Анатомия на една куполна илюзия
Платото Адрар изглежда като безкрайно пустинно пространство, където скалните разкрития се редуват с подвижни пясъци. Когато през 60-те години на миналия век астронавтите от мисиите „Джемини“ използваха формацията като визуален ориентир от орбита, бързо се родиха първите прибързани заключения. В научната общност първоначално доминираше тезата за удар от гигантски метеорит. Тази хипотеза обаче издържа твърде кратко под натиска на теренните проби.
При подробните лабораторни анализи на скалите не бяха открити минерални модификации, характерни за ударните кратери. Липсва коесит – високонапорната фаза на силициевия диоксид, няма ги и характерните конуси на разрушение, които неизменно съпътстват метеоритните импакти. Липсата на топени скали с космически произход окончателно затвори тази страница.
Реалността е свързана с тектониката на консолидирания Африкански щит. Преди повече от шестстотин милиона години, през Криогенния период, дълбоко под повърхността се е образувал гигантски магмен купол. Тази подземна интрузия е повдигнала горните седиментни слоеве от пясъчник и варовик, създавайки изпъкнала структура, подобна на мехур в земната кора.
Физическото износване и хидротермалните пробойни
Процесът не спира с простото издигане на скалите. През следващите четвърт милиард години настъпва тежка ерозия, която постепенно отстранява горния защитен слой от седименти. Онова, което виждаме днес като концентрични пръстени, е напречно сечение на купола, оголено от вятъра, температурните разширения и някогашните водни потоци.
Първата систематична научна експедиция на терен е проведена от френския географ и изследовател Теодaр Моно, съвместно с геолога Пол Ришар-Молар. Изследванията на Ришар-Молар показват, че пръстеновидният релеф се дължи на различната устойчивост на скалните слоеве. По-твърдите кварцитни пръстени са издържали на износването и образуват високите ридове, докато по-меките шисти и варовици са били отнесени, оформяйки низините между тях.
Допълнителните проучвания разкриват и наличието на хидротермални процеси. В централната част на Ришат са намерени карбонатитни интрузии и кимберлитови брекчи. Твърди се, че преди около сто милиона години, при разпадането на суперконтинента Пангея и отварянето на Атлантическия океан, в структурата са проникнали разгорещени подземни флуиди. Те са причинили химическа промяна на скалите и са ускорили карстовите процеси, водещи до срутване на централната част.
Следи от човешко присъствие на ръба на пресъхналите реки
Въпреки днешната екстремна суша, геоложкият архив на региона показва коренно различна климатична история. По време на африканските влажни периоди, най-скорошният от които приключва преди около пет хиляди години, Сахара е била покрита от речни мрежи и растителност.
На терена около външния пръстен на структурата археолозите са картографирали множество находища от каменната епоха. Намерени са двустранно обработени каменни брадви, стъргалки и върхове на копия, принадлежащи на ашелската и мустерската култури. Наличието на тези артефакти потвърждава, че ранните човешки популации са използвали периферията на Ришат за временни лагери и ловни зони.
Прави впечатление обаче, че във вътрешните вдлъбнатини на структурата почти липсват следи от дълготрайни селища. Изследователите обясняват това с липсата на постоянни водоизточници в самия център на формацията дори по време на влажните фази. Скалният състав в сърцевината не позволява задържането на водоносни хоризонти, за разлика от периферните пясъчници, където подпочвените води са били по-лесно достъпни.
