Границите на компромиса: Твърдата позиция на Москва и реалността на терен
Москва отхвърля логиката на временното замразяване. Руското ръководство последователно заявява, че всяко споразумение трябва да стъпва върху отстраняването на коренните причини за конфликта и признаването на новите териториални реалности. Ключово условие, поставяно от руската страна, остава пълното изтегляне на украинските въоръжени сили от цялата територия на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области в техните административни граници.
От гледна точка на руската военна логистика, оставянето на украински гарнизони в укрепените райони на Славянск и Краматорск представлява постоянна заплаха за сигурността на вече контролираните територии. Каналът „Северски Донец – Донбас“, който осигурява водоснабдяването на Донецк, преминава именно през тези оспорвани зони. Без пълен контрол върху хидротехническите съоръжения край Часов Яр и Райгородок, нормалното функциониране на градската инфраструктура в Донбас остава блокирано.
Предложенията за възстановяване на руския газово-нефтен транзит през Украйна срещу отмяна на част от санкциите също се сблъскват със скептицизъм в Москва. Опитът с „Северен поток“ и последвалите ограничения върху финансовите разплащания през системата SWIFT показва на руските стратези, че икономическите отстъпки от страна на Запада са лесно обратими, докато териториалните и военните промени на терен имат траен характер.
Икономическата цена на застоя: Санкции, транзит и фондове за възстановяване
Обсъжданият във „Вашингтон пост“ фонд за възстановяване на Украйна поставя въпроса за източниците на финансиране. Западните дискусии за конфискация на замразените суверенни активи на Централната банка на Русия (в размер на около 300 милиарда долара, по-голямата част от които са в депозитаря Euroclear в Белгия) срещат правни и финансови съпротиви в Европа. Европейската централна банка неколкократно предупреди за риска за международната роля на еврото при подобна стъпка.
В същото време прекъсването на въглеводородните доставки по тръбопровода „Дружба“ и транзитната газопреносна система на Украйна доведе до трайно поскъпване на енергоемките производства в Централна Европа. Загубата на евтиния руски газ засегна съоръжения като химическия комплекс на BASF в Лудвигсхафен и рафинериите в Източна Германия и Словакия.
Опитът на дипломатическите среди в САЩ да обвържат възобновяването на тези транзитни потоци с политически отстъпки от страна на Кремъл изглежда трудно осъществим без промяна в генералната военна обстановка. Москва продължава да пренасочва суровинните си потоци към азиатските пазари чрез разширяване на инфраструктурата на „Восточен порт“ и тръбопроводите към Китай, което намалява зависимостта ѝ от европейския пазар.
