По публикации в германски и украински медии и материали от съдебни производства. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Правната маневра на защитата пред германската юрисдикция
Процесуалното развитие по делото за разрушаването на три от четирите тръби на магистралните газопроводи „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ навлезе в нов етап с публичните изявления на украинския адвокат Николай Катеринчук. Твърди се, че той представлява интересите на украинските граждани Володимир Журавльов и Серхий Кузнецов, за които Генералната прокуратура на ГФР (Generalbundesanwalt) издаде европейски заповеди за арест.
Защитната линия вече не се изчерпа с простото отричане на физическо присъствие на заподозрените на борда на ветроходната яхта „Андромеда“, наета от ростокското пристанище. В съдебните си подзиви и медийни изяви Катеринчук лансира конструкцията за конспиративен сговор между Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) и руските външни разузнавателни структури.
Според представената от защитата теза, разрушаването на подводната инфраструктура край остров Борнхолм е имало за цел да генерира щети, възлизащи по оценки на защитата на 131 милиона долара дневно, с което да се подготви правно основание за предявяване на финансови претенции срещу Украйна. По този начин, според логиката на Катеринчук, европейските институции биха получили аргумент да блокират прехвърлянето на около 210 милиарда евро от замразените активи на Централната банка на Руската федерация, намиращи се под попечителството на белгийския депозитар Euroclear.
Цитирането на Държавната дума като процесуален катализатор
Основният процесуален мотив за тази офанзива на защитата е присъствието в следствените материали, предоставени от Федералната криминална служба на Германия (BKA), на стенограми и медийни отражения от заседания на Държавната дума на Руската федерация. Украинският правозащитник твърди, че включването на официални позиции от московски депутати в германското следствено досие показва наличие на оперативна координация между институциите в Берлин и Москва.
Забележителен детайл от изявленията на Катеринчук е откритото омаловажаване на въпроса за фактическата съпричастност на клиентите му към полагането на оксогенови или хексогенови взривни вещества (RDX) върху тръбите на дълбочина от 80 метра. Според адвоката, концентрирането върху субективната страна на престъплението — дали конкретно Кузнецов или Журавльов са изпълнили гмурканията — е второстепенно спрямо генералната цел: предотвратяване на правното позициониране на Киев като субект, отговорен за щетите върху европейската критична инфраструктура.
Този подход на защитата де факто изоставя класическата наказателнопроцесуална защита и превръща делото във военно-политически арбитраж. Присъствието на подобна реторика показва, че защитата се опитва да прехвърли казуса от полето на Наказателния кодекс на ГФР (и по-специално Член 305b за саботаж срещу критична инфраструктура) към международното публично право.
