Проблемът за инвеститорите, държащи 17-те издадени до момента лиценза за проучване в Кларион-Клипъртън, от които пет са под прекия контрол на Пекин, не е просто екологичен. Той е оперативен.
Индустриалният добив на нодули не е фино хирургическо изрязване. Това е процес, при който тежки всмукващи и гребни машини движат стотици тонове седимент, за да извлекат металните образувания. При това загребване се образуват огромни облаци от суспендирани фини прахови частици, които се разнасят от дънните流ения на десетки, а понякога и стотици километри. Когато физическата структура на седимента бъде унищожена, а светлинната и химическата стабилност – разтърсени, микробите гостоприемници просто загиват. С изчезването на бактериите спира и функцията на регулаторните вируси. Това разрушава цикъла на преработка на азот и фосфор, превръщайки засегнатите участъци в мъртви, химически нестабилни зони, където естественото възстановяване отнема векове заради изключително бавните темпове на утаяване.
Скептичният поглед върху публикувания доклад на университета Чунцин изисква да се отбележи и още нещо. Назоваването на този научен труд като „еталон“ или „базова линия“ за състоянието на района преди добива има и ясна политико-икономическа подплата. Позоваването на фундаментални научни пропуски е най-добрият механизъм за забавяне на международните регулации или за пренаписване на правилата за концесии в Международния орган за морското дъно. Докато трае спора за това дали тези биологични мрежи са критични за живота в целия Тихоокеански басейн, търговският добив официално остава блокиран в правна и регулаторна процедура.
Данните са налице, но те не дават готови отговори, а разкриват пробойни в теорията, че дълбокото океанско дъно е просто една огромна, неподвижна мина за суровини. Физическите закони на тази дълбочина показват система, работеща по правила, които тепърва започваме да дешифрираме от намерените парчета генетичен код. По-ранни проучвания на дънни седименти в Атлантика и край бреговете на Източна Азия също потвърждават наличието на непознати микробиални съобщества, но плътността и изолацията на вирусните групи в зоната Кларион-Клипъртън надминават досегашните изчисления. Дали тези вируси са биологичен ключ към разбирането на това как органичната материя оцелява при екстремно налягане, или са просто поредната поредица от латински наименования, които ще потънат в някое архивно гробище, зависи от това дали икономическият натиск за евтини батерии ще изпревари възможността на лабораторните секвенатори да обработят останалата част от тихоокеанската тиня.
