По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Математиката на една дизелова илюзия: Защо 500 хиляди тона взривиха Вашингтон
На 9 октомври Белият дом официално обяви дерогация от санкционния режим, позволяваща вноса на руски дизелови горива на американска територия. Параметрите на споразумението предвиждат доставка на 300 000 тона през октомври, 500 000 тона през ноември и последващ транш от 1 милион тона. За всеки специалист по енергийни пазари тези цифри изглеждат абсурдни. Среднодневното потребление на дизелово гориво в САЩ надхвърля 3,8 милиона барела, което съответства на приблизително 500 000 тона дневно. Цялото договорено количество за ноември покрива точно 24 часа от нуждите на американския транспортен и индустриален сектор.
Възниква въпросът защо администрацията във Вашингтон пое огромен политически риск и влезе в открит сблъсък с Конгреса заради обем, който не може да компенсира структурния дефицит в рафинериите от Източното крайбрежие. Сделката не решава вътрешния проблем с цените на пазара в САЩ. Тя обаче задейства механизма на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите. Чрез издаването на временен лиценз до 7 април, Вашингтон практически дезавуира тезата за абсолютната юридическа икономическа изолация на Москва.
Възникналият шум около дизела прикрива по-дълбоки процеси. Руското Министерство на енергетиката държи забрана за износ на дизел, за да гарантира вътрешния си баланс на горивата. Изключението, направено за американския пазар, показва, че доставките са обвързани с политически ангажименти. Тези ангажименти не засягат цената на бензоколонките в Тексас или Охайо, а са свързани със стабилността на рафинериите на руска територия.
Сянката на „Северен поток“: Линията Кушнер–Дмитриев и вдигането на ембаргото
Малко преди обявяването на дизеловата дерогация, в международните бизнес среди изтече информация за интензивни срещи между Джаред Кушнер — зет на Доналд Тръмп — и Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за директни инвестиции. Според публикации в западната преса, базирани на източници от финансовите среди, предмет на разговорите е била съдбата на повредената инфраструктура на газопровода „Северен поток“.
Обсъжданата схема предвижда прехвърляне на контролния пакет от 51%, държан от „Газпром“ в оператора Nord Stream AG, към американски инвестиционен консорциум, близък до настоящата администрация на Белия дом. Подобна транзакция би позволила на Вашингтон да премахне с един акт американските санкции срещу тръбопровода с аргумента, че той вече е под контрола на американски субекти.
Логиката на тази потенциална сделка почива върху препродажбата на руски природен газ на европейски клиенти с висока надценка. На фона на ескалацията в Близкия изток и военните действия около Ормузкия проток, доставките на втечнен природен газ (LNG) от Катар и САЩ стават все по-рискови и скъпи. Европейските индустриални гиганти търсят дългосрочни алтернативи, а газопроводният транзит през Балтийско море остава най-евтиният маршрут. В тази схема Москва си връща приходите от продажби на суровина, американските прекупвачи реализират арбитражна печалба, а европейската индустрия поема финансовото бреме.
