Уравненията на хартия са красиво нещо, но когато трябва да прекараш няколко тона биомаса през тесни пластмасови или биологични тръби при строго определено налягане, романтиката на теоретичната физика бързо отстъпва пред суровата реология. Години наред физиката и биологията съществуваха в някакъв мълчалив съвместен режим, при който първата се занимаваше с раждането на звездите и квантовия хаос, а втората – с описателната анатомия и биохимията на клетката. Документите от изследването на екипа на Костя Траченко от Лондонския университет „Кралица Мери“ обаче посочват директна, почти груба зависимост между микроскопичните константи на Вселената и механичното съпротивление на течностите.
През 2020 година физиците установиха, че съществува твърда абсолютна долна граница за това колко рядка може да бъде една течност. Тази граница не зависи от температурата или от желанието на експериментатора, а е закована от масите на фундаменталните частици и константата на Планк. Новите данни от септември тази година разширяват този извод към биологичните системи, и тук нещата започват да изглеждат наистина неудобни за стандартните хипотези за случайния произход на биологичните структури.
Всяка жива клетка е индустриална зона с ужасяваща плътност на логистиката. В нея няма свободен пространство за разходка – водната среда е претъпкана с белтъчни комплекси, органели, йони и метаболитни отпадъци, които трябва постоянно да се преместват от точка А до точка Б. Водата не е просто инертен разтворител, тя е хидравличната течност на целия механизъм. Според изчисленията на Траченко, ако вискозитетът на водата беше малко по-висок – съпоставим например със свойствата на моторно масло при ниска температура или смола – дифузията на хранителни вещества щеше да бъде толкова бавна, че клетката просто щеше да умре от вътрешен блокиран транспорт още преди да е започнала да се дели.
Обратното също е вярно. По-ниският вискозитет от фундаментално възможния би разрушил стабилността на клетъчните мембрани и хидродинамичният натиск щеше да пръсне фините структури. Излиза, че промяна в заряда на електрона или масата на протона със съвсем лек процент няма просто да промени цвета на звездите в далечните галактики, а незабавно ще превърне човешката кръв в непроходима паста или в безполедна вода, която не може да пренася кислородните комплекси.
