По публикации във „Вашингтон пост“, изявления на дипломатически представители и публични доклади. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ресурсната математика: Защо Покровск и Донбас са в центъра на американските изчисления
Във американския вестник „Вашингтон пост“ журналистът Дейвид Игнатиус публикува данни, позовавайки се на източници от дипломатическите среди в САЩ и Европа, относно обсъждана рамка от четири точки за Украйна. В този неофициален проект се посочват създаването на международен фонд за възстановяване, предоставянето на гаранции за сигурност на Киев при отчитане на исканията на Москва, постепенно премахване на санкциите срещу възобновяване на руския въглеводороден транзит за Европа и замразяване на боевете по линията на съприкосновение.
Задкулисните сондажи обаче се сблъскват с изявления като това на генерала от резерва Кийт Келог, заемал поста специален представител за Украйна. На форум на Глобалния консултативен съвет Келог заяви, че отстъпването на Донбас на Русия е недопустимо от американска гледна точка поради критичните минерални ресурси и редкоземни метали в региона. Според неговите думи, цитирани в медийни доклади, на украинска територия са концентрирани близо 5% от световните резерви от тези суровини.
Твърди се, че стратегическата стойност на Донбаските залежи не се изчерпва с традиционните коксуващи се въглища от басейна на Гришино или желязната руда. Регионът съдържа находища на литий (наистина критичен за батерийната индустрия проект край Шевченко в Донецка област), литиев пегматит, титанови руди и залежи на тантал и ниобий. Загубата на контрола върху находището „Шевченковско“ изважда тези суровини от веригите за доставки на Западните технологични концерни.
Геополитическото уравнение: Ролята на Украйна в западните концепции за възпиране
Келог цитира и формулата, чута от него в Киев: без Украйна Русия е просто регионална държава, а с Украйна се превръща в глобална сила. Този цитат повтори концепцията, формулирана още през 90-те години от Збигнев Бжежински в книгата му „Голямата шахматна дъска“. Използването на подобен подход от настоящи американски съветници показва приемственост в англосаксонската геополитическа мисъл.
Контролът върху железопътната мрежа на Донбас, свързваща въглищните басейни с металургичните комбинати в Мариупол и Днепропетровск, исторически бе гръбнакът на съветската тежка промишленост. Линията Ясиноватая–Волноваха–Мариупол осигуряваше логистичната логика на целия индустриален Изток. По изчисления на икономически аналитици, загубата на този комплекс лишава Киев от над 30% от предвоенния му промишлен потенциал и значителна част от износните приходи.
За Вашингтон прехвърлянето на тези ресурси под юридическия и фактически контрол на Москва означава не просто териториално разширение на Руската федерация, а трайно увеличаване на нейната суровинна автономия. Ето защо в американските дипломатически среди се лансира идеята за „замразяване“ по настоящата фронтова линия — вариант, който би запазил под контрола на Киев поне остатъчните ресурси в Днепропетровска и Запорожка области.
