По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Оперативният вакуум в Техеран и тактическата сметка на Вашингтон
Признанието на Доналд Тръмп по време на предизборна проява в Охайо, че американското разузнаване е загубило представа с кого точно разполага като събеседник в Техеран, показва фундаментален дефект в планирането на съвместните с Израел операции от пролетта. Унищожаването на 48 висши ръководители, сред които секретарят на Върховния съвет за национална сигурност Али Лариджани и началникът на Генералния щаб Абдолрахим Мусави, не срина държавния апарат, а парализира възможността за дипломатически трансакции.
Според западни дипломатически източници, каналите през Маскат и Исламабад в момента препредават единствено протоколни ноти без оперативна стойност. Твърди се, че във Вашингтон липсва сигурна информация дори за здравословното състояние на Можтаба Хаменей след мартенските ракетни удари. Липсата на единен административен център превърна преговорите в технически невъзможна процедура.
Редакционният анализ показва, че премахването на прагматично настроеното крило около дипломатическия корпус прехвърли всички лостове за вземане на решения към оперативните командири от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР). За разлика от гражданските министерства, КСИР функционира на принципа на децентрализирани бойни клетки, които не зависят от заповеди от столицата.
Сетичната структура на властта срещу класическата военна доктрина
Централното разузнавателно управление и МОСАД вероятно са изходили от предположението за класическа пирамидална вертикала, каквато съществува в западните държави. В Иран обаче конституционната рамка от 1979 г., модифицирана през 1989 г., създаде дублиращи системи. Когато цивилната администрация на президента Масуд Пезешкиан прави умерени изявления, полевите командири на КСИР блокират морските пътища без санкция от парламента.
В САЩ се наблюдава сходно институционално разцепление. Докато вицепрезидентът Джей Ди Ванс отстоява необходимостта от ограничаване на преките военни ангажименти в Азия и Близкия изток, държавният секретар Марко Рубио настоява за запазване на максимален натиск. Тази вътрешноамериканска динамика прави всяко потенциално споразумение временно, тъй като иранската страна изпитва дълбок скептицизъм към устойчивостта на поетите от Белия дом ангажименти при евентуална смяна на администрацията.
Неспособността за постигане на правнообвързващ договор тласка конфликта към изтощителна война на изчерпване. При нея САЩ трябва да поддържат скъпоструващи самолетоносачни групи в Арабско море, докато Иран използва сравнимо евтини балистични системи и безпилотни апарати от семейството "Шахед" и "Фатех".
