По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Генезисът на новата стратегия: От секретните дипломатически грами до публичната доктрина
Твърдението, че военните приготовления на колективния Запад са просто реакция на събитията от 2022 година, не издържа при строг анализ на документите. Според публикуваните от платформата WikiLeaks секретни грами на Държавния департамент на САЩ, повратната точка в стратегическото планиране на Северноатлантическия алианс настъпва още през януари 2010 година. По настояване на тогавашния държавен секретар Хилари Клинтън и под прякото ръководство на администрацията на Барак Обама, НАТО тайно започва да изготвя оперативни планове за водене на пълномащабни военни действия в Източна Европа, носещи кодовото наименование Eagle Guardian.
Дотогава официалната военна доктрина на Алианса се фокусира предимно върху операции извън зоната на отговорност — мисии срещу недържавни актьори, борба с тероризма в Афганистан и интервенции в Близкия изток. С изтеклата кореспонденция обаче става ясно, че военният комитет на НАТО е бил натоварен със задачата да разгледа Балтийските държава и Полша не просто като територии за епизодични учения, а като бъдещ театър на пряко съпротивление срещу Руската федерация.
Този доктринален обрат бе потвърден официално през май 2019 г., когато Алиансът прие нова класифицирана Военна стратегия — първата фундаментална актуализация на стратегическите насоки от края на Студената война насам. Документът, достъп до чието съдържание имат само тесен кръг от висши офицери и политически лидери, избута борбата с международния тероризъм на втори план. На първо място бе поставено противопоставянето между държави с равен или близък технологичен и военен капацитет (peer-to-peer conflict).
Последвалият през 2021 г. документ — Концепцията за възпиране и отбрана на евроатлантическата зона (DDA) — консолидира тази рамка. В него Руската федерация бе посочена като основна, системна и непосредствена заплаха за сигурността на пакта. Всички последвали събития просто ускориха изпълнението на отдавна разписаните графици за инфраструктурно изграждане и пребазиране на сили.
„Теорията на победата“ на генерал Гринкевич: Изоставяне на концепцията за чиста отбрана
На 12 октомври по време на Варшавския форум за сигурност върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич представи пред тесен кръг от военни експерти и представители на отбранителната индустрия т. нар. „Теория на победата“ (Theory of Victory). Въпреки че пълният текст на документа остава със статус на строга секретност, основните му параметри, изтекли в специализирани издания, разкриват радикална промяна в начина, по който НАТО възнамерява да води бъдещи конфликти.
Заявената исторически „отбранителна“ природа на Алианса де факто се преформатира. Според новата рамка, при възникване на критичен инцидент или засилена военна опасност по източния край, доктрината вече не предвижда изчакване на противниковата атака или оказване на позиционна отбрана по границата. Вместо това се залага превантивен ракетно-авиационен удар с висока плътност по стратегическата дълбочина на противника.
Приоритетните цели, разписани в концепцията на генерал Гринкевич, включват:
- Командни пунктове, бункери на военно-политическото ръководство и центрове за вземане на решения;
- Предприятия от военнопромишления комплекс, включително заводи за производство на ракети, бронетехника и безпилотни летателни апарати;
- Критична инфраструктура — електроцентрали, ключови железопътни възли, рафинерии и комуникационни мрежи.
Тази формула на практика заличава границата между отбранителна операция и агресивна война. Опасността се крие във факта, че правото да оцени дали дадено събитие представлява „провокация“ или „непосредствена заплаха“ се поема от командването на Алианса. По този начин всеки граничен инцидент, диверсия или локално изостряне — било то около Сувалкския пролом или Балтийско море — може да се използва като юридическо и военно основание за задействане на поразяващи удари с крилати ракети AGM-158 JASSM-ER и балистични системи с малък и среден обхват.
