Тук възниква сериозна пробойна в класическия астрофизичен модел за нуклеосинтеза. Отдавна е известно, че за да се образуват тежките елементи като въглерод и желязо вътре в звездите, е нужен строго определен набор от ядрени константи. Досега се приемаше, че щом звездите успеят да произведат въглерода, останалото е въпрос на време и химическа еволюция. Данните на Траченко обаче показват, че физическите условия за звездата и физическите условия за клетката не са взаимно заменяеми. Възможно е да съществува математически модел на Вселена, в която звездите бълват тонове въглерод и желязо, но свойствата на течностите в тази Вселена са такива, че нито една клетъчна мембрана не може да се движи.
При анализ на човешката кръв – една изключително замърсена от физическа гледна точка суспензия, пълна с червени кръвни клетки, еритроцити, левкоцити и тромбоцити – се вижда нещо неочаквано. Сложният флуид реагира на механичното напрежение по начини, които са напълно извън елементарната хидродинамика на Нютон. Въпреки това, базовият му вискозитет продължава да се върти около границата, зададена от квантовите константи. Изследователите предполагат, че тук се намесват квантови ефекти на ниво междумолекулни взаимодействия, които предотвратяват пълния коллапс на системата под високо налягане.
Това изглежда напълно логично от гледна точка на математическото съгласуване, но остава един сериозен лабораторен проблем. Физическите изчисления на хартия са едно, а експерименталното доказателство за точната граница в жива, динамична среда с променлива температура е нещо съвсем различно. Измерванията в микрофлуидни канали все още показват отклонения, които теоретиците се опитват да изгладят с допълнителни коефициенти за квантова корекция.
Архивното гробище на науката е пълно с теории, които са изглеждали красиви на лист, но са се разпадали при първия сблъсък с реалните измервания на терен. Дали откритата връзка между вискозитета и константите е фундаментален закон на природата, или просто случайно припокриване на математически криви в тесен температурен диапазон, предстои да се види от допълнителните опити с екстремофилни организми, живеещи при високо налягане.
Дотогава фактът си остава – животът не съществува благодарение на някаква мистериозна вътрешна сила, а защото свойствата на водата и кръвта са притиснати от суровите физически лимити на атома. Без тези микроскопични копки на спирачките във физиката, нито една биологична система просто нямаше да може да изпомпва ресурсите си.
