Не са за завиждане тези дни анализаторите на политическите процеси. Пълна бъркотия. Едно време показваха едни интересни сръбски партизански филми, където двете воюващи страни се оливаха с куршумен порой. Сегашната ситуация в политическия живот на Европа и най- вече в САЩ донякъде ми прилича на нещо такова само че в словесен вариант. С тази разлика, че главните герои не падат в борбата, а само се отстрелват, да не кажа, оплюват с все по-голяма настървеност. Даже опростена справка за всичко онова, което се случи през последните десетина дни показва до каква степен хаосът, непредсказуемостта и абсолютната липса на елементарна адекватна мисъл цари в отношенията на всички замесени в европейския конфликт.
Украинците явно бяха усетили, че Тръмп и администрацията му готвят нещо за промяна на отношението с Русия и се затирнаха на часа натам - да успеят да изпреварят събитието. Но не успяха. Изгониха ги от Белия дом и те се върнаха не като аслани, а като… знаете какво казват българите. Още не бяха стигнали до Киев, когато ги настигна заявлението на Тръмп, че има вече сключено енергийно примирие между Украйна и Русия. Това удиви дори Зеленски, който съобщи, че няма представа за подобно примирие. Иначе, в името на справедливостта, когато се запозна със съдържанието, правилно го възприе - сякаш му се бяха изплюли право в очите. На часа стана ясно, че примирието обслужва само и единствено сделката, току що подписана между САЩ и Русия. И тук стана най-интересното - вместо да пропусне Зеленски нощните си бдения и кротко да помисли за съдбата на Украйна, той още на сутринта показа, че последната му мисъл е за народа му, а най вече за амбицията да докаже, че той е най-великият, украинският Давидчо, който се е хванал да победи Голиатите - този път в множествено число. Набързо и в напрегнат темп той, съобщават „инсайдерите“, прозвънил телефоните на верните си европартньори. Намерил ги също да не мислят за украинския народ, а само че трябва да се изплезят на САЩ и да покажат, че без тях играта няма да продължава. Какъв е резултатът от цялата работа - за радост на Путин нещата настръхнаха още повече. Стигна се до там, че Тръмп обяви че е крайно време да се смени президента на Украйна. Общо взето не лоша идея, но малко закъсняла. Тя обаче беше, както се казва, на ход подхваната от Зеленски и той начаса обяви, че е готов да отиде на избори, но иска 60-дневно споразумение за спиране на огъня за да се подготви. Тук вече нахалството на любимеца наш просто преля чашата - да искаш от руснаците 60 дена примирие за подготовка на изборите, при положение че дори в дена на изборите в Русия не само не си дал примирие, а си се чудел с какво още освен 1000-дрона да я нападнеш. Даже се похвали още същата вечер, че е успял пак да покаже на руския народ защо страда. Както можеше да се очаква, от Москва не му обърнаха никакво внимание и казаха повтаряното в такива случаи, че договор се сключва и подписва само от легитимен държавен представител. И отново се оказахме в положението като при разговора на двама глухи.
Ако беше само размяната на поредните оплювки и ритания под масата между лидерите щяхме да го приемем за нормален процес. Тук обаче се появи съвсем нов момент. Спомняте си как се надигна вой преди време по време на изборната кампания на Тръмп и в преддверието на победата му, когато се развинти из избраните нарочно медии тезата за прякото участие на Русия в изборите в САЩ, дори за хибридното въздействие над обществото от страна на Русия в полза на Тръмп. Измъкнати и депозирани из студията бяха всички кадри от неговите разпивки в Петербург, след туй се добавиха съответните лирични моменти от срещите им с Путин, след това почнаха вестниците да бълват статии с примери за намесата в изборите и така нататък. Интересно, защо сега се мълчи в американските вестници, е, с малки изключения, когато някой посмее да подскаже по нещо. Всичко е свито зад паравана и под девиза, че американското общество подкрепя Украйна. А в това време, когато вече му е поискана оставката, Зеленски отвръща на удара – заел се е да събере всички налични европейски сили и да ги обедини с тези на демократите в САЩ против Тръмп. Изглежда даже, че е поел функцията на говорител на анти-Тръмп кампанията. Някой би запитал, кой му дава думата на него и в какво качество участва в предизборния процес? Тя, медията дори не се крие, от край време си обслужва демократите. Ай-би-си от бая време имат зъб на Тръмп и ето ти сега човек, който им идва насгода - приказва си без да спира срещу Тръмп, насъсква демократи и европейци срещу него, за да му отмъсти за сделката с Русия. Как ще се развият нещата, как Тръмп ще излезе от създалия се бъркоч така, че да успее и да победи в предстоящите избори е абсолютна гатанка, която този път никой не може да разгадае. Като го познава човек обаче, би трябвало да се предположи, че ще му намери начин да се извърти от ударите и да се отметне така, че отново да се втурне срещу противника. Както го е правил много пъти.
Тук за съжаление на нас, европейците възниква един въпрос, който започва да звучи все по-заплашително. А именно, кой е противникът на Тръмп в момента? Като че ли вече се долавя отговорът на този въпрос и всички тръпнат в напрегнато неведение, дали този отговор много скоро няма да бъде сервиран в европейското меню и предложен на Зеленски за консумация. Дали това ще е за добро или зло за украинците, ще видим. Може би е дошло време те наистина за вземат нещата в свои ръце, да разчистват оборите и да решат докъде ще продължат битката, по какъв начин и в името на какво. И преди всичко как ще опазят страната си или поне това, което е останало от нея. И то не е малко и си струва да бъде защитено.
Наскоро Зеленски обяви пак изсмукана от пръстите си някаква сума от 400 милиарда за възстановяване на Украйна. А дали някой се наема да изчисли колко милиарда ще трябват на Русия да възстанови анексираните от нея области, през които е минал валяка на войната. Дали тези пресмятания няма най-после да мотивират, да не кажа, принудят тези, от които зависи, да започнат най-после преговорите. Защото има нещо, което не подлежи вече на възстановяване – загубените човешки животи и никакви милиарди няма да стигнат, за да се „компенсират“ загубите, освен ако поне се спрат по-нататъшните побоища.
От цялата работа при тая игра на развален телефон отскоро и ние взехме да отнасяме по някой и друг шамар в съответствие с ударените около нашата територия кораби. Ако досега ни засипваха с всякакви приказки, които криво ляво бяхме длъжни да изтърпяваме, нещата се промениха вече и то съществено. Взеха да падат по главите ни и дронове. Войната опря до нашите брегове. След първите два веднага довтаса Буданов, както се обяви, невикан, неканен, а по своя инициатива. Затова пък се появи в точно определен момент. Следва да предполагаме, че нашият премиер, както е обещал да се справя с такива ситуации, строго е предупредил госта, че не е добра идея да се премества маршрута на техните кораби покрай нашите брегове. Това не ще ги направи по- защитени, но със сигурност ще допринесе за ескалация на нашите отношения с Русия. Предполагаме, но дали го е направил, е вече друга работа. Информацията все още я дължи господин Радев. Смущаващо в случая е, че дори комисията по национална сигурност при парламента не прояви интерес към проведения от него разговор. При така създалата се току що ситуация би трябвало Радев да добави към казаното и останалата част.
От сутринта след случилото се, естествено, се надигна вой от наличните евроатлантически „здрави сили“, които започнаха със заклеймяването, разбира се, на агресора, и преминаха към конкретиката за член 4, за член 5, за привикването и нахокването на посланика. Един виден от всякъде поовехтял политик дори отиде по-нататък – поиска на часа да се отзове посланика и едва се сдържа да не обяви война на Русия. За съжаление нищо ново не се е родило в главата му освен останала там детска мечта да бъде унищожена Русия. Както знаем обаче мечтите много рядко се сбъдват.
Иначе погледнато, следваше наистина да бъде привикана посланик Митрофанова и да й бъде обърнато доста настоятелно вниманието, че има достатъчно море, където могат да си водят с Украйна своите морски битки и най-малко удачно е това да става в непосредствена близост до нашите граници. Справедливо ще бъде същото да се заяви и на украинската посланичка, защото промяната на маршрута на техните кораби, едва ли е само станало заради това те да бъдат по-защитени, след като се отъркват около границите на НАТО. Като си знаем хората от украинския елит в това число и нашия гост, напълно е възможно да са го направили като още един вид провокативно подбутване на НАТО и неговите страни-членки да се намесят по-активно в украинската война.
Оттук нататък в края на спектакъла пак си оставаме на банката на чакащите, защото ние българите всъщност почти няма на какво да се надяваме освен на нас самите. Като членове на НАТО имаме основание съвсем сериозно да поставим въпроса, защо алиансът не ни е осигурил защитата от дроновете така както го прави в северните части на своите граници, а тук ни е оставил да се оправяме както можем. Това, приемам, са неприлични въпроси, които едва ли биха задали нашите управляващи на шефовете на Европейския съюз.
Пак ще си чакаме чичко Тръмп да видим какво ще стори най-накрая, дали ще се отметне или ще продължи, дали ще измисли трети път за измъкване или за навиране по-дълбоко в проблема. Изборите ще бъдат скоро и резултатите им може би точно ще определят бъдещото поведение на президента и съответно въздействието на това поведение върху нашите съдби. И все пак черноморските страни би трябвало да не чакат резултата, а да се обединят и съвместно да си поставят своите въпроси свързани със сигурността. Дано!
