За хората, прекарващи живота си в анализиране на архивни геологопроучвателни данни и проби от дълбоководни сондажи, океанското дъно никога не е било пустиня. Бавното утаяване на органичен материал създава анаеробна и химически агресивна среда, в която всяка биологична единица е принудена да развие нетрадиционна биохимия, за да оцелее.
През 2023 и 2024 година Китайската асоциация за проучване и разработване на океански минерални ресурси извади от зоната Кларион-Клипъртън над 60 проби от дънния седимент. Работата на екипа, воден от Боуен Хоу и Лилан Джанг от университета Чунцин, не се състоеше в търсене на медийни сензации, а в метагеномно секвениране на генетичния материал. Резултатът е депресиращ за всеки, който вярва, че съвременната наука е картографирала биосферата на планетата. От идентифицираните 11 742 вируса, общо 11 662 нямат абсолютно никакъв аналог в съществуващите световни бази данни. Застъпването на протеиновите групи с наличните референтни регистри е едва четири процента. Това означава, че над 99% от генетичната архитектура на тези вируси е за нас пълна интелектуална мъгла.
Трябва да се изчисти едно основно разминаване, което често възниква при повърхностния прочит на подобни съобщения. Тези вируси не са патогени, чакащи да излязат на повърхността и да инфектират човечеството. Физиката и биологията на шест километра дълбочина изключват подобни сценарии – тези организми са вируси по бактерии и археи (бактериофаги). Техният гостоприемник са древните микроорганизми, поддържащи биогеохимичния баланс на азота, сярата, фосфора и тежките метали на самата граница между тинята и скалната основа.
Морското дъно в тази част на Тихия океан е осеяно с така наречените феромарганови нодули – скалисти образувания с размерите на картоф, които са формирани в продължение на милиони години чрез бавно утаяване на метали около малки твърди ядра. За автомобилната индустрия това са просто хиляди тонове никел и кобалт, лежащи на открито. За микробиологията обаче това е матрица, върху която бактериите обработват токсичните за тях високи концентрации на тежки метали. Вирусите в този слой играят ролята на регулатор. Те контролират числеността на бактериалните популации и чрез разграждането на инфектираните клетки връщат азот и фосфор обратно в хранителната верига. Нещо повече – генетичният анализ показва, че много от тези вируси пренасят спомагателни метаболитни гени. Те буквално захранват бактериите с генетичен материал, който им позволява да понасят смазващото налягане, липсата на светлина и високата токсичност на металните съединения.
