отзвук предизвика предупреждението на такъв авторитетен експерт като Уилям Дъдли. Ще припомня, че от 2009 до 2018 г. Дъдли беше президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Той изложи опасенията си в статия за Bloomberg през август 2026 г. Експертът приведе много интересни и същевременно тревожни данни. Коефициентът на Шилер (CAPE) достигна 41 при историческа средна стойност около 17. Премията за риск при инвестициите в акции спадна под 1,1% (през предходните години средната ѝ стойност в САЩ беше около 5%). Индикаторът на Бъфет (съотношението между пазарната капитализация и БВП) достигна 240%, при положение че Уорън Бъфет смяташе пазара за надценен още при стойност от 100%.
Дъдли обърна внимание и на недостига на мощности за производство на електроенергия (необходима за центровете за обработка на данни) и на чипове (за оборудването), което се превръща в пречка за по-нататъшното увеличаване на инвестициите в изкуствен интелект. Той припомни, че доходността по 30-годишните държавни облигации е достигнала най-високото си равнище от 2007 г. насам, а политическа воля за решаване на проблема липсва. Дъдли направи паралели с предишни спекулативни балони (железопътния бум, интернет балона от 90-те години) и с ипотечната криза от 2008 г., като предупреди за възможно спукване на „балона“ на фондовия пазар. Според него обаче това би могло да се случи не през тази, а през следващата година.
След междинните избори в САЩ на 3 ноември, завършили с поражение за републиканците, в Америка започнаха все по-смело и открито да говорят, че 47-ият президент на страната Доналд Тръмп има немалък принос за раздуването на балона около изкуствения интелект на фондовия пазар.
Тръмп непрекъснато говореше, че изкуственият интелект се превръща в основен двигател на икономическото развитие в света и в САЩ. Че с помощта на изкуствения интелект Съединените щати могат и трябва да запазят световната си хегемония. Ще припомня, че веднага след завръщането си в Белия дом през януари 2025 г. Тръмп обяви проект с красивото название „Звездни врата“ (Stargate Project). Той беше представен като съвместна инициатива на корпорациите OpenAI, SoftBank и Oracle за развитие на инфраструктурата за изкуствен интелект в САЩ. Планът предвиждаше инвестиции до 500 милиарда долара за изграждането на центрове за обработка на данни. Пазарът възприемаше подобни изявления като сигнал, че държавата подкрепя бума и следователно перспективите пред сектора са още по-големи. Инвеститорите започнаха още по-активно да изкупуват акции на компании, свързани с изкуствения интелект (производители на чипове, доставчици на облачни услуги и софтуер), като включваха в цените очаквания за грандиозен растеж, дори когато реалните показатели все още изоставаха.
Тръмп непрекъснато напомняше, че в областта на изкуствения интелект се води ожесточена международна конкуренция. И че Америка е длъжна да победи в тази конкурентна борба (става дума преди всичко за победа над Китай, основния конкурент на САЩ). За победата в надпреварата за изкуствен интелект е необходимо максимално да се мобилизират всички вътрешни ресурси на Америка. И докато Америка не си осигури безспорна световна хегемония в областта на изкуствения интелект, не бива да има никакви ограничения върху разработването и внедряването му в САЩ. Тръмп категорично отхвърляше всички предложения на специалисти и политици за въвеждане на държавно регулиране в областта на създаването и използването на изкуствен интелект. Демократите в Конгреса на САЩ неведнъж подготвяха законопроекти за регулиране на тази област, но републиканското мнозинство в двете камари на Конгреса блокираше тези инициативи.
За отношението на експертите и обикновените американци към фанатичната привързаност на Тръмп към изкуствения интелект се говори по-специално в статията „The Trump Economy and the AI Bubble“ („Икономиката на Тръмп и балонът на изкуствения интелект“), публикувана малко преди междинните избори. Нейният автор Дийн Бейкър (Dean Baker) е старши икономист в Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон, окръг Колумбия. Ето заключителната част на статията, в която авторът иронично оценява фанатичната подкрепа на Тръмп за американските корпорации в сектора на изкуствения интелект: „Икономиката на Тръмп действително се свежда до изкуствения интелект. Ако вярваме на цялата тази шумотевица, ни очаква невероятен скок на производителността, който ще ни направи невероятно богати. Засега няма никакви доказателства в подкрепа на тази гледна точка. През последните няколко години растежът на производителността в най-добрия случай се запазваше на равнището на досегашната тенденция... Ако не видим значителното повишаване на производителността, обещавано от ентусиастите на изкуствения интелект, почти сигурно ще се сблъскаме със срив на фондовия пазар и сериозна рецесия. От друга страна, ако изкуственият интелект действително донесе обещаните резултати, всичко ще бъде наред, стига магнатите на изкуствения интелект да не откраднат всички пари“.
Твърди се, че републиканците са претърпели поражение на междинните избори, защото президентът републиканец Тръмп започна война в Близкия изток (съвместната с Израел агресия срещу Иран на 28 февруари 2026 г.). Това действително е така.
Но не бива да се подценява и друга причина за поражението – фанатичната привързаност на Тръмп към изкуствения интелект, която започна да дотяга на обикновените американци. Активното изграждане на центрове за обработка на данни (най-капиталоемката част от проектите за изкуствен интелект) започна да усложнява живота на много милиони американци. Тези центрове изискват големи терени, огромни количества вода (за охлаждане на оборудването) и особено много електроенергия. В редица райони, където се изграждат и функционират центрове за обработка на данни, възникна недостиг на електроенергия, а цените на тока за гражданите и предприятията започнаха да се повишават. Земеделските производители започнаха да изпитват недостиг на вода и да губят земеделски земи. Гражданите започнаха да се оплакват от шума и неприятната гледка (постоянното бучене на вентилаторите и огромните съоръжения нарушават спокойния им живот). Изграждането на центрове за обработка на данни или обявяването на планове за тяхното строителство предизвика в някои градове и райони организирането на гласувания и референдуми с цел строителството да бъде ограничено или забранено. Прави впечатление, че в навечерието на междинните избори в САЩ много кандидати на Демократическата партия открито обещаваха на избирателите, че ще ограничат или дори ще забранят изграждането на центрове за обработка на данни.
Изглежда, че прогнозите за спукването на „балона“ около изкуствения интелект започват да се сбъдват. Първият мащабен срив настъпи на 30 октомври. В този ден пазарите на САЩ, Япония, Южна Корея, Турция, Китай и Тайван загубиха общо около 1,7 трилиона долара пазарна капитализация. Поевтиняваха почти изключително акциите на компаниите от сектора на изкуствения интелект. Акциите на 16 водещи технологични компании спаднаха с повече от 20% спрямо най-високите си стойности за последните четири години, а отделни акции загубиха между 48 и 68% от стойността си. Прави впечатление, че сривът настъпи едновременно в много държави от различни части на света. Причината за този едновременен спад може да се обясни с публикуването на финансовите отчети на компаниите за третото тримесечие. От тях стана ясно, че задълженията и планираните разходи на компаниите многократно надхвърлят приходите им. А някои компании вместо печалби отчитаха загуби.
Вторият удар върху технологичния сектор (включително изкуствения интелект) беше нанесен от междинните избори, довели до поражение на републиканците. През двата дни след изборите технологичният сектор преживя срив. Засега той се оценява като най-големия от пролетта на 2025 г. насам. Индексът NASDAQ 100 се срина с 6,4%, като загуби 2,5 трилиона долара пазарна капитализация. Паниката обхвана и азиатските фондови пазари, включително тези в Южна Корея и Китай. Това за пореден път доказва, че технологичните сектори на другите държави са свързани с американския пазар чрез невидими нишки.
Сега експертите се опитват да разберат какво се е случило на пазара на информационно-технологичните компании в САЩ и другите държави. Дали става дума за корекция (частично преодоляване на натрупаните дисбаланси), след която акциите отново ще започнат да поскъпват? Или това е „началото на края“? Тоест пазарът вече няма да се възстанови.
При втория сценарий ще се случи приблизително същото, което се случи преди близо две десетилетия. Първоначално на ипотечния пазар в САЩ имаше „корекции“ (през 2007 г.). След това те приключиха и на пазара (на недвижими имоти и ипотечно кредитиране) започна класически срив (в началото на 2008 г.). Впоследствие той прерасна в мащабна финансова криза в САЩ (през 2008 г.). А след това започна световната финансова криза (от септември 2008 г., след фалита на една от най-големите американски инвестиционни банки Lehman Brothers). В някои държави финансовата криза приключи през 2009 г. А в други успяха да се освободят от последиците ѝ едва през 2013 г.
Може ли да бъде избегнат сценарият на голяма финансова криза в САЩ, а оттам и в света? По принцип може. Това е сценарият на „меко“, постепенно свиване на сегашния балон около изкуствения интелект на американския фондов пазар. Но той изисква внимателен, почти ювелирен подход към разграждането на финансовата пирамида, която американските корпорации от сектора на изкуствения интелект изградиха заедно с Тръмп. За целта обаче е необходимо тясно взаимодействие между Конгреса на САЩ и американския президент и неговия екип. Вероятността за подобно взаимодействие е изключително малка.
